Срещата на върха в Аляска ще остане в историята, но не както Белият дом очакваше. Тя ще бъде записана като крах на аматьорската дипломация, която корумпираната шуробаджанащина на Тръмп е внедрила в правителството, отбелязва политическият коментатор на испанския в. „Ел Паис“ Луис Басетс.
За пореден път Тръмп заплашва и не успява да изпълни обещанието си. Когато човекът пред него е по-силен, разбира се.
Ако е по-слаб, тогава той изпъва гърдите си и се изправя.
Просто сравнете повече от почтителното отношение към Путин на срещата на върха в Анкъридж със срамната и унизителна засада, която той организира за Зеленски в Белия дом.
Червен килим, прелитане на самолети, аплодисменти и усмивки, споделена седалка в президентската бронирана лимузина и нито един укор за диктатора, който е обект на международна заповед за арест за военни престъпления.
И който за пореден път отхвърли необходимото прекратяване на огъня преди балансирани мирни преговори.
Обаче към избрания демократично президент, който предпочете да се съпротивлява на нашественика, вместо да бяга и да отиде в изгнание, не се чу нищо друго освен искания за несправедливи договори за експлоатация на минерални ресурси, ограничения върху доставките на оръжие и отказ от всякакви сериозни гаранции за сигурност след безусловното прекратяване на огъня, което той вече бе приел.
А Тръмп уж щеше да го наложи само за 24 часа след като встъпи в длъжност.
Седем месеца са минали от обещанието, отправено и към Израел, а Путин все още му се смее в лицето.
Като Нетаняху.
Президентът винаги отстъпва и се отдръпва, точно както лозунга на противниците му, който толкова го вбесява: „Тръмп винаги го е страх“.
Срещата на върха със сигурност ще остане в историята, но не както очакваха тръмпистите в Белия дом.
Тя ще остане в аналите като корабокрушението на аматьорската дипломация, която корумпираната шуробаджанащина на Тръмп е внедрила в правителството, след като унищожи най-добрите институции и най-блестящите професионалисти, които една демократична страна някога е имала, за да управлява външните си отношения.
Той се изправи срещу друга отлична, дисциплинирана и ефикасна институция, изкована от професионализма на съветските тайни и военни служби, и сталинистката пропаганда и агитация, която знае как да експлоатира суетата, алчността и корупцията на тръмпизма.
И го направи съзнателно за пореден път в подготовката за срещата в Аляска.
Нищо не може да скрие мащаба на провала. Путин си тръгва усмихнат, без Тръмп да превърне в реалност нито една от смътните си заплахи.
Този път, лишен от неизбежната хипербола, с която украсява своите подвизи, той не позволи да му задават въпроси и прибягна до абсурдна тавтология: „Няма споразумение, докато няма споразумение“.
Знаем откъде идва подобно твърдение, нелепа имитация на големите международни преговори, които включват сключване на сложни споразумения, съставени от няколко глави, които могат да бъдат затворени една по една, но нито една от тях не влиза в сила, докато не бъде постигнато окончателното споразумение.
В този случай всичко се свеждаше до „да“ или „не“: или войната да продължи, или оръжията да замлъкнат, поне за съществено примирие, което Путин ще отхвърли, освен ако първо не бъдат изпълнени неговите искания, които са програмата на неговата победа.
А Путин вече не е като чумав. Той се обръща като към равен към онзи, който се провъзгласява за лидер на свободния свят, без да получава нито един упрек.
Като съсед към съсед, далеч от европейска територия, където е в сила заповедта за арест на Международния наказателен съд за военни престъпления.
Но провалът не е само на Тръмп. Неговата международна реабилитация в Анкъридж си е изцяло негова отговорност, но провалът надхвърля неговата личност.
Това е още една стъпка, обгърната от помпозността, необходима, за да влезе в историята, в бавното разрушаване на международния ред, основан на закона, в полза на такъв, организиран единствено чрез сила.
Светът беше разделен в Ялта, а дипломатическият упадък на Съединените щати бе на показ в Анкъридж.
В политически план можеше да бъде по-лошо, ако беше довело до заключения и споразумения, и дори някакъв вид прекратяване на огъня, защото руското дипломатическо превъзходство щеше да спечели всички предимства.
Вероятно неотдавнашният европейски натиск върху Тръмп предотврати още по-голямо бедствие.
Следователно Европа не бива да се обезсърчава от грешната стъпка на Тръмп.
Въпреки че от сегашния стопанин на Белия дом не може да се очаква нищо добро, поне Анкъридж за пореден път демонстрира необходимостта и неотложността на силна европейска реакция на нарастващата и неумолима безотговорност на Съединените щати.
Справедливият и необходим мир за Украйна определено е въпрос на европейците.