Провалът на Тръмп в Украйна: кога президентът на САЩ ще спре да прави отстъпки на Путин, така е озаглавил своя анализ в Project Syndicate Карл Билдт, бивш министър-председател и министър на външните работи на Швеция.
Изминаха почти 100 дни, откакто Доналд Тръмп се завърна на президентския пост в САЩ, а руските ракети продължават да удрят украински цивилни граждани.
Въпреки обещанието на Тръмп да сложи край на войната „още на първия ден“, мирът не се вижда никъде.
Така че кога президентската администрация на САЩ ще признае, че се проваля?
Първоначалните искания на Тръмп бяха прости: прекратяване на военните действия и преговори.
След първия си разговор с руския президент Владимир Путин той заяви, че пълното прекратяване на военните действия е на хоризонта, а украинският президент Володимир Зеленски приветства тази перспектива.
Оттогава насам обаче Путин и неговият вътрешен кръг в Кремъл очевидно са въвлекли неопитния преговарящ на Тръмп, Стив Уиткоф, в безкрайна плетеница от условности и нереалистични искания.
След много седмици дори и най-наивният преговарящ би трябвало да е разбрал, че Путин няма никакво намерение да се съгласява с прекратяването на огъня или с плана или графика на Тръмп.
От началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Путин разчита на военната мощ на Русия, за да установи контрол над Украйна.
Той разгърна армия от около 200 000 договорни войници, а по-късно увеличи инвазията до около 600 000 чрез мобилизация и големи финансови стимули.
Въпреки това, въпреки 700-800 000 жертви, включително повече от 200 000 загинали, така наречената могъща руска армия сега контролира по-малка част от територията на Украйна – по-точно 18,3 % – отколкото преди три години.
Така че във военно отношение войната на Путин е огромен провал.
Вероятно той все още вярва, че силите му могат бавно да напредват и да постигнат някакъв пробив. Но малцина от независимите наблюдатели вярват, че това е възможно.
Русия може наистина да е в състояние да хвърли в битката повече хора и бомби, отколкото Украйна, но не е в състояние да вдъхне на войниците си желание да се бият.
Досега й е било много по-лесно да се защитава, отколкото да напада.
Това означава, че Путин в крайна сметка зависи повече от Тръмп, отколкото от руската армия, за да получи нещо, което може да се нарече „победа“.
Ето защо Путин използва всичките си ресурси, за да „популяризира“ Тръмп.
Всички знаят, че президентът на САЩ е много уязвим на ласкателства, и Путин прекали, като заяви, че изборите в САЩ през 2020 г. са били „откраднати“ и че войната никога нямаше да започне, ако Тръмп беше на власт.
Той иска да ни накара да повярваме, че едва ли не се е молил за Тръмп в частния си параклис след покушението през 2024 г. и дори е поръчал на придворен художник на Кремъл да нарисува портрет на Тръмп като подарък.
В допълнение към ласкателствата руснаците са предложили на Тръмп и Уиткоф и привлекателни бизнес перспективи.
По време на първата среща между американските и руските преговарящи в Рияд екипът на Путин донесе списък с многомилиардни инвестиционни възможности, които уж щели да се отворят, ако Тръмп се откаже от Украйна и отмени санкциите срещу Русия.
Според Уиткоф значителна част от последния му разговор с Путин е била посветена именно на този въпрос.
И двете тактики очевидно са проработили.
Путин знае какво прави и познава добре своята „жертва“.
Няма прекратяване на огъня и няма признаци, че Путин е готов да се съгласи на такова. Той продължава да атакува безнаказано цивилни цели в украинските градове.
Изглежда, че Кремъл има две цели в тези псевдопреговори.
Първата е Украйна да предаде четири региона: Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области.
Изглежда, че Уиткоф вече се е съгласил с това: САЩ са готови да признаят тези незаконно окупирани територии за част от Русия.
Но Русия не контролира изцяло тези региони.
Областните центрове Запорожие и Херсон – градове с общо предвоенно население от един милион души – все още са под украински контрол и никое правителство в Киев не би оцеляло, ако просто ги предаде.
Украйна може да се съгласи на замразен конфликт по сегашната фронтова линия, но не повече.
Второто искане е да се установи доминираща позиция по отношение на сигурността в останалата част на Украйна.
Путин иска да блокира всяко бъдещо западно военно присъствие или помощ за сигурността в Украйна.
Тръмп вече отстъпи по въпроса за членството на Украйна в НАТО и е ясно, че е готов да обещае на Путин пълно прекратяване на американската помощ.
Но тук се намесват европейците.
Нито Путин, нито Тръмп ги искат на масата за преговори – и това е за добро.
Докато Европа се ангажира да продължи да предоставя финансова и военна помощ на Украйна, Путин и Тръмп могат да се договорят за всичко – то няма да има реално въздействие върху ситуацията на фронтовата линия.
Така че Европа държи картите в ръцете си.
Ако успее да мобилизира политическа воля, тя е напълно способна да предотврати срамен „Мюнхен“ заради Украйна.
Европейските лидери трябва ясно да заявят, че ще продължат да подкрепят отбраната и суверенитета на Украйна, независимо от решенията, които Тръмп ще вземе.
Теоретично Тръмп все още е в състояние сам да промени курса, като окаже сериозен натиск върху Путин и увеличи подкрепата си за Украйна. В този случай той може да постигне желаното от него прекратяване на огъня.
В противен случай той ще продължи да се проваля – а Путин и неговите приближени ще продължат да се смеят зад гърба му.