Може би си мислите, че руският президент Владимир Путин ще се стреми да постигне мирно споразумение в Украйна, изтъква в мнение за POLITICO Леон Арон, старши научен сътрудник в в American Enterprise Institute.
Жертвите на войната, която той започна, достигнаха около 700 000 убити и ранени руски войници. Той продължава да губи по 1000 войници на ден, като в същото време почти не печели територии. Икономиката му върви към стагфлация, а цените на основните потребителски стоки са скочили до небесата.
Нещо повече, президентът Доналд Тръмп максимално улеснява Путин да сключи сделка.
В безумния си порив за „мир“ Тръмп до голяма степен проправи пътя на Путин към масата за преговори с изпреварващи отстъпки и кимане на пропагандните лъжи на Кремъл.
Белият дом прие повечето от реториката и условията на Москва – от приемането на руската глупост, че инвазията е била отговор на стремежа на Украйна да се присъедини към НАТО, през настояването Украйна да се откаже от завзетите от Русия територии, делегитимирането на украинския президент Володимир Зеленски до ефективното унищожаване на възможността за използване на европейски миротворци, като им отказа американска гаранция за сигурност.
И все пак, вместо да се възползва от отстъпките, да приеме прекратяването на огъня и да премине към нещо, което може да се превърне в победа, ако не и в триумф, Путин се бави.
Пратеникът на Тръмп Стивън Уиткоф проведе трета среща с Путин в петък, която завърши с толкова малък напредък, колкото и предишните две.
А два дни по-късно Русия демонстрира продължаващото си пренебрежение към предложението на Тръмп за мир със смъртоносна атака по време на църковната служба на Цветница, при която загинаха десетки богомолци.
Очевидното разминаване между толкова много предложения от страна на Белия дом и нулевия интерес в отговор от страна на Путин може би най-накрая е привлякло вниманието на Тръмп.
Когато като условие за прекратяване на огъня в Черноморския басейн, който украинските безпилотни самолети до голяма степен бяха прочистили от руски военни кораби и бяха осигурили безпрепятствено търговско корабоплаване, Путин поиска да лиши Украйна от суверенитет, като я превърне в подопечна на ООН, Тръмп най-накрая избухна със заплаха за вторични санкции върху руския петрол.
А в петък след провалената среща на Виткоф той публикува разочаровано съобщение: „Русия трябва да се раздвижи. Твърде много хора [умират], хиляди на седмица, в една ужасна и безсмислена война“.
Истината, която досега убягваше на Тръмп и неговата администрация, е, че Путин всъщност няма интерес да преговаря за мир с Украйна.
Неспособността на администрацията на Тръмп да види този очевиден факт до голяма степен се дължи на същите три слепи петна, които измъчват почти всички президенти на САЩ по отношение на Русия: непознаване на страната; безгранична увереност в личната им дарба да убеждават; и неспособност да оценят идеологическите и политическите императиви, които движат авторитарните режими.
И в трите посочени области Доналд Тръмп изглежда е надминал своите предшественици в Белия дом.
Ето седем причини, поради които Путин протака.
1. Войната предоставя обосновка за диктатурата на Путин.
Няма по-добър международен контекст за една диктатура от войната. Както веднъж се изрази архитектът на сдържането на Съветския съюз по време на Студената война Джордж Кенан: „Съветските лидери трябваше да се отнасят към външния свят като към враждебен, защото той предоставяше единственото оправдание за диктатурата, без която те не знаят как да управляват.“
Когато доходите и икономическият растеж се забавиха през третия президентски мандат на Путин (2012-2018 г.), Путин смени основата на легитимността на режима си с милитаризиран патриотизъм.
Това се прояви първо в нахлуването и окупацията на Крим през 2014 г., а по-късно и в решението за нахлуване в Украйна.
Путин все още има нужда Русия да бъде представяна като обсадена от врагове, в противен случай няма причина за военния патриотизъм и нарастващите репресии, които движат режима му.
2. Путин харесва атрибутите на милитаризма.
Путин лично се наслаждава на титлата на Сталин – върховен главнокомандващ, докато се перчи с военно облекло и закача медали на войниците. Край на войната ще го лиши от такъв символичен реквизит за образа на защитник на родината, който той лелее.
3. Икономиката на Русия е зависима от войната.
След пълномащабното нахлуване през 2022 г. руската икономика е преструктурирана, за да поддържа войната, и преходът към мирновременна икономика едва ли ще бъде безболезнен.
Потребителите вече са потърпевши: Годишното увеличение на цените на основни продукти като хляб, пилешко месо и макарони е двуцифрено, а картофите струват два пъти повече, отколкото преди войната.
Прогнозите са, че БВП на страната ще нарасне само с 1,4-1,6% през тази година, а при лихвен процент на Централната банка от 21% надеждата за бързо възстановяване е малка.
Ежедневните лишения изведнъж стават все по-големи, когато вече не могат да бъдат оправдани като нужни жертви по време на война. „Войната ще отпише всичко“, гласи една руска поговорка.
4. Прекратяването на военните бонуси и други привилегии може да предизвика социални вълнения.
Да се сложи край на очакванията, с които обществото е свикнало, е пословично трудна задача за всеки режим.
Прекратяването на бонусите за записване в армията, войнишките заплати и обезщетенията за семействата на загиналите военнослужещи, които са значително по-големи от средния национален доход и които са измъкнали от бедността някои от бедните райони на Русия, със сигурност ще предизвика недоволство.
Стотиците хиляди ветерани от войната, много от които озлобени, закърмени с ужасите и жестокостта на Сталиновите методи от Втората световна война, които Путин напълно възпроизведе в Украйна, също биха очаквали привилегии и възход в йерархията.
Междувременно увеличаването на броя на престъпленията, извършени от военни ветерани, вече се е превърнало в проблем, от който Кремъл е обезпокоен, и той може да се влоши с намаляването на привилегиите.
Същото би се отнасяло и за цивилните, много от които са заети в отбранителния сектор.
Свикнали с тлъсти заплати, престиж и сигурност на работното място в разрасналия се военнопромишлен комплекс на Русия, стотици хиляди работници едва ли ще приветстват връщането към мизерните си работни места в мирно време – и то при условие, че все още могат да намерят такива в свития граждански сектор.
5. Промяната е дестабилизираща за авторитарните режими.
Всяка рязка промяна в политиката, дори обективно към по-добро, е риск за политическите лидери. Това важи с особена сила за авторитарните режими, които са едновременно привидно неподатливи на външен натиск и опасно лишени от гъвкавост.
6. Путин е опортюнист и човек на риска.
Всяка нова отстъпка предизвиква все по-нагли ултиматуми от страна на Путин. Колкото повече Тръмп предлага като стимул, толкова по-вероятно е Путин да настоява за още. Това е изкуството на сделката (на Путин).
7. Путин се нуждае от победа, а не от мир.
Най-важната причина за колебанието на Путин е, че за него мирът не е приоритет.
За него това е победата.
Единственото нещо, което може да преодолее нестабилността на края на войната, е победа.
Която изглежда достатъчно блестяща, за да помогне на Кремъл да балансира следвоенните проблеми и спомена за убитите и осакатените – без да прибягва до въоръжени репресии, за да се справи със социалното недоволство.
По време на войни воюващите започват да преговарят, когато са убедени, че могат да се справят по-добре на масата за преговори, отколкото на бойното поле.
За Путин „по-добре“ почти сигурно не означава нищо друго освен капитулация на Украйна. Подканванията и реторичните заплахи не успяха да го откажат от тази надежда.
Изводът е, че Путин все още няма достатъчно основателна причина да се съгласи да прекрати войната.
Какво ще промени решението му?
Морковите, които Тръмп досега предлага, трябва да бъдат заменени с тояги – ефективни и последователни политики, целящи да направят цената на воденето на война по-висока от цената на мира.
Прилагането на вторични санкции срещу вносителите на руски петрол, както Тръмп наскоро предложи, би било една такава мярка.
Затварянето на вратичките в санкциите срещу руския енергиен сектор, като се включат най-голямата руска петролна компания „Роснефт“ и най-големият производител на втечнен природен газ „Новатек“, би било друга стъпка в правилната посока, наред с прекратяването на вноса на руски втечнен природен газ в Европа.
Затварянето на вратичката в санкциите по отношение на основни банки, като „Росселхозбанк“ и австрийската „Райфайзенбанк“, също би спомогнало за привличането на вниманието на Путин.
От само себе си се разбира, че спирането на политиката на колебание и непостоянство на американската военна помощ за Украйна и вместо това масовото ѝ увеличаване би направило впечатление.
Тръмп и неговите преговарящи трябва да разберат, че в момента Путин възнамерява да отиде на всички така наречени мирни преговори само за да изкове украинската капитулация.
Той ще отлага, докато не се увери, че ще постигне тази цел. Няма кратки пътища да го убедим в обратното – освен да направим цената на неговото колебание все по-болезнена.