Кремъл подмамва Тръмп и хора от неговия кръг с неясни обещания за печалби „след края на войната“

Кремъл подмамва Тръмп и хора от неговия кръг с неясни обещания за печалби „след края на войната“ - Zashtoto

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и най-близкото му обкръжение се стремят да нормализират отношенията с Русия в замяна на доходоносни петролни сделки.

По този начин те подпомагат стратегията на Путин: систематично да изолира Украйна, като повишава цената на нейната отбрана до такава степен, че обществената подкрепа в Европа за Киев в крайна сметка да се изпари, пише Андрю Косенко, доцент по икономика от американския университет Мarist College), чийто анализ е публикуван в „Європейська правда“.

След повече от четири години пълномащабна война е пределно ясно, че Русия не може да победи на бойното поле.

Тя също така не може да принуди Украйна да капитулира чрез икономически или политически средства.

В резултат на това Кремъл реши да потърси съдействието на Тръмп.

Както става ясно от изявления на редица руски официални лица, целта на Путин по време на срещата на върха в Анкоридж, Аляска, през август 2025 г. е била да убеди американската администрация да окаже натиск върху Украйна, за да я принуди да се предаде.

Когато Киев се противопостави на този американски натиск, Кремъл стигна до заключението, че се нуждае от активното участие на администрацията на Тръмп – на страната на Русия.

Текущите преговори относно завръщането на американски компании в Русия – водени от зетя на Тръмп, Джаред Къшнър, заедно със Стив Уиткоф – са отражение на тези усилия.

Използвайки като стръв неясни обещания за печалби от изкопаеми горива „след края на войната“, Путин се опитва да обвърже финансовите интереси на Тръмп със стратегическите цели на Русия.

Целта е да му се осигури претекст, с който да обяви войната за приключила – или, още по-добре, да принуди Украйна да капитулира.

Няма голямо значение, че това би се случило след години на ужасяващи военни действия, безброй военни престъпления, милиони изгубени или прокудени животи и травми, които неизбежно ще се предават на следващите поколения.

Тръмп иска своя дял.

Черна дупка, в която изчезват милиарди

И все пак е ясно, че този руски подкуп няма да донесе полза нито на Съединените щати, нито на отделни американски компании, нито на бизнес ръководители.

Това може за кратко да обогати хората от най-близкото обкръжение на Тръмп.

Но е малко вероятно подобни печалби да се окажат трайни в страна, където убийствата и експроприацията са съвсем реални бизнес рискове.

Администрацията на Тръмп и някои американски бизнес лидери не успяват да проумеят, че за Кремъл сделките и търговските договорености не са възможност за взаимноизгодно сътрудничество.

Това са инструменти, които руският елит използва, за да принуди другата страна да изпълни задълженията си, като същевременно сам се освобождава от своите – винаги когато това му е изгодно.

Трудно е да се обясни на западната аудитория до каква степен са корумпирани руските политици и държавни служители.

Византийската система от взаимосвързани престъпни схеми в Русия няма реален аналог на Запад.

Американски инвеститори и компании многократно са ставали жертви на подобни практики.

Бил Браудър и Джордж Сорос загубиха милиарди долари, когато руските им активи бяха конфискувани.

Пол Хлебников, главен редактор на „Forbes Russia“, беше убит пред офиса си през 2004 г.

Боб Дъдли, ръководител в петролна компания, беше принуден да напусне Русия.

А Пол Уилън, отговарящ за корпоративната сигурност, беше арестуван през 2018 г. и прекара близо шест години в затвора, преди да успее да се завърне в САЩ в рамките на размяна на затворници.

Много западни и източноазиатски компании, опериращи в Русия, бяха принудени да продадат активите си за символична сума.

Други не успяха да изтеглят печалбите си или бяха принудени да се откажат от контрола върху собствените си предприятия.

Carlsberg и Danone бяха принудени да продадат руските си активи на цени под пазарните, а ExxonMobil претърпя загуба от 4,6 милиарда долара през 2022 г., след като обяви изтеглянето си от Русия.

Впоследствие Кремъл прехвърли дела на ExxonMobil в петролния проект „Сахалин-1“ на дъщерно дружество на „Роснефт“ – макар че през 2025 г. ExxonMobil подписа предварително споразумение с това дружество, целящо възстановяване на загубите.

Много други компании – включително Ford, Nissan, Mazda, Hyundai, Shell, Société Générale и TotalEnergies – също понесоха огромни загуби.

Русия в никакъв случай не е „източно Елдорадо“. Това е страна с население от около 143 милиона души, амортизирана инфраструктура и стагнираща икономика, която се крепи благодарение на неустойчиви държавни разходи за отбрана.

Предвид ниските доходи на населението, руският пазар трудно може да се счита за печеливш.

Освен това местни олигарси или представители на силовите структури могат лесно да „завладеят“ печеливши активи от техните собственици – и всъщност го правят.

Това се е случвало многократно; най-ярките примери са свързани с петролните проекти „Сахалин-1“ и „Сахалин-2“.

Случаите на Кнайсъл и Шрьодер

В настоящата ситуация, включваща Съединените щати, е очевиден принципът „quid pro quo“ – размяна на услуги.

В замяна на достъп до руски петрол и газ, Кремъл се стреми към премахване на американските санкции, надявайки се, че това ще му позволи да продължи войната си срещу Украйна и Европа за неопределено време.

Ако Русия успее да подкупи ключови американски длъжностни лица и да ги привлече на своя страна, фокусът ще се измести към Европа – която тогава ще бъде подложена на натиск да се откаже от подкрепата си за Украйна.

Американските длъжностни лица, които участват в подобни схеми, вероятно ще станат отритнати от света, което може да ги направи още по-зависими от Русия. Кремъл целенасочено изгражда такива връзки.

Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер и Карин Кнайсъл – бивш австрийски външен министър с проруски позиции – приеха доходоносни постове в руски енергийни компании след приключването на политическата си кариера.

Докато в Москва бяха посрещнати с отворени обятия, навсякъде другаде те се превърнаха в обект на презрение.

Обсебващият, маниакален стремеж на Путин да унищожи украинския суверенитет и да заличи украинската идентичност няма да отслабне.

Въпреки това Украйна демонстрира твърда решимост да продължи борбата.

Проучванията на общественото мнение показват, че огромното мнозинство от украинците отхвърлят идеята за капитулация.

След като не успя да пречупи Украйна, Путин ще насочи агресията си към Европа.

Кремъл вече значително е засилил враждебните си действия там: атаки срещу стратегическа отбранителна инфраструктура в Естония и Чехия, опити за предизвикване на катастрофи с граждански товарни самолети, пътуващи за Северна Америка, заплахи срещу високопоставени длъжностни лица и планиране на покушения срещу бизнес лидери.

Европейските разузнавателни служби и лидери предупреждават за сериозна ескалация от страна на Русия в рамките на „месеци, а не години“.

Евентуално предателство на Украйна от страна на Тръмп би оставило Европа сама пред лицето на руската агресия – като САЩ дори биха могли да се окажат на другата страна в конфликта.

Нещо повече, дори ако едно нападение срещу Европа се провали, то би дало на Путин допълнителни лостове за изтръгване на отстъпки, както и средство за отклоняване на вниманието в самата Русия от неговото унизително военно поражение.