Сделката с Китай има само губещи от страна на САЩ, на първо място американската работническа класа и избирателите на Доналд Тръмп. Целият този хаос обаче устройва самия президент, неговото семейство и приятелите му милиардери, посочва в анализ Симон Бoк, бизнес кореспондентът на германското издание Der Spiegel в САЩ (Сан Франциско).

Така че Коледа в САЩ е спасена. Дядо Коледа ще може да разнася подаръци, след като САЩ и Китай очевидно са разрешили търговската си война.

Всички притеснения за празни рафтове и растящи цени в супермаркетите, за икономическа рецесия в САЩ, за надвиснала безработица и падащи фондови пазари – те бяха напразни.

С гениалната си преговорна тактика Доналд Тръмп успя да победи великия комунистически супердракон Китай.

Поне такава приказка разказват от Вашингтон.

В нея има малко или никаква истина. На преговарящите от САЩ и Китай в Женева им бяха необходими само два дни, за да отстъпят от абсурдните си взаимни мита.

Сега Америка намалява вносните мита върху китайските стоки от 145 на 30%, а Пекин ги намалява от 125 на 10%.

Поне за 90 дни.

Огромни щети

Съмнително е, че тези споразумения ще създадат дори и едно ново работно място във фабриките в САЩ.

Така че дали всичко е било само наполовина толкова лошо, колкото е било? Съвсем не. Икономическите щети, причинени от тази пантомима, са огромни.

На първо място, тя нанася щети на американската работническа класа, избирателите на Тръмп. Но преди всичко бруталният протекционизъм на президента коства доверие, репутация и дори съюзи.

Това е безумно: Първо, този човек започва търговска война, взема на мушка целия свят, налага ужасяващи мита на приятели и врагове, съседи и съюзници, отбягва партньори, дори рискува да предизвика глобална икономическа криза, включително пенсионните планове на собствените си хора, като по този начин поне мълчаливо приема бедността, мизерията и миграцията – само за да си вземе всичко обратно едва няколко седмици по-късно.

Сега митата между САЩ и Китай са приблизително на нивото, на което бяха преди хвалебственото обявяване на „Деня на освобождението“ от Тръмп.

В крайна сметка: Съединените щати не постигнаха почти нищо; те отстъпиха.

Точно както направиха с наскоро сключеното и невероятно бързо постигнато търговско споразумение с Обединеното кралство.

Съмнително е, че тези споразумения ще създадат и едно ново работно място в САЩ или ще накарат поне един инвеститор да премести производството си от Азия или Европа в САЩ.

Ако икономическият растеж изобщо се възстанови, то той вероятно ще бъде само в ограничена степен.

Бумът, който американската икономика преживя по времето на Джо Байдън, отдавна е изчезнал.

Тръмп също така направи завой на 180 градуса по въпроса за „отделянето“ от взаимното обвързване с Китай. Досега основната обявена цел на президента беше пълното разделяне на двете икономики.

Китай, неведнъж е изричал той, „ограбва“ САЩ от години и е отговорен за загубата на милиони добре платени работни места в промишлеността.

Затова всички връзки трябва да бъдат прекъснати.

Завой на 180 градуса

В понеделник президентът на САЩ смотолеви, че не искал да „вреди“ на своя „партньор“ в Далечния изток. Точно обратното на това, което се случваше досега.

За да сме наясно: всичко това е добра новина за света, особено за Германия.

САЩ очевидно са свръхсила, която се опира на бастун, а Тръмп е заклещен ловец. Европа може да се възползва от това в предстоящите преговори.

Явно губещият са собствените избиратели на Тръмп. Неотдавнашният подскок на фондовите пазари едва ли компенсира цената на последните няколко месеца: гигантски активи бяха временно унищожени от тарифната ярост на Тръмп, свързаните с акции пенсионни спестявания на милиони американци преминаха на влакче на ужасите, лихвените проценти по кредитите се повишиха, както и цените, което намали така важното желание на гражданите на САЩ да потребяват.

В дългосрочен план сметките ще бъдат още по-неблагоприятни. Заради несигурността, подклаждана от Белия дом, в САЩ не бяха инвестирани милиарди долари, не бяха построени фабрики, ресторанти и хотели, не бяха поръчани машини – последиците от това ще продължат още дълго време.

Дори и сега инвеститорите ще изчакат, поне докато изтече срокът на митата на Тръмп през август, преди да внесат поне един свеж долар в САЩ.

Всичко това представлява бъдещ икономически растеж, който в момента липсва.

Ако Тръмп наистина искаше, както първоначално обяви, да пренареди света, или поне глобализацията, и да осигури „по-справедливо“ отношение към САЩ, щеше да се наложи да потърси партньори, например Европа, за да се изправят след това заедно срещу Китай.

Тръмп се интересува само от парите. От своите пари

Но Тръмп явно не се интересува от това. В крайна сметка самият президент се интересува преди всичко от парите.

От своите пари.

За Тръмп, семейството му и приятелите му милиардери целият този хаос е точно това, от което се нуждаят.

Той прикрива техните съмнителни бизнес и сделки с недвижими имоти в Близкия изток и Източна Европа.

Това дава възможност за спекулации: Достатъчно е само няколко часа предизвестие, за да се спечелят милиони на фондовия пазар чрез залагане на покачващи се или спадащи цени.

Досега нищо от това не е доказано, но не е нужно голямо въображение, за да си представим мащабите на корупцията и шуробаджанащината в тази администрация.

Призивите за разследване на Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) срещу Тръмп и членовете на неговото семейство стават все по-силни.

Сенатори от Демократическата партия като Адам Шиф и Рубен Галего подозират президента в „търговия с вътрешна информация“, тъй като той и близките му хора може би са заложили милиарди на цените на Уолстрийт да падат в началото на април – а тези загуби дойдоха малко след обявяването на всеобхватните мита на Тръмп.

Някои спекулират, че семейство Тръмп може да е спечелило до 30 млрд. долара от такива сделки.

Това не включва личните печалби от неговата криптовалута, които Тръмп обича да изтъква в социалните мрежи – докато обещава по-свободни и хлабави регулации за този бизнес като президент.

Но досега нищо от това не е било санкционирано или дори предотвратено.

Институциите отдавна са твърде слаби за това.

Това също е част от новата реалност на Съединените щати. Само това: непоправими щети.