Добри съседи? Режимът на Вучич не пусна в Сърбия председателя на „Западни покрайнини“

Добри съседи? Режимът на Вучич не пусна в Сърбия председателя на „Западни покрайнини“ - Zashtoto

Доц. Ангел Джонев се оказва „заплаха за националната сигурност“ на западните комшии (снимка: БТА)

Председателят на Научния институт „Западни покрайнини“ доц. д-р Ангел Джонев не е бил допуснат да влезе на територията на Сърбия. Това съобщи Джонев за БТА.

Повод за пътуването му е било участие в отбелязването на 28 години от създаването на Културно-информационния център (КИЦ) „Босилеград“ в събота вечерта.

На граничния контролно-пропускателен пункт „Рибарци“ на доц. Джонев е връчен отказ за влизане в Сърбия.

Според документа, получен на границата, причината за отказа е „заплаха за националната сигурност“.

Доц. Джонев каза, че е държан на границата в продължение на близо час, преди да му бъдат съобщени причините за отказа да влезе в страната.

„Тази постъпка на сръбските власти за мен не е новина. В периода на диктатора Слободан Милошевич съм връщан три пъти от границата на път за Западните български покрайнини, а сега по времето на режима на Вучич е поредното ми връщане“, коментира доц. Джонев.

През август и септември тази година на два пъти от границата беше върнат и членът на Управителния съвет на научния институт „Западни покрайнини“ д-р Валентин Янев, припомни доц. Джонев.

Той посочи още, че с тези два случая са били запознати българските институции и допълни, че предстои това да бъде направено и за неговия случай.

По думите му, и той, и д-р Янев са върнати от границата със Сърбия с един и същи мотиви.

За тази вечер в КИЦ „Босилеград“ е насрочен празничен концерт, организиран от дирекция „Култура“ на Столичната община и културно-информационния център, по повод годишнината от създаването му.

Западните покрайнини преминават към Сърбия (тогава част от Кралството на сърби, хървати и словенци) по силата на позорния и унизителен за България Ньойски мирен договор от 1919 г. след поражението на страната в Първата световна война.

Сърбия претендира за тези земи под предтекст за „подобряване на границите“ и защита на столицата си Белград, въпреки че населението е предимно българско. Договорът откъсва територии от Кюстендилско, Царибродско, Трънско, Видинско, Кулско и Струмишко (последното по-късно попада в Северна Македония).

Само Западните покрайнини са около 1545 квадратни километра, предимно планински и полупланински погранични райони с предимно селски характер, традиционно свързани стопански и културно с българската шопска област.