Няма да има конституционни промени в Северна Македония без ясен край, нито марионетки, които да ги изпълняват, заяви премиерът на страната Християн Мицкоски, предаде МИА. Той заяви, че правителството няма да приеме промени в конституцията при условия, които „пряко засягат македонската идентичност, без ясна предвидимост и краен резултат от процеса“.
„При нашия източен съсед (България – бел. ред.) политиците, за да приложат принципа на живковизма, чакаха десетилетия да се родят политици от типа на тези, които бяха през последните седем години. Така че, ако трябва, и ние ще чакаме десетилетия. Но политики, които пряко влияят върху нашата идентичност, а от друга страна не предлагат предвидимост и ясен край на този процес, нямам намерение, докато съм министър-председател, на каквато и да е цена да влизам в такова приключение“, каза Мицкоски в отговор на журналистически въпрос.
Говорейки за позициите на Европейския съюз, който настоява за включване на българите в Конституцията като условие за напредък, премиерът подчерта, че няма намерение на всяка цена да влиза в такова „политическо приключение“.
„Ние можем да влезем в приключение. Ние не игнорираме слона, слонът е в стаята, донесоха го тези преди нас, но без да имаме ясен край, без да знаем какво получава македонската общност в България, без да имаме ясни заключения от Европейския съвет, ние нямаме намерение да влизаме в каквото и да е приключение, което ще ни отведе отново в някакво друго политическо блато“, каза Мицкоски.
Български евродепутати алармираха, че Република Северна Македония активно лобира в Брюксел Европейският съвет да преразгледа дали вторият протокол е задължителна част за изпълнение от преговорната рамка на страната.
Процесът на европейската интеграция на Скопие в момента е блокиран заради отказа на страната да изпълни т.нар. френско предложение и да впише българите в основния си закон. В преамбюла на конституцията на РСМ са включени македонски народ, както и албанци, турци, власи, сърби, роми, бошняци и други, но не и българи.
В началото на месец май Външната комисия в Европейския парламент ще гласува годишния доклад за напредъка на РСМ по пътя ѝ към членство в общността. В проектодоклада и тази година има притеснителни за България моменти и дипломацията ни трябва спешно да се намеси, призовават български евродепутати.
В проектодокумента тази година основният докладчик – австрийският евродепутат от Зелените Томас Вайц, настоява ЕП да поиска тълкуване от Съвета на ЕС за правния статут на втория протокол към Договора за добросъседство между България и Северна Македония.
Българските евродепутати се опасяват, че Северна Македония се опитва са прокара своите интереси в Брюксел и чрез НАТО, където заместникът на генералния секретар Марк Рюте е от Северна Македония.
Македония промени името си на Република Северна Македония през 2019 г., за да разреши дългогодишен спор с Гърция, което беше основно условие за присъединяването ѝ към НАТО и ЕС. Гърция блокираше интеграцията на страната, твърдейки, че името „Македония“ присвоява гръцко културно наследство и крие териториални претенции към едноименната гръцка провинция.
В резултат на Преспанския договор между Северна Македония и Гърция (подписан през 2018 г., влязъл в сила през 2019 г.), правителството в Скопие предприе мащабна кампания и за преименуването на редица инфраструктурни обекти, носещи имената на антични личности, свързвани от Гърция с нейната история (Александър Македонски и Филип II Македонски).
Така летище „Александър Велики“ (Скопие), най-голямото летище в страната, което носеше името „Александър Македонски“, беше бързо преименувано на „Международно летище Скопие“ още в началото на 2018 г.; главната магистрала (автопат) E-75, свързваща Сърбия с Гърция, беше преименувана от „Александър Македонски“ на магистрала „Приятелство“ (Prijatelstvo); най-големият стадион в Скопие, носещ името на бащата на Александър – „Филип II Македонски„, беше преименуван на Национална арена „Тоше Проески“ през април 2019 г.
На фона на експедивността на Скопие да изпълни гръцките изисквания от договора в Преспа, тактиката спрямо България е на протакане и лобиране срещу споразуменията – в отделни страни и международни институции.
Източник: БТА, БНТ