С възпоменателни прояви Добрич отбеляза 110-ата годишнина от Добричката епопея между 5 и 7 септември 1916 година по време на Първата световна война.

Боят при Добрич от 5 до 7 септември 1916 година (известен като Добричката епопея), е сражение от Първата световна война. В него части от III българска армия отблъскват настъплението на превъзхождащи сили от румънци и руснаци и с победата си допринасят за освобождението на Южна Добруджа.

В боевете при Добрич от 1 до 7 септември 1916 година българските войски губят 1012 убити, безследно изчезнали и починали от раните си войници и подофицери и 31 офицери. Най-големи са българските загуби в последния и решителен ден на битката срещу руско-румънския нашественик.

Боевете за Добрич започват на 5 септември 1916 година. В предходните дни Първа конна дивизия под командването на генерал Иван Колев води сражения край Тервел, Кочмар и Карапелит. Добричката епопея остава сред значимите моменти от военната история на България.

В боевете участват български военнослужещи от различни части на армията, а сраженията се превръщат в един от символите на борбата за Добруджа.

110 години по-късно възпоменателните прояви в Добрич бяха посветени не само на военната победа, но и на паметта за хората, загинали по бойните полета.

Изложба в музея в градския парк „Свети Георги“ в Добрич връща посетителите към едни от най-тежките дни в историята на Добруджа.

Експозицията проследява боевете на Добруджанския фронт от края на август 1916 г. до началото на 1917 г., но зад военната история поставя и съдбата на хората, попаднали в центъра на жестокостта.

Униформи, оръжия, медали, фотографии и печатни материали показват мащаба на военните действия.

Възстановен е и окоп, който допълва картината на фронта.

Но сред най-тежките страници в изложбата са тези за насилието над мирното население. При оттеглянето си румънските войски оставят след себе си разрушения, насилие и човешки трагедии, разказва за БНР уредникът Цветан Сашев.

„Подобни кланета е имало в Добрич,и в село Баладжа, днешния Стожер, в Сребърна, това са били ужасни неща, които тогава са оставили много голяма травма в местното население и са отразени както от тогавашния периодичен печат, така и от самите военни, които са събирали доказателства.

В Добрич е имало 53-а убити край гарата и буквално телата им са се валяли в праха. Подобно е положението и в Баладжа.“

Особено силни са фотографиите, които показват последствията от насилието. Те не разказват за войната чрез карти и военни маневри, а чрез лицата и съдбите на хората, които я преживяват.

Боевете край Добрич, особено на 5 и 7 септември 1916 г. са сред най-кървавите. Загиват 1043 души, а около 2000 са ранени.

Зад тези числа обаче стоят човешки съдби – хора, които никога не се прибират при семействата си, и семейства, които остават без своите близки.

Цветан Сашев, посочва, че документите и мемоарната литература описват смразяващи неща за тези дни.

„Ще ви дам пример. Бойните действия на 5 септември в един момент приключват, полетата около Добрич, както на ширина, така и на дължина, тоест навътре в полята, всичко е било осеяно с трупове и части от тела.

Местните хора, както и войниците, започват да погребват тези трупове, доколкото е възможно вечерта, но е било невъзможно да погребат всички. На следващия ден повечето от тези тела остават наоколо, имало е локви от кръв, част от тях са попили в земята, но част от тях са си стояли. 

Наоколо се вият ята от гарвани и орли, които, както пише генерал Кантарджиев специално за орлите, издават „джавкащ“ звук. В тази среда пък започва втория ден от Добричката епопея. Представяте ли си тези хора, какъв дух са имали и какво са трябвали да преживеят? Имайте предвид, че повече от тези хора не са били професионални войници“, допълва Цветан Сашев.

Изложбата остава в музея през следващите месеци и е част от проявите по повод 110 години от Добричката епопея.

На 7 септември 1940 г. е подписан Крайовският договор, с който Южна Добруджа се връща в пределите на България. За Силистра и региона това е едно от най-значимите събития в новата ни история, каза пред БТА историкът от Регионалния исторически музей в крайдунавския град Вера Милева-Илчева.

Тя определи подписването като една от най-бляскавите победи на българската дипломация. По думите ѝ споразумението между Кралство Румъния и Царство България е признато от Великите сили и остава в сила и след края на Втората световна война. Според него България си връща границите, определени през 1878 година.

Цар Борис III и българските дипломати по онова време са главните движещи сили зад Крайовския договор. Българският цар умело използва международната обстановка и личните си контакти с чуждестранни лидери, за да извоюва връщането на Южна Добруджа по мирен път, избягвайки въвличането на България във война на ранен етап.

Премиерът Богдан Филов и тогавашният министър на външните работи Иван Попов водят тежките дипломатически преговори. Официалните подписи под документа в Крайова поставят дипломатите Светослав Поменов (бивш пълномощен министър в Букурещ) и генерал Теодор Попов.

По думите на историка Вера Милева-Илчева по силата на договора от Южна Добруджа трябва да се изселят около 80 000 румънци, заселили се в областта по време на румънската колонизация.

В България се връщат малко над 68 000 души от Северна Добруджа. Преселването се извършва в кратки срокове и до края на 1940 година основната част от населението вече е преместена.

Преселниците пристигат само с личните си вещи и стадата си, а в България са обезщетени със стопанствата на напусналите румънци.

„Голяма е трагедията на тези хора, защото радостта от това, че се връщат в родината си, е свързана с изоставянето на огромни имоти, покъщнина, добитък, цели стада, защото просто няма как да ги вземат“, разказа историкът.

В договора е предвидено и България да изплати на Румъния 1 млрд. леи. По тогавашния курс сумата се равнява на около 100 млн. долара. В резултат от него към България се връщат над 7500 кв. км територия.

Страната увеличава и излаза си към водните пътища – с 93 км морска граница и 75 км по поречието на река Дунав. Специално за Силистра това означава възстановяване на връзката с българската държава след повече от две десетилетия румънска власт.

След подписването на договора Южна Добруджа е разделена на четири зони, в които поетапно навлизат българските административни власти и българските войски. Влизането им започва на 21 септември 1940 г., а на 1 октомври в Силистра е посрещната българската войска.

По думите на Милева-Илчева връщането на Южна Добруджа е свързано не само с териториална промяна, но и с мащабни демографски и административни промени. Българската държава трябва да организира настаняването на десетки хиляди преселници, да възстанови административното управление и да интегрира население, което в значителна част идва от Северна Добруджа.

Днес в Добрич проявите за 110-годишнината от Добричката епопея започнаха с панихида във Военното гробище-музей, възглавена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Добричката духовна околия.

На възпоменанието присъстваха кметът на Добрич Йордан Йорданов, председателят на Общинския съвет Красимир Николов, представители на местната власт, военнослужещи, граждани и гости на града.

В словото си митрополит Йоан подчерта, че паметта за хората, дали живота си за родината, трябва да бъде съхранявана и предавана на следващите поколения.

Той припомни подвига на генералите Иван Колев, Тодор Кантарджиев, Пантелей Киселов и Стефан Тошев, както и на многобройните войници, участвали в сраженията за Добрич и Добруджа.

„Основната същностна мисъл, която е водила тези човеци, е изпълнението на дълга към род и родина. В днешната съвременна политическа обстановка е изключително важно да има държавни мъже, които да удовлетворят живата памет и подвиг на загиналите и да помнят тази приемственост на генералитета, да имат пред очите си подвига на тези човеци и когато дойде ред да се отстоява национална кауза – мъжествено да го сторят без страх, с любов към Родината, човека и с вяра в Бога“, каза митрополитът.

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отбеляза и символиката на Военното гробище-музей като място, където са погребани повече от 3000 военнослужещи от различни националности и вероизповедания.

Той отправи призив за възстановяване на повредените надгробни паметници и кръстове, свързани с войници от различни религиозни общности, погребани във военното гробище.

След панихидата бяха поднесени цветя пред паметника на генерал Иван Колев и загиналите в Добричката епопея в Добрич.

Източник: БТА, БНР