Войната в Украйна засяга веднага всички по света, тя се води тотално на бойното поле, в икономиката и в интернет с оръжия като танкове, санкции, социални медии

СНИМКИ: Pixabay/Twitter

Въпреки че се страхуваме, че Путин ще провокира Трета световна война, експерти като Томас Фридман казват, че в действителност нахлуването в Украйна е взаимосвързан конфликт, който засяга всички хора. И че той е истинската Първа световна война, пише Хорхе Бенитес в испанския вестник El Mundo в материал, който Zashtoto.com предлага без съкращения.

Четирима загинали и 70 арестувани в Перу при стачка на шофьори на камиони, организирана заради високата цена на бензина. В сомалийското пристанище Бербера нито един кораб от Одеса не акостира, натоварен с пшеница и грах, необходими за изхранване на страните от Африканския рог, територия, опустошена от война и тригодишна суша.

Междувременно производителите на чипове в Тайван и Южна Корея, предназначени за Запада, обявяват производствени проблеми поради срива на износа на украински неон, жизненоважен газ в полупроводниковата индустрия.

От 24 февруари 7,9 милиарда жители на планетата са във война. Няма значение, че боевете между украинци и руснаци се водят в степите на хиляди километри от нас. Взаимната свързаност на света през 2022 г. сложи край на спокойствието на неутралността.

Докато експерти от цял ​​свят спорят дали конфликтът в Украйна може да предизвика Трета световна война, други известни фигури като Томас Фридман, звезден коментатор и колумнист на The New York Times и трикратен носител на наградата „Пулицър“, казват, че тя всъщност вече е избухнала. .. Но не Третата, а Първата.

Според него сме изправени пред първата война в историята, която засяга пряко всички жители на планетата, където и да живеят и каквото и да правят.

Тази инвазия допълнително забави глобализацията след шока, причинен от пандемията. Той също така подхранва дивото покачване на цените на основните хранителни продукти, петрола и газа, което причинява глад и затваряне на бизнес в половината свят. Това е пожар, който се излъчва на живо от мобилните телефони на милиарди хора…

Накратко: сякаш светът е пред телевизор, който гледа „Взвод“… докато джобовете ви са изпразнени.

Причината е, че враждуващите страни не са само Русия и Украйна. За Фридман сме изправени пред голямата битка – и може би окончателната – между демокрации и автокрации, които използват ресурсите на държавата, за да останат на власт.

„Това е нова версия на това, което преди беше Студената война, която беше идеологическа война“, казва Фридман по имейл. „Путин няма идеология, той е клептократ.“

За този най-продаван колумнист и есеист, ако Втората световна война е сложила край на фашизма, а Студената война сложи край на ортодоксалния комунизъм, дори в Китай, това, което се случва в Украйна, може да повлияе на политическия курс на света. Ето защо Китай наблюдава конфликта с такъв интерес, тъй като изходът му може да обуслови стратегията му през следващите десетилетия… с Тайван на хоризонта.

И тази война е различна от другите.

Ако глобализацията ни позволи да си купим книга, публикувана в Австралия, с мобилен телефон, или да продадем обувки на Elche в Съединените щати, това също приближава развалините и труповете на Мариупол до нашата всекидневна.

Не е като Студената война, Путин няма идеология – той е клептократ

Според технологичния колос Cisco, в света има повече от 5,5 милиарда мобилни телефони и устройства и 70% от потребителите притежават поне един. С други думи, в света има повече свързани хора, отколкото с достъп до питейна вода. Това е парадоксът на планетарната взаимовръзка: всеки може да разбере какво се случва в Украйна, да споделя новини, да вземе страна, да участва в бойкоти и дори да се бие от социалните мрежи.

„Тази война открива ново време: всичко е на живо и актьорите заемат позиции много бързо“, казва Феликс Артеага, главен изследовател в Кралския институт „Елкано“.

„Глобализацията стигна до войнствена конфронтация. Преди, когато в този ден беше обявена война, фондовите пазари паднаха, но днес индикаторите постоянно се променят.“

Информационното претоварване затрупва не само обикновените граждани, но и политиците, военните и финансовите анализатори.

„Вече е необходимо не само да се знае какво се случва на бойното поле или в икономическия сценарий, но и какво ще се случи, а това е много сложно“, добавя Артеага.

Смартфонът е голямата новост в сравнение с други световни конфликти. С този инструмент можете да поставите кредитната си карта и да направите дарение на неправителствена организация, която помага на украински бежанци, но също така да записвате престъпления срещу цивилното население като тези в Буча или дори да правите пропаганда за двете страни.

И няма значение дали не искате да се намесите, защото не можете да го изключите: газът не циркулира чрез wi-fi с фиксирана тарифа, точно като цената на един хляб (Украйна и Русия са два от петте най-големи производители на пшеница в света) или новото задръстване във веригата за доставки, което допълнително усложнява икономическото възстановяване след пандемия.

„Тази война идва върху напрежението в паричните политики отпреди инвазията, което се ускорява и е жертва на несигурност“, казва Хуан Карлос Мартинес Лазаро, професор по икономика в университета IE. „Преди малко повече от месец се смяташе, че инфлацията ще се отпусне в края на годината – но това вече няма да се случи.“

При цялото това объркване заслужава ли инвазията в Украйна да се счита за световна война, както твърди Фридман? И най-вече, може ли дори да измести конфликта, който обхвана Европа от 1914 до 1918 г., като първи по рода си?

Историкът Гавриел Розенфелд е специалист по междувоенния период и анализатор на противоречията в историята история, който оценява събитията, като предлага алтернативни хипотези (какво щеше да се случи, ако…?). Според него световните войни са обявени за такива впоследствие, и е много трудно да се постави такава диагноза в разгара им.

„Разбирам аргумента на Фридман, но основният му недостатък е, че войната в Украйна е наистина глобална само като шоу: конфликт с глобална публика, но не и глобален боен ангажимент“, казва той от университета Феърфийлд (Кънектикът, САЩ).

За Розенфелд тези, които твърдят, че вече сме изправени пред нова световна война, го правят главно водени от фантазията, че такова силно определение принуждава Запада да се изправи директно срещу Русия. А това, според него е опасно, защото може да ускори военната ескалация и дори да свали темата табу за използването на ядрени оръжия за първи път от 1945 г. насам.

Няма съмнение, че има безпрецедентно и много интензивно участие на всички в този конфликт, включително на невоюващите страни, които са далеч от зоната на военни действия.

През 1914 и 1939 г. фермер, животновъд или индустриалец от Аржентина или Афганистан си живее в мир, без да обръща внимание на случващото се в европейските окопи, като дори може да спечели повече пари благодарение на износа. Междувременно днес въздействието на случващото се в Киев е моментално и се отразява на ежедневния им живот: просто вижте сметката от магазина в пазарската кошница или от напълнения резервоар на колата.

Икономическа панорама, която влече със себе си по-голям социален конфликт, както добре показва историята. Покачването на цената на хляба донесе гилотина във Франция през 1789 г., но това беше и спусъкът за арабската пролет през 2010 г. Кризата не познава граници.

Такова въздействие върху глобализираните граждани означава, че не само войници и правителства се бият на украинския фронт, но компании и цивилни от много националности също се присъединяват днес.

В глобалната война държавата престана да бъде тотален участник, частната инициатива става все по-важна с всеки изминал ден.

Това е извънправителствена намеса, която би подлудила самия Карл фон Клаузевиц (прочут пруски генерал и военен теоретик – бел. ред.) и може да повлияе на хода на събитията повече от фабрика за танкове.

Няколко примера: милиардерът Илон Мъск, в отговор на туит за помощ от украинския вицепремиер, активира широколентовия достъп на сателитния клон на своята компания SpaceX, за да предостави високоскоростен интернет на украинците пред риска Москва да унищожи тяхната телекомуникационна мрежа. Междувременно правителството в Киев получи частни дарения на стойност 70 милиона евро в криптовалути за финансиране на съпротивата.

Всяка стратегия е полезна за атака, дестабилизиране или защита. Най-големият представител на взаимосвързания частен фурор са социалните мрежи. Изправени сме пред платформи, които имат потребители с повече последователи, отколкото са руските войници, с такава сила да влияят на общественото мнение, че са способни да налагат модели за подражание по-ефективно от най-добрата реч на харизматичен лидер.

В Twitter, Facebook или TikTok се решава кой е добър и кой е лош във войната, кой побеждава и кой трябва да бъде цензуриран, било то президентът на Съединените щати, както се случи с Доналд Тръмп, или руският президент Владимир Путин. Това е сила, толкова мощна и дива, че прави на глупак всяка пропагандна машина, използвана в историята.

Защото никога досега в Украйна не са били използвани толкова много различни оръжия.

„В близкото минало бяхме свидетели на кибератаки, кампании с фалшиви новини и военни операции, но днес към това се добавят санкции, технологично ембарго и безпрецедентни дипломатически мерки“, казва Арсуага.

Освен това страните започват да преработват нов баланс между сигурност и свобода, който ще отбележи нашето бъдеще.

Друга от големите разлики с предишни световни конфликти е финансовата глобализация. Русия беше натрупала огромни резерви, за да се справи с тази война, но стратегията й се оказа остаряла. Според министъра на икономиката Антон Силанов, Западът е блокирал около 300 милиарда долара от златните и валутни резерви на Централната банка на Русия, които са разпределени (според „Геоикономическия център на Атлантическия съвет“), в страни като Китай , Франция, Япония и в самите Съединени щати. Всички, с изключение на тези в Китай, са замразени.

Какво да правим с тези руски пари във взаимосвързаната война? Путин е притиснат и не може да ги използва, за да предотврати икономическия колапс на страната си.

„Не знам дали тези блокирани резерви биха могли да се използват като плащания за военни компенсации, защото би било необходимо да се проучи дали има правно основание за изземването им, но това, което е ясно е, че натискът не трябва да намалява“, казва Мартинес Ласаро. Ясно е, че на Русия не може да й се размине така, както се случи в Крим.

Мобилният телефон, цената на зърното, крясъците в Twitter или банковата блокада са арсеналът на взаимосвързаната война, която надхвърля физическото насилие.

Неговите диагнози и последствията се променят всеки ден също толкова лесно, колкото се променя прогнозата за времето. Единственото нещо, което ще изисква търпение, е написването на историческите книги, които ще го кръстят с име и с число, нещо, което днес, с хиляди трупове в украинските градове, може би е от твърде малко значение.