Някои (руски) коментатори побързаха да нарекат решението на властите да търгуват руски газ срещу рубли за историческо. Но всичко е малко по-различно, отколкото изглежда на пръв поглед, отбелязва Дмитрий Прокофиев, редактор на икономическия отдел на руския независим вестник „Новая газета“.
Обеми и купувачи
Преди да разберете последствията от прехода към търговия с газ „за рубли“, е необходимо да разберете какви всъщност са въпросните суми.
Русия е най-големият износител на газ в света: според ОПЕК руският износ възлиза на почти 200 милиарда кубически метра газ годишно, или 16% от световния износ.
Запасите на газ в Русия според данни за 2020 г. възлизат на 23,6% от световните. Сегашното производство на газ в Русия е на исторически високи нива. През септември 2021 г. производството е 61,1 милиарда кубически метра, което е рекордно високо за това време на годината.
Приходите от продажбата на въглеводороди са основният източник на приходи от руските външнотърговски операции: през 2021 г., според платежния баланс на Централната банка на Руската федерация, енергийните ресурси представляват 42% от всички приходи от износ (240,7 милиарда долара от общо 489,8 милиарда долара). Делът за износ на природен газ е 30%.
Следователно с нарастването на експортните цени на „Газпром“ автоматично се увеличават и бюджетните приходи. Според Министерството на финансите делът на приходите от нефт и газ за федералния бюджет през 2021 г. е 36% (9 трилиона рубли от 25,3 трилиона рубли).
Интересното е, че делът на Китай в износа на руски газ е около 5%. В същото време газът, който отива в Китай по газопровода „Силата на Сибир“, струва на китайските партньори доста евтино – около 200 долара за хиляда кубически метра.
Най-големият купувач на руски газ е Европа – този пазар представлява почти 75% от износа на газ от Руската федерация. Според Международната агенция по енергетика (IEA) през последните 10 години зависимостта на ЕС и Обединеното кралство от доставките на руски газ се е увеличила поради намаляване на собственото им производство и увеличаване на вноса.
Ако през 2009 г. делът на вноса на руски газ, консумиран от ЕС и Обединеното кралство, беше 25%, то през 2021 г. той нарасна до 32%, включително от ЕС – до 45%. През 2021 г. доставките от Руската федерация представляват 40% от общото потребление на газ в ЕС.
От есента на 2021 г. Русия намали доставките на газ за Европа – с 25% през четвъртото тримесечие и с 37% през първите седем седмици на 2022 г., според Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Доставките на газ за Европа през Украйна през този период намаляха наполовина. На фона на нарастващото търсене, дължащо се на началото на отоплителния сезон, запасите за съхранение на газ в Европа са намалели с 28% в сравнение със средната стойност през последните 5 години, а цените на газа са се повишили до исторически рекордни нива.
Вярно е, че „Газпром“ не продава на „борсови“ цени – доставките се плащат по дългосрочни договори.
Спадът в доставките на газ от Русия за европейския пазар беше частично компенсиран от доставките на природен газ по тръбопроводи от Алжир, Азербайджан и Норвегия, както и на втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати – от октомври 2021 г. до средата на февруари на 2022 г. доставките на втечнен природен газ за Европа се увеличиха с 1,6 пъти.
„Газпром“ и „търговия с чужденци“
58% от продажбите на руски газ за Европа се плащат в евро, 39% – в долари и до 3% – в лири стерлинги. Само за месец, от 24 февруари до 24 март, европейските купувачи са платили около 11 милиарда 691 милиона евро на руски продавачи. Средно 2 милиарда 900 милиона на седмица.
Ако търговията с газ се преобразува в рубли точно сега, тогава при постоянни цени за синьо гориво, това би означавало, че до края на 2022 г. вместо 117 милиарда евро „Газпром“ ще трябва да получи …
Но не е известно колко рубли би трябвало да получи „Газпром“ в този случай! Точно както не се знае какво би могъл да купи за тези рубли.
И не се знае кой ще плати тези пари.
Механизмът на плащане в „рубли“ вместо във „валута“ все още предстои да бъде създаден, а какви форми ще приеме, все още не е ясно.
Поява на нов финансов посредник
Като цяло може да изглежда така. Представете си, че сте дошли в магазин, да кажем, в Нигерия (между другото, четвъртият по големина износител на петрол в света) и давате долари на продавача. Но продавачът не иска да ги приеме и иска да ги обмени за местна найра. Страхотно, казвате, къде е обменното бюро? Точно до него. Обменяте долари за найра и се разплащате с продавача. И това всъщност е всичко.
Тук е същата история. На теория купувачите на руски газ ще трябва да купуват рубли. Това ще означава, че сто милиарда евро (или дори повече) ще трябва да отидат не директно в сметката на „Газпром“, а в сметките на някои финансови организации (или дори на една организация), които да се разплатят с руския газов монополист.
Тази организация ще спечели няколко милиарда евро от такси за обмяната, плюс от разликата в курсовете за покупка/продажба. Това всъщност е всичко. Още един (или няколко) финансови посредници ще се появят в търговията с руски ресурси.
Може да се срещнат разсъждения, че в този случай ще бъде възможно да се продават рубли на купувачи на завишена цена и тогава ще забогатеем.
Няма да се получи. Първо, „Газпром“ ще възрази – миналата година дълговите му задължения възлизаха на около 66 милиарда долара, а 77% бяха деноминирани в чуждестранна валута. Ако корпорацията няма валутни приходи, тогава, за да изпълни задълженията си, „Газпром“ ще трябва да обмени рубли за долари – губейки пари и обогатявайки посредниците.
Между другото, не може да се каже, че прехвърлянето на търговията от евро в рубли радикално ще увеличи глобалното търсене на руската валута – ако някой не си спомня, нашите износители и сега вече продават на борсата в Москва 80% от валутните си приходи . Въвеждането на „газ за рубли“ е същото като да ги задължите да продават 100% от валутните приходи.
Освен това ограниченията за транзакциите в чуждестранна валута при плащане на газ от Русия важат за „неприятелски държави“. И кой ще забрани на „приятелска страна“ да създаде обменно бюро за конвертиране на евро и долари в рубли и обратно?
Освен това директивите са директиви, но в споразуменията между европейските купувачи и „Газпром“ се определя процедурата за уреждане, сега тези споразумения ще трябва да бъдат пренаписани и не е факт, че промените ще бъдат в полза на „Газпром“.
Така че засега цялата тази история прилича на желанието на властите да създадат някакъв финансов посредник (условно „Газпромторгсин“), който: а) ще акумулира в сметките си валутата, която идва като плащане за руския газ; б) по някакъв начин ще съумее да се измъкне от възможното блокиране на тези сметки.
Това не е история за това как „сега рублата ще отиде в Европа“, това е история за това, че „валутата няма да отиде при Газпром“. Тя ще бъде някъде наоколо. Но не тук.
Впрочем, „Газпром“ все още не е казал думата си.