Роман Абрамович купи ФК Челси преди 19 години и милиардите на олигарха вкараха клуба в световния футболен елит. Сега Абрамович ще загуби клуба и много пари – защото е твърде близък с Владимир Путин, пише в очерк за милиардера в „Шпигел“ известният английски футболен журналист Саймън Купър.
Миналия май един небръснат, невзрачен, ухилен човечец стоеше на терена на Порто и държеше в ръцете си най-важния футболен трофей на Европа: трофея от Шампионската лига.
Руският олигарх Роман Абрамович рядко посещава мачове на Челси, също както рядко стъпва в Обединеното кралство, след като визата му изтече през 2018 г. и не беше подновена. Но той не пропусна този мач. Миналия месец Челси дори спечели Световното клубно първенство. Но Абрамович скоро ще загуби клуба, който притежаваше от 19 години.
Британското правителство наложи санкции на седем олигарси, включително Абрамович, заради руската агресия в Украйна. Заради близостта му с Владимир Путин клубът от Висшата лига е малко или повече национализиран. В събота Абрамович също беше официално отстранен от ръководството на клуба от Висшата лига.
Челси се продава. А Абрамович вероятно ще изгуби и повечето от другите си притежания на Запад, двете си суперяхти, къщата си в Лондон, малкия си замък във Франция. И все пак, когато 55-годишният мъж погледне назад към годините си в Челси, той вероятно ще си каже: Заслужаваше си.
Междувременно (футболният) свят се чуди дали през цялото това време Челси е бил само инвестиция на Кремъл? Дали е бил подведен от приятелската постоянна усмивка на Абрамович? И дали напускането му ще доведе до отдавна назрялото почистване в английската лига?
Зад всяко голямо богатство стои престъпление, пише Оноре дьо Балзак. Абрамович направи парите си, като спечели олигарха Борис Березовски, подлизурко на семейство Елцин, тогава на власт в Русия.
През 1995 г., когато е на 29 г., Абрамович, заедно с Березовски, купува 51 процента от държавната „Сибнефт“ (Сибирски петрол) за по-малко от 200 милиона долара. След това увеличават дела си в компанията чрез съмнителни сделки.
Абрамович стана известен като „портфейла“ на семейство Елцин, за него се твърди, че е подкрепял финансово дъщерята на Елцин Татяна Дяченко, както и кампанията му за президентските избори през 1996 г.
Когато Абрамович и Березовски скъсаха, последва битка в калта. Двамата се срещнаха в съда в Лондон заради иск на Березовски срещу Абрамович за обезщетение. Последният пък твърди, че е платил на Березовски, за да му послужи като политически кръстник – без подкрепата на влиятелни хора с достъп до Кремъл, никой не можеше да прави бизнес в Русия по онова време. От друга страна, Березовски никога не е бил акционер на „Сибнефт“.
Абрамович остава сирак на четиригодишна възраст и израства при роднини в Съветския съюз. В началото той използва тактиката да не си създава врагове. Винаги подхождаше към непознати с приятелска усмивка, с отворени уши за техните желания. Там, където други руски бизнесмени от неговото поколение убиваха опонентите си, Абрамович предпочиташе да им се отплати.
Поддръжник на ранния Путин
Когато Путин стана президент през 1999 г., Абрамович беше много загрижен за добрите отношения. Той помогна за сглобяването на първия кабинет на Путин и за създаването и финансирането на партията на Путин „Единна Русия“.
През 2000 г. Путин извика олигарсите в Кремъл и отправи предупреждение: ако искат да запазят богатството си, трябва да се оттеглят от политиката и да подчинят бизнеса си на Путин и „силовиците“ му – тайните служби и армейците на президента.
Абрамович веднага схвана. Започва да разпродава руските си притежания, а през 2003 г. купува силно задлъжнелия престижен лондонски клуб Челси за около 210 милиона евро. Това беше оригинална идея – тя го направи вероятно първия милиардер, който купи футболен клуб в чужбина.
Една от причините за покупката: Абрамович обичаше футбола. „Виждам го повече като нещо, което ми харесва, отколкото очаквам да спечеля от него“, каза Абрамович пред Financial Times тогава. Друга причина: той изграждаше репутация във Великобритания, която да го защити, ако Путин някога тръгне срещу него.
След като Абрамович изтласка Березовски от компанията, той продаде „Сибнефт“ през 2005 г. за 13 милиарда долара – над 65 пъти повече от това, което той и Березовски някога са платили.
Олигарсите, които не бяха достатъчно внимателни от предупреждението на Путин, се справиха много по-зле. Михаил Ходорковски беше осъден на 10 години затвор, след като се противопостави на Путин. Березовски се обеси или беше убит във Великобритания през 2013 г. Нищо чудно, че Абрамович е имал система за противоракетна отбрана, инсталирана на яхтата си.
Купи успех, купи симпатия
Футболната му стратегия проработи – и то на (почти) евтина цена. Той е инвестирал около 1,8 милиарда евро в Челси през годините, малка част от състоянието му. Те донесоха още пет титли във Висшата лига и два триумфа в Шампионската лига на клуб, който преди това бе печелил титлата в Англия само през 1955 година.
На „Стамфорд Бридж“ феновете често скандираха името му, включително по време на минутата на аплодисменти за Украйна в последния им домакински мач срещу Бърнли.
Така че дори след като интересът му към Челси и Англия намаля през последните години, Абрамович успя да не си създаде врагове в Англия. Тази купена репутация вдъхнови много сенчести милиардери да инвестират и в клубове от Висшата лига.
А в Русия силовиците превзеха природните ресурси от олигарсите. В резултат на това Абрамович вече не беше толкова интересен в бизнеса и политиката – други привличаха вниманието. Но самият той остана верен на Путин, знаейки, че той може да му отнеме онова, което самият той някога е откраднал от руския народ.
Тази седмица британското правителство определи Абрамович като „прокремълски олигарх“, който „поддържа тесни връзки с Путин от десетилетия“. Така той получи данъчни предимства от руското правителство, успя да купува и продава акции на по-добри цени и също така се възползва от договорите, свързани със Световното първенство по футбол през 2018 г. Той е правил бизнес и с други санкционирани руснаци. Според британското правителство Evraz Group, контролирана от Абрамович, също е произвеждала стомана за руски танкове.
Това обаче не означава, че Абрамович подкрепя войната. Той е печалбар, а не свиреп руски националист. Когато хора, близки до украинското правителство, го помолиха да участва в мирните преговори с Путин, Абрамович го направи, макар и с очаквания малък ефект. Санкциите ще му струват по-голямата част от притежанията му на Запад, както и влиянието му.
Британското правителство забрани на Челси да купува нови играчи, да продава сувенири или да харчи повече от 20 000 паунда (около 24 000 евро) за пътни разходи за гостувания. Ако клубът бъде продаден, Абрамович няма да получи и стотинка за него, каза министърът на културата на Англия Надин Дорис, която също отговаря за спорта. От 1,5 милиарда паунда, които Челси дължи на Абрамович, той никога повече няма да ги види.
Мръсните пари живеят
Миналата събота Челси се сблъска с Нюкасъл, клубът, закупен от суверенния фонд на Саудитска Арабия през октомври. Страната, която уби журналиста Джамал Хашоги през 2018 г., а от 2015 г. води война в Йемен, отнела десетки хиляди животи. Не по-малко ужасна от войната в Украйна, но почти незабележима на Запад.
И кой председателства саудитския суверенен фонд и в крайна сметка притежава Нюкасъл Юнайтед? Властният престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман. Няколко от неговите министри заемат високи постове в държавния фонд.
Краят на Роман Абрамович във Висшата лига не означава край на чистенето на имиджа чрез спорта в английския футбол.