Димитровден е народен и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски, един от любимите светци на българина.

Той е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит.

Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва.

Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

На този ден празнуват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Драго.

Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър – зима“.

Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки – „Дойде ли Димитър, идва и снегът“.

Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници – Димитровска.

Българско народно предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял.

След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги.

После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски – за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата.

На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни.

Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

На деня на светията стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.

Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Болярово, Видин, Айтос и Радомир.

Професионален празник е на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

Димитровден се характеризира с обредно полазване – гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден.

Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.

На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци.

Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.