1069 лева са необходими, за да може един работещ човек да се издържа. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров при представяне на наблюденията на потребителските цени и заплата за издръжка.
За двама възрастни с едно дете до 14 г. са необходими 1925 лв., което означава че двамата работещи трябва да получават чисто по 962 лв., пресмятат синдикалистите.
„В момента тези, които работят на минимална работна заплата, са работещи бедни и всички около тях с малко над минималната са или нископлатени работници, или са работещи бедни също. Около 700 000 българи работят, а накрая остават бедни, което е фундаментален проблем на функционирането на пазарната икономика“, коментира Димитров.
Зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания Виолета Иванова посочи, че наблюдаваната от тях потребителска кошница включва 479 стоки, като хранителните стоки са 162, а нехранителните 317 и различното тук е, че не се включва алкохолът и тютюнът.
Иванова обясни, че 1069 лв. нетно са необходими на работещо лице през месец юни, за да може да покрие разходите си, но подчерта, че тази сума е достатъчна, ако лицето живее в собствено жилище и живее само.
„През месец юни абсолютният размер на заплата за издръжка нараства с 22 лв. в сравнение с декември 2020 г., близо 2,2%. Хранителните стоки нарастват с 3%, а нехранителните с 1,7%“, посочи тя и уточни, че хранителните стоки имат основен принос за нарастване на общата заплата за издръжка и добави, че от началото на годината има увеличение на цените на горивата.
Очаква се скок на цените
Тя каза, че очаква през следващите месеци да има нарастване на цените на хранителните и нехранителни стоки и то ще е в резултат на новите цени на природния газ, на електроенергията и топлоенергията от 1 юли, като в края на годината се очаква поскъпване около 3-4 % на годишна база на заплатата на издръжка.
От думите на президента на КНСБ стана ясно, че средната работна заплата за страната вече е преминала 1500 лв., но въпреки това има дълбоки регионални различия и даде за пример Видин, където тя е два пъти по-ниска, а в София с около 300-400 лв.
„2/3 от българските работници и служители получават доход, който е под средната работна заплата за страната“, посочи Димитров.
Единственият вариант работещи и работодатели да са доволни преминава през колективното трудово договаряне.
Димитров обяви, че във времето на кризата сивият сектор в хотелиерството и ресторантьорството, изразяващ се в това работник да бъде осигуряван на по-малка сума, а реално да получава повече, намалява и това се дължи на постигнатите договорености.
Предложение за данъчна реформа
От думите му стана ясно още, че КНСБ имат предложение за данъчна реформа и тя е 15-15-15 необлагаем минимум и според него това ще доведе до по-малко данъци сумарно, които плащат всички.
„Никой няма да изгуби от нашата реформа, защото високодоходните групи имат склонност към по-високо потребление. Когато им падне косвеният данък, ще бъдат склонни да потребяват повече с парите, които сме им оставили в джоба, така че няма да загубим от това, че ще им вземем някой друг лев от тази 15% ставка, над 2500 лв.“, посочи той.
Според него всички подоходни групи получават видими ефекти в размер на съответната минимална работна заплата и необрлагаем минимум в нея. Единственото увеличение, което се обсъжда, касае въвеждането на минимален глобален корпоративен данък, който ще засегне първо корпорациите, а след това всички компании и предложението там е той да бъде в размер на 15%.