Как Исландия съкращава работното време и едновременно с това увеличава производителността – мащабен експеримент в островната страна показа, че това може да работи, съобщи „Шпигел“.
В статистиките за работното време на Организацията на индустриализираните страни ОИСР, Исландия често се появява на върха – среден трудов стаж сред на-високите в Европа (47 г.), най-много работни часове през седмицата (сред най-високите показатели в света).
В проучванията обаче много граждани многократно се оплакват от недостатъците на такъв работен режим: твърде малко време за отдих и за семейството, много голям брой пациенти с „прегаряне“ (т. Нар. бърнаут).
В тази обстановка преди няколко години в островната държава започнаха два полеви теста за изследване на ефекта от намаляването на работното време. Първият започна през 2015 г. с до 2500 служители, докато вторият експеримент започна през 2017 г. с повече от 400 души. Това е значителен брой за Исландия, като броят на работно население е около 200 000.
Наистина ли резултатите са надеждни?
Вече са налице първите резултати от експериментите. Те звучат твърде добре, за да са истина: много от участниците намалиха седмичното си работно време от 40 на 36 или 35 часа, със същата заплата.
Най-значимото: „Производителността и постиженията остават същите или дори се подобряват на повечето тестови работни места“, според констатациите в доклада.
За да се предотвратят загубите на производителност, съкращаването на работното време беше съпътствано от преразглеждане на работните процедури – например срещите се провеждаха за по-малко време или бяха напълно заменени с имейли.
Според изследователите участниците съобщават, че са по-малко стресирани и по-рядко се чувстват изложени на риск от „прегаряне“.
Балансът ви между работа и личен живот се е подобрил значително. Проучването показва, че съкращаването на работната седмица е било „изумителен успех„, цитира Би Би Си Уил Стронг, ръководител на научните изследвания в мозъчния тръст „Автономия“. Организацията проведе тестови тестове заедно с неправителствената организация Alda (Асоциация за устойчива демокрация) и исландските синдикати.
Не е ясно доколко надеждни са изводите от Исландия, тъй като сред авторите на изследването няма икономист. Също така е под въпрос дали резултатите могат да бъдат пренесени в други страни с по-сложна икономическа структура от Исландия.
СНИМКА: Pixabay