Канцлерът нито е оформил, нито преобразувал, нито е придвижил германското общество. Тя бе винаги по средата – независимо къде беше тя, коментира в „Шпигел“ Николауc Бломе края на ерата Меркел в Германия.
В един момент трябва да стане, в един момент трябва да започнем да се сбогуваме с Ангела Меркел и да разберем последните 16 години. Така че ще започна – през последната седмица имаше три „за последен път“ за почти вечния канцлер: време за последен въпрос, последно изявление на правителството, последна среща на върха на ЕС.
Между другото, нищо няма да се запомни от нито едно от тези „за последен път“, освен че това беше последният й път. Това изненадва ли някого? Не и мен.
Вече не липсват остри съждения. Някои казват, че Меркел е вършила нещата предимно погрешно и е превърнала (партията) ХДС в купчина отломки, които вече дори не пушат.
Другите казват, че Меркел най-вече не е направила нищо и е упоила страната толкова трайно, че сега я напуска с многоорганна недостатъчност. Може да се отговори на това с Оскар Уайлд: „Ако критиците не са съгласни, художникът е в мир със себе си“.
Но разбира се не е толкова просто.
Независимо от това, всъщност няма да е справедливо, ако ерата на Меркел се обобщи с една голяма обща оценка. Вместо това ще трябва да разгледате основните предизвикателства поотделно и как се е справяла Меркел с тях – от финансовата криза до еврото, и от бежанската криза до пандемията.
Няколко месеца след като бе гласувано да напусне поста, нарекох Герхард Шрьодер „последният уличен футболист в политиката“ в Германия.
Какво би било съпоставимото изречение за Ангела Меркел? В края на нейните 16 години не мога веднага да се сетя за такова. Герхард Шрьодер позволи на своята личност да оформи администрацията. Ангела Меркел не позволи това. Тя се придържаше единствено към разбирането си за службата: към това, което вярваше, че нормалните хора в страната биха очаквали от нея. Това беше нормалната (кота) нула на нашия политически пейзаж. И преди всички да се разсмеят, искам да кажа: Точно затова тя ще ни липсва.
Ангела Меркел си тръгва от голямата политика – и вече започва да липсва
Всички географски височини в страната се измерват от морското равнище. В продължение на 16 години Ангела Меркел дефинира политическата „среда“. Не защото е оформила, преобразила или придвижила средата на обществото. А защото тя почти винаги знаеше къде е този център на обществото, т.е. какво иска мнозинството за тези среди.
Беше надеждно, сигурно място: ако този център се изместваше, Меркел също се изместваше. Понякога наляво в социалната сфера или в социалните реформи; или в посока вдясно след бежанската 2015 година; понякога до зелено заради приближаващото движение за опазване на климата.
Ангела Меркел се придържаше към политическия център като своеобразно устройство за проследяване, докато се движеше през политическия пейзаж. „Политиката е това, което е възможно”, каза тя преди време. Но беше тяхната политика, от която се нуждаеха – това, което беше необходимо, за да се следва средата. Това беше в тяхна полза, със сигурност. Но беше полезно и за държава, която всеки ден можеше да вижда къде е центрирана Канцеларията. Кои сили я дърпат и кои я стабилизират.
Отчасти беше така, защото германците от традиционния център и техният канцлер стават все по-сходни помежду си през дълги периоди, особено сред белите якички и работниците. При тези хора, както мъже, така и жени, се отчиташе това, което характеризира поведението на Ангела Меркел през годините: абсолютно непретенциозно, абсолютно без скандал, и да, ако искате – почтено. Но както социалната мощ на тази среда започна да отслабва, така е логично ерата на Меркел също да приключва.
Не ми казвайте, че нищо от това не е било стратегия. И нека не се заблуждаваме: то беше добро за четири победи на изборите и ако тя би го направила отново (не дай си, Боже) – ще се добави и пета.
В сравнение с нейните предшественици става ясно: като канцлер Хелмут Кол винаги оставаше там, където беше, независимо от това какво се случваше около него в обществото. Бихте могли да го наречете консервативен или глупав, във всеки случай Германия беше до голяма степен приключила с него само след шест години на поста.
След това историята се върна отново и под наметалото му имаше германското единство. Още осем години по-късно Хелмут Кол загуби изборите, защото не можеше да разбере, че средата просто иска промяна.
Герхард Шрьодер, от друга страна, управляваше срещу мнозинството в страната, когато наистина трябваше, и това беше хубаво нещо. Не за него и не за неговата партия, а за страната и милиони безработни. След това загуби изборите.
От своя страна Ангела Меркел никога не е губила избори, на които е участвала. И все пак човек не би й приписал харизма. Преди 15 години в текста за Герхард Шрьодер се казваше: „Харизмата е това, което политиката оформя в онази велика история, която наистина всички искат да чуят, не само журналистите“. Не сме чували такава история от 16 години. Но сега аз мога. Отново.
СНИМКИ: БГНЕС