Посланията, изпратени от Париж на срещата между френския президент Еманюел Макрон и премиера на Република Северна Македония (РСМ) Зоран Заев, срещнаха положителни реакции в югозападната ни съседка, пише македонската редакция на Deutsche Welle в материал, представен без редакторска намеса.
Посланията от Елисейския дворец върнаха надежди за европейското бъдеще на Северна Македония, пише германската медия Анализаторите са категорични, че Франция е валидирала реформите, направени от С. Македония по пътя към ЕС, че е време да се конкретизира решението на ЕС да започне преговори със страната, и помощта, предлагана от Макрон е от особено значение за постигане на балансиран компромис с България. „Северна Македония заслужава незабавно да започне преговори. „Аз лично участвам в намирането на решение с България“, бе категоричното послание, изпратено от Париж на снощната среща между френския президент Еманюел Макрон и премиера Зоран Заев, което срещна положителни реакции в бившата югославска република.
„Преди да анализираме посланията, които президентът Макрон изпрати вчера пред Елисейския дворец в началото на посещението на премиера Заев, вероятно най-важният аспект на посещението е, че това е първото посещение в Париж, на най-високо ниво (министър-председател или президент) от 2009 г. насам“, казва за DW Андрея Стойковски, изпълнителен директор на Института ПРЕСПА.
Според него има няколко важни послания, които президентът Макрон е изпратил в обръщението си към премиера Заев. „Преди всичко президентът Макрон изтъкна Преспанското споразумение и посочи историческото му значение за стабилизиране и успокояване на региона. За постигането на това споразумение Макрон ясно определи заслугата на смелостта и визията на премиерите Заев и Ципрас и го посочи като добър модел за преодоляване на други двустранни спорове на Балканите, имайки предвид преди всичко за диалога Белград-Прищина. Това поставя президента Макрон на една позиция със САЩ и новия указ на президента Байдън. „Следователно не би трябвало да ни изненадва, ако в бъдеще реакциите на ЕС и държавите-членки срещу работещите по подкопаване или предотвратяване на прилагането на Преспанското споразумение са еднакви или хармонизирани с тези на САЩ“, каза Стойковски.
Макрон ясно подчерта заслугата за смелостта и визията на премиерите Заев и Ципрас и го посочи като добър модел за преодоляване на други двустранни спорове на Балканите.
Според събеседника на DW Макрон е изяснил и подхода на Франция към политиката на разширяване и е показал известно съжаление за предишната блокада на този процес от октомври 2019 г. Той обаче посочи, че процесът предполага всеотдайна работа по вътрешните реформи, които според новата методология и политическото провеждане на преговорите могат да допринесат за по-бързо присъединяване. „В този смисъл ангажираността с процеса на реформи, която страната показа, приносът на Преспанското споразумение и новата методология за Франция са достатъчен повод да се настоява за незабавно провеждане на първата междуправителствена конференция.“ „Това може да се тълкува като допълнителен натиск върху България, но нека помним, че нашият съсед беше сам в блокадата и в края на миналата година,“ каза Стойковски.
И накрая, според него президентът Макрон посочи може би най-важния аспект за Франция, развитието на двустранните отношения, но и отношенията със страните от региона – същественото участие в процеса на реформи и по-тясно сътрудничество чрез откриването на местен офис на Агенцията за развитие на Франция в Северна Македония.
САЩ и Европа са единни
През октомври 2019 г. Макрон отказа да даде „зелена светлина“ за започване на преговори със Северна Македония и Албания. След ветото той заяви, че пълноправното членство в ЕС вече не трябва да бъде единствената политика спрямо страните в съседство на Съюза.
Нано Ружин, македонски университетски професор и дългогодишен дипломат, в изявление за скопското електронно издание „Фактор“ цитира няколко тези за това защо Макрон е обявил подкрепата си за страната му за ЕС, както и защо предлага помощ при разрешаването на проблема с България. На първо място, през изминалия период след блокадата на страната от София, Република Северна Македония показа голяма конструктивност в реформите. „На практика тази криза с България показа на френската дипломация, че Макрон може да е сгрешил, че е повдигнал въпроса за първостепенното значение на реформите за разширяване на ЕС над Западните Балкани, въпреки че всъщност е голям европеец.“ „Но тогава Макрон се поддаде на натиска на френските евроскептици и националисти, водени от Марин Льо Пен, защото преди това беше на мнение, че ЕС трябва да се разширява.“ Второто нещо, което допринася за тази промяна е фактът, че македонската дипломация през целия период, особено по време на спора с България, се е държала напълно рационално. Според професора има трето измерение, което е много важно и то е, че САЩ и Европа този път изглеждат много обединени, особено с идването на власт на Джо Байдън, и искат най-накрая да преодолеят всички критични точки в Западните Балкани, изпълнени с корупция, престъпност, популизъм и фалшиви новини.
„Посещението на нашия премиер Заев във Франция, но също така и казаното от Макрон е съвместимо с решението на Байдън с публикувания от него Указ, който е насочен към всички лица, които със своята политика се противопоставят на европейските ценности и пътищата на балканските лидери, към евроинтеграция “, обясни Ружин.