Пандемията COVID-19 срина доверието на гражданите на ЕС към способността на Съюза да се справя с големи кризи, установи ново проучване, цитирано от „Евронюз“.
Проучването на мозъчния тръст на Европейския съвет за международни отношения (ECFR) установи, че мнозинството от анкетираните в шест западни държави-членки – Франция (62%), Германия (55%), Италия (57%), Испания (52%) и Австрия (51%), сега виждат европейския проект като „счупен“.
Бавното пускане в действие на ваксините и широкото му медийно отразяване оказаха особено негативно влияние върху отношението на гражданите към действията на Брюксел.
Но въпреки разочарованието от представянето на институциите на ЕС по отношение на COVID-19, много хора в Европа все още считат за стойностно членството на своята страна в блока, като 11 от 12-те анкетирани държави-членки вярват, че членството е „добро нещо“.
Франция е единственото изключение, като членството се разглежда главно като „нито добро, нито лошо“.
Повечето от анкетираните в 10 от страните са на мнение, че глобалната здравна криза е показала необходимостта от повече и по-тясно европейско сътрудничество. Същото потвърждават и респондентите във Франция и Германия – съответно 47% и 45%.
„Нарастващо недоверие към европейския проект вече има не само сред евроскептичните гласоподаватели, но и сред основната част от населението. Както показват данните, вярата в необходимостта от сътрудничество с ЕС е най-слаба сред гражданите на френско-германския локомотив.
ЕС трябва спешно да подобри играта си, ако иска да оцелее. Тъй като гражданите са особено разочаровани от обърканата ваксинационна програма срещу COVID в ЕС, (Европейската) комисия не може да си позволи да допусне същите грешки, както организира икономическото възраждане на блока. Фондът за възстановяване, като въведе приобщаващ растеж, може да бъде следващата успешна стъпка на ЕС“.
Сузи Денисън, съавтор на изследването.
На въпрос как трябва да се промени блокът от 27 държави след COVID-19, седем от 12 анкетирани страни заявиха, че трябва да разработи единен отговор на глобалните заплахи и предизвикателства – най-често срещаният отговор като цяло.
Запитани за това как трябва да върви ЕС напред, най-често срещаните отговори бяха „да бъде маяк на демократичните и човешките права (33%) и „една от големите световни сили, способна да се защити“ (18%).
Четирите години на президентството на Тръмп и Брекзит доведоха до това, че европейците вече не виждат да имат естествени съюзи, които надхвърлят различни политически въпроси, което показва, че гражданите на ЕС искат блокът да се съсредоточи върху своя суверенитет и самостоятелност.
Данните от проучването също така показват, че европейците искат външна политика с повече акцент върху ценностите в „прагматично сътрудничество“ с други страни.
„Ако ЕС иска да издържи на следващия етап на пандемията и всяко друго предизвикателство за своята легитимност, наложително е той да изслушва своите граждани“, каза Яна Пуглиерин, съавтор на проучването.
„Европейците искат решително лидерство, което дава приоритет на многостранността и което се застъпва и защитава техните ценности и интереси на световната сцена. Висши фигури от ЕС би било добре да изслушат и да действат по съответния начин на ключовите срещи на върха този месец. Те може да не получат друг шанс“, добави тя.
Повече от 17 000 европейци бяха анкетирани онлайн през април в 12 държави-членки: Австрия, България, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Испания и Швеция.
СНИМКА: Pixabay