Преди няколко месеца Турция заплаши гръцките си съседи с война, а сега признаците сочат за успокояване. Защо спадна напрежението – пред „Шпигел“ говори политологът Илке Тойгюр* за евентуалния натиск, довел до промяната на курса.
Шпигел: Миналата година Гърция и Турция бяха на ръба на военен конфликт заради спора за газа. Сега се наблюдава сближаване между двете държави – какво се крие зад това?
Тойгюр: Това е очевидно от ноември 2020 г., когато Джо Байдън беше избран за президент на САЩ. Източното Средиземноморие играе важна роля за Байдън. Турският опит за промяна на статуквото там не е приветстван във Вашингтон.
ЕС също така призовава за подобряване на отношенията между Гърция и Турция като предпоставка за добри бъдещи отношения с Анкара. Натискът и към двете страни да влязат отново в диалог идва отвън.
Анкара също се опитва от известно време да подобри отношенията си със Запада и съответно полага по-големи усилия за установяване на контакт с Гърция.
– По време на посещението си в Атина в понеделник турският външен министър Мевлют Чавушоглу направи провокативни изявления за мюсюлманското малцинство в Гърция. Колко честни са усилията за по-добри отношения?
– И Турция, и Гърция се възползват от всяка възможност да се дразнят, защото по този начин печелят точки във вътрешен план. Този рефлекс показва, че последното сближаване е станало не отвътре, а чрез външен натиск. И двете страни са отворени за дискусии.
В момента обаче се мълчи относно основните моменти от конфликта в Източното Средиземноморие и въпроса за морските граници. Фактът, че и двете страни разговарят помежду си, може да се разглежда като успех.
– В началото на седмицата и двете страни се споразумяха за по-тясно икономическо сътрудничество и искат да насърчават туризма заедно. Може ли сегашното сближаване просто да е сезонно явление за привличане на туристите?
– Туризмът е важен отрасъл за Гърция и Турция и двете страни искат да извлекат колкото се може повече от сезона на ваканциите. В това отношение сезонът играе важна роля и със сигурност също благоприятства преговорите.
Това обаче не е единственият елемент в списъка. Съобщава се и за други точки като енергетика, транспорт и технологии в дневния ред на икономическото сътрудничество.
– Следващата стъпка сега е среща на 14 юни между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и гръцкия премиер Кирякос Мицотакис. Какво да очакваме от разговора?
– Срещата се провежда покрай срещата на върха на НАТО. Ердоган ще се срещне с Мицотакис и Байдън. Можете да мислите за всеки отделен разговор като за пъзел. Всички части са свързани и взаимно зависими.
САЩ подчертаха значението на диалога в средиземноморския регион. Разговорът може да се основава на това. Малко след това ще се проведе и среща на върха на ЕС. Картината, която се състои от отделните части от пъзела, би представлявала връзката между Турция и Запада като цяло.
– Още през март ЕС даде ясно на Ердоган да разбере какви ще бъдат последиците, ако ситуацията в Средиземно море отново ескалира. Каква роля играе това?
– Фактът, че възможните санкции са сложени открито на масата, със сигурност има възпиращ ефект върху Турция. Икономиката на страната е силно засегната и наказателните мерки биха имали големи последици. В същото време Анкара се изолира не само по отношение на Запада, но и в региона през последните години. По този начин Турция достигна границите на своята едностранна външна политика. Смяната на властта в Белия дом доведе до преосмисляне.
– Кои са чувствителните въпроси между Вашингтон и Анкара?
– Някои, като например факта, че Турция, като държава-членка на НАТО, купи руската система за противоракетна отбрана С-400. Турция от своя страна се възмущава от американците заради съюза им с кюрдите в Сирия. Фактът, че проповедникът Фетхулах Гюлен, който е обвинен за опита за преврат от турското правителство, живее дълго време в САЩ и не е екстрадиран от Вашингтон, също тежи върху връзката. Възможно е Ердоган и Байдън да пренебрегнат това и да се концентрират върху общи интереси.
– Турция се надява на сближаване със Запада чрез сближаване с Гърция. Какво получават гърците от разговорите?
– Гърция и Турция имат много общи неща в исторически, културен и икономически план. Следователно добрите отношения са в интерес на двете страни. Освен това гърците биха искали по-тиха ситуация в Средиземно море и биха могли да печелят точки в рамките на ЕС. В крайна сметка конфликтът е и конфликт на ЕС. Ако Гърция можеше поне да поддържа отношенията си с Турция стабилни, това също би обслужвало интересите на Брюксел.
Добро настроение демонстрират външните министри на Турция и на Гърция Мевлут Чавушоглу (вляво) и Никос Дендиас на срещата им в Атина на 31 май
– Спорът за запасите от природен газ в Средиземно море обаче все още тлее. Колко вероятно е Анкара и Атина да намерят мирно решение?
– Темата в момента е изключена. Има големи разлики, никоя от държавите не е готова да направи компромис. Във вътрешен план разходите както за Гърция, така и за Турция биха били много високи, ако се откажат от претенциите си в Източното Средиземноморие. Съответно дискусиите се фокусират върху други точки. Въпросът обаче е: Колко устойчив може да бъде процесът на сближаване, ако изобщо не се търси решение в основния конфликт?
* Илке Тойгюр, родена през 1984 г., е политолог, доцент в Университета „Карлос III“ в Мадрид. Тойгюр е и сътрудник на „Центъра за приложни турски изследвания“ (CATS) към „Фондация за наука и политика“ (SWP) в Берлин. Нейните изследователски области са Южна Европа, Турция и Европейския съюз.
СНИМКИ: БГНЕС