Суперсилата в туризма Испания представлява в момента неразпознаваема пощенска картичка – в Тенерифе, Ибиса и Бенидорм хотелите са затворени заради липса на гости. Така започва репортаж на Наталия Хункера в „Ел Паис“ за състоянието на испанския туризъм преди сезона на летните ваканции.
Тази седмица, в месеца, в който започва лятото, можете да се разходите през една от основните ваканционни дестинации, без да срещнете нито един турист, без да чувате нищо друго освен шума на морето или някои работници, които оправят тротоар без пешеходци. Това е измерението на въздействието на пандемията в сектор, който през 2019 г. е допринесъл със 154,5 милиарда евро за брутния вътрешен продукт на Испания (12,4%) и 2,72 милиона работни места (12,9% от общата заетост).
Южната част на Тенерифе в наши дни изглежда като макет, като стара декорация от многолюдна фиеста, както се вижда от нейните маси за хиляди гости, днес смълчани като празни кошери по простата причина, че собствениците им губят повече пари, като ги държат отворени, отколкото затворени.
Отлагането на идването на британците, които нямат очаквания зелен светофар за Канарските острови за придвижване без карантина, е „удар с парен чук“ за местните. Табелите са на английски, но англичаните ги няма. От което следва, че на някои стоянки няма таксиметрови шофьори, че веригите ресторанти, където преди имаше опашки, сега въобще не вдигат щорите и че тези, които все още ги вдигат, ги спускат в продължение на много дни, без да са отворили касата.
Туризмът е верига и по същия начин, както спукването на балона с недвижими имоти съсипа малко градче с 10 000 жители, Вияканяс, което произвеждаше по 11 милиона врати годишно, пандемията предизвика катаклизъм с ефекта на доминото, който доведе до ръба големи и малки фирми.
В Ибиса, която за британците остана извън зеления светофар за пътувания, има малко повече движение, но данните за резервациите все още са далеч от тези от 2019 г. При разходка например през „Сант Антони де Портмани“ се вижда поредица от катинари и пломби на вратите на хотели и клубове на първа линия на морския бряг.
На брега на Леванте не е по-различно. Тони Майор, президент на сдружението на работодателите от хотелския и туристическия бранш в района на Валенсия, обяснява, че „60% от хотелите в Бенидорм остават затворени, тъй като нашият турист не идва“. „Да кажем, че сме насред буря и се държим за детски пояс“.
От този понеделник – 7юни, както искаха от бранша преди месеци, чужденците ще могат да влизат в Испания с антигенен тест, по-бърз и по-евтин отколкото PCR. Една добра новина за насърчаване на сектора. Но Обединеното кралство, основният пазар, запазва задължението за спазване на 10 дни карантина.
Петнадесет месеца след началото на пандемията, основните туристически дестинации в страната показват неразпознаваема пощенска картичка. „Пандемията е засегнала особено туризма“, казва Гонсало Фуентес, ръководител на филиала на синдиката CC OO в региона, „и на практика е монокултура на места като Канарските или Балеарските острови, но за разлика от други кризи, като например финансовата от 2008 г., при тази бяха запазени работни места благодарение на социалния диалог“.
Някои от бизнесмените се пребориха да останат отворени, други го направиха наскоро, след като подготвиха помещенията си да станат по-безопасни срещу вируса. Канарските острови имат кумулативна честота на заразяемост от 70 случая на 100 000 жители за 14 дни; Балеарските острови – 34,19, а средната стойност за Испания е 102.
ЗАВЕДЕНИЯТА
Лоренсо Реверон е в сектора от 29 години. Започва като сервитьор, отваря първия си ресторант в Тенерифе през 1992 г. и се справя толкова добре, че с партньорите си достигат до 84. Сега групата му Gourmetland има 23 останали и 12 са в така наречената „златна миля“ (Avenida de las Américas), която вече не е „златна“. „Тя е мъртва, това е най-лошата улица от всички”, обяснява той. Те са успели да отворят само шест от 23-те локала. Имат също имат комплекс от 85 апартамента със заетост от 10% и половината от практически празен търговски център, тъй като съседният хотел Gran Costa Adeje е затворен (трябва да отвори на 24 юни). „Отчайващо е да излезеш на улицата“, обобщава той.
Повечето от клиентите му са местни – „преди 40% бяха англичани“, и това не е достатъчно. Реверон уверява, че заради пандемията неговата група е пропуснала приход от 16 милиона евро между март и декември 2020 г. За всички заведения те са инвестирали 800 000 евро на месец само за стоки. Карантината ги заварила, например, с „1500 килограма авокадо“. „Преминахме от списъци с чакащи до стремеж да оцелеем, като сме фактурирали 15% или 20% от това, което сме правили преди коронавируса. Ако това лято достигнем 40% от това, което сме правили преди пандемията, ще бъда много щастлив.“ Всичките му надежди са свързани със зимата, където Канарските острови имат по-малка конкуренция. „Или ще започнем силно през октомври, или няма да можем да издържим.“
ТЪРГОВИЯТА
Двама туристи влизат в хотел „Conquistador“ в Тенерифе, след като служителят по сигурността им е измерил температурата. Те са поляци (има директен полет). Откриването на заведението миналата седмица позволи на Инес Грило отново да приеме клиенти в магазина си за дрехи Oliver’s Boutique. „От около 200 на месец отидох на нула. Плая де лас Америкас изглеждаше като град-призрак, не можеше да чуеш нищо, можеше да излезеш гол на улицата, спокоен, че никой няма да те види. Сега нещата потръгват, трябва да се увеличат полетите и най-накрая да пристигне обещаната помощ”. За момента четиримата й служители все още са в програмата за подпомагане. Собственикът на помещенията на магазина охлаби плащанията и тя направи същото там, където е наемодател.
ХОТЕЛИТЕ
„Всички кризи ме засегнаха“, казва Хосе Енрике Дуран, директор на комплекса „Лос Оливос де Тенерифе“. В сектора е от 10 години. В предишния си живот, повече от две десетилетия, е бил банков мениджър. По думите му в сравнение с финансовата криза от 2008 г., коронавирусът се е оказал много по-лош „защото това засегна всички сектори по света“, обяснява той. „Лос Оливос“ обаче не е затварял дори по време на локдауна, защото тогава в него са лекувани по всяко време, дори по време на затварянето, тъй като тогава е приемал „закъснели туристи, здравни работници и екипи за спешни случаи“.
70% от неговите 48 служители все още са в програмата за подпомагане ERTE. „Без този механизъм щяхме да фалираме“, казва Дуран. Тита Александру, 29-годишен сервитьор, е един от щастливците, които вече работят на пълен работен ден. „Беше много тежка година, беше съвсем подходяща и дори си помислих да се върна в Италия след четири години на Канарските острови, но работя на пълен работен ден от месец и десет дни, и съм много щастлив.“
Роберто Уселай, президент на Кръга на бизнесмените от Южно Тенерифе, обяснява огромните усилия, които трябва да положат, за да се справят с несигурността и промените в ограниченията за пътуване. „Има компании, които ще могат да издържат, за да получат заеми, и други, които ще влязат в несъстоятелност, тъй като е невъзможно да изкарате 18 месеца, като фактурирате 20% в сравнение с преди. Работим с резервации в последната минута и сме определили много ниски цени, защото конкуренцията е налице. Лятото ще зависи от броя и цената на полетите и решението на британското правителство”.
АТРАКЦИИТЕ
„Сиам Парк“ в Тенерифе, най-добрият воден парк в света, според Tripadvisor, отвори врати миналия уикенд след като остана под ключ 14 месеца. Те продадоха 1500 билета на ден и са щастливи, въпреки че през юли, преди пандемията, можеха да стигнат до 10 000 посетители дневно. Рафаел Маркес, техническият директор, работи усилено, за да поддържа всички сложни и деликатни инсталации в готовност. В разгара на сезона в парка работят 500 души. „Преди имахме 10% туристи от Испания и 90% чужденци, а сега е обратното. Някои французи, някои руснаци започват да пристигат, но все още са капка в морето“, казва той. Повторното отваряне на парка насърчава и хотелиерите, защото той е една от рекламите за семейния туризъм.
БЪДЕЩЕТО: КАЧЕСТВО ИЛИ КОЛИЧЕСТВО
Антони Риера, професор по приложна икономика в Университета на Балеарските острови, обясняваща щетите от пандемията: „През 2020 г. световните разходи за туризъм не достигнаха равностойността на 20 дни от лятото на 2019 г..“ Запитан дали смята, че ще бъде като преди, той вижда тази пауза като възможност за размисъл върху модела.
„Covid-19 може би е променил коренно концепцията за дестинации. Плътността и свързаността, разглеждани като силната страна на туризма, сега могат да се окажат като слабости. По същия начин, по който дигитализацията, под импулса на локдауна и работата от разстояние, ще доведе до трайни промени в организацията на труда, ефектите от COVID ще продължат да влияят върху туристическия сектор след решаване на здравната криза”.
СНИМКА: БГНЕС