Турция се задушава от огромните притоци на боклук от Европа, което налага наближаваща забрана за почти целия внос на пластмасови отпадъци, пише Politico.
Това може да доведе до повече депониране и изгаряне.
Турското министерство на търговията обяви по-рано тази седмица, че ще забрани всички полиетиленови пластмаси от началото на юли. А това са пластмаси, които се използват в хиляди предмети – кофички за кисело мляко, бутилки, чинийки, разилчини опаковки.
Саймън Елин, главен изпълнителен директор на базираната във Великобритания Асоциация за рециклиране, нарече решението „ключов момент“, който може радикално да прекрои световната индустрия за рециклиране.
„Нямам представа къде ще отидат отпадъците, които отиват в Турция “, каза Елин, добавяйки, че ще минат години преди Великобритания да увеличи в достатъчна степен собствения си капацитет за рециклиране.
„Подозирам, че следващият най-добър вариант в краткосрочен план е отпадъците от енергия“, каза той, имайки предвид изгарянето на нерециклируеми отпадъци за електричество или топлина.
Турция приема европейския боклук от 2017 г.
Страните от ЕС започнаха да пренасочват износа си на отпадъци към Турция през 2017 г., след като Китай забрани вноса на много видове пластмаса. През 2020 г. почти една четвърт от отпадъците, изнесени от страните от ЕС – около 31,7 милиона тона, отидоха в Турция. Това е 20 пъти повече от 2016 г. и възлиза на около 241 камиона пластмасови отпадъци всеки ден. Данни за това изготви „Грийнпийс“.
Съгласно разпоредбите на ЕС и Великобритания пластмасовите отпадъци могат да се изнасят само ако след това ще бъдат рециклирани. Но Турция има процент на рециклиране от едва 12 процента, което показва, че страната „няма инфраструктура, за да се справи“ с всички свои вносни отпадъци, се казва в доклада на „Грийнпийс“.
Неправителствета организация установи, че огромни количества европейски пластмаси са незаконно изхвърляни и изгаряни в Турция и че някои износители нарочно са поставили етикети на отпадъците си, за да избегнат забрана за внос на смесени полимери и пластмаси, които трябва да бъдат механично обработени.
Забраната в Турция – нова възможност за Европа
Турската забрана може да даде тласък на собствения капацитет за рециклиране в рамките на Европейския съюз. Политиците обаче трябва да оценят правилно момента, твърдят представители на индустрията за рециклиране. индустрията.
В момента само 12 процента от суровините, използвани от европейската индустрия, идват от рециклиране, което означава, че ЕС трябва бързо да увеличи капацитета си за рециклиране, за да изпълни амбицията си да удвои използването на рециклирани материали през това десетилетие.
Въвеждането на минимална квота за използване на рециклирано съдържание в пластмасови опаковки – нещо, което индустрията за рециклиране на пластмаси иска и Комисията обмисля като част от своя преглед на правилата на ЕС за опаковане, който трябва да се осъществи по-късно тази година – може да допринесе много за постигането на тези цели и изграждане на собствен капацитет за рециклиране в Европа.
Междувременно европейските държави, които нямат алтернатива за транспортиране на отпадъци до Турция, вероятно ще разчитат на депониране и изгаряне за третиране на своите отпадъци. А това означава високи климатични разходи.
„Повечето европейски държави нямат достатъчно съоръжения, за да поемат всички отпадъци, които обикновено отиват в Турция. Това означава, че много материали ще бъдат погребани на сметището “, каза Власис Гитопулос, търговец на пластмаса в Гърция за Vipa Group. В Гърция почти 80 процента от отпадъците се депонират.
А депонирането на отпадъци води до последствия за климата. Разлагането на органични отпадъци в депата генерира метан, мощен парников газ. Въпреки че атмосферният метан се разгражда след десетина години, потенциалът му за глобално затопляне може да бъде над 80 пъти по-мощен от CO2.
До 2035 г. на държавите ще бъде разрешено да изпращат само 10 процента от своите битови отпадъци на депа. Но много страни, в това число и България, са твърде далеч от това число.