Сп. „Биограф“ в броя си от м. май 2021 г. публикува обширен материал на журналиста Никола Николов, посветен на албанското кралско семейство в изгнание. Специално за изданието Симеон II даде интервю, в което разказва свои спомени за близкото си познанство с албанското кралско семейство.
Цар Симеон II си спомня за времената, когато е в прочутия британски „Виктория Колидж“ в Александрия, където негови съученици са крал Хюсеин бин Талал от Йордания, крал Лека I и наследниците на безброй близкоизточни фамилии със синя кръв.
„Ние всички се явявахме като редови ученици, с фамилиите си или с псевдоними. Както вероятно знаете, аз бях записан под името „Рилски“. Едва ли в училището е имало повече от двама-трима души от ръководството, които са знаели истинската самоличност на децата. А и бъдещите монарси са отлично подготвени още от раждането си как да се държат в обществото и да не парадират с произхода си, така че надали сме затруднявали учителите чак толкова“.
За отношенията си с албанската династия разказва: „Когато през 1946 г. напуснахме България с майка ми и сестра ми, ние бяхме придружавани от двама верни прислужници и не разполагахме с почти никакви средства. Крал Зог беше на другия полюс, като на практика се беше изнесъл с целия си кралски двор, винаги беше заобиколен от десетки сподвижници“.
Симеон II за първи път разказва и че е имал албански паспорт.
„Знаете ли, когато напуснахме родината, НРБ отказа да ни издаде паспорти. Тогава Зог ни снабди с албански дипломатически документи. Те никога не са ползвани, но представляват интересен артефакт, ще ви предоставя копие. Ръководеше се от древните племенни закони на местните сунитски кланове. Винаги въоръжен до зъби. Спомням си как при всяко посещение в дома ни сваляше връхната си дреха, след това ритуално изваждаше револверите и ги оставяше настрани. Така демонстрираше своето приятелство и уважение – „в твоята къща се чувствам в безопасност“.
Защо не направи референдум за монархия?
На въпрос, защо не е иницирал референдум за държавното устройство на България, след края на изгнанието в чужбина, Симеон II отговаря:
„Не исках да създавам допълнително разделение в българското общество, винаги съм се опитвал да действам обединяващо. Така и не настъпи подходящ момент, пред нас винаги имаше по-съществени и належащи задачи“.
Симеон II