fbpx

След пандемията – децата не искат да се върнат в клас

моливи училище

Децата не искат да се върнат в училище, а психическите проблеми сред тях се засилват. Това коментира детският психолог Михаил Михайлов в анализ за БТА.

Учениците в предюношеска и юношеска възраст са идвали в психологическите кабинети предимно по два повода, свързани с пандемичната обстановка – загуба на мотивация и отказ да се върнат в училище, каза Михайлов.

Първият проблем, който е свързан със загубата на мотивация, е засегнал дори ученици, които винаги са имали положително отношение към училището и към ученето, посочи психологът.

Училищната среда не е само място за усвояване на знания, но и пространство, в което до голяма степен се развива социалния живот на децата – там те изграждат връзка със своите връстници, с формалните авторитети, каквито са учителите, с институциите, каквото е училището. Там се изграждат приятелства, любовни отношения, изгражда се идентичността, самооценката и т.н.

„Когато се изгуби тази среда, няма къде да се реализират всички тези потребности и влечения, които реализираме в социалния си живот“, казва специалистът.

Загуба на мотивация

Друг фактор, който влияе на мотивацията, са самите учители. Ако те загубят своята мотивация или желание за работа, това се усеща много ясно от учениците и им влияе.

Причините за втория по-сериозен проблем, който е свързан с отказа на младежа да се завърне в училище, е трудно да се обобщят, защото често тези, които отказват да ходят на училище, отказват да ходят и на психолог и съответно този проблем не е изследван достатъчно.

При по-малките ученици проблемите са различни, каза Михайлов и допълни, че при първокласниците са свързани с адаптацията в училище. Някои от тях са имали проблем, защото адаптацията се е прекъсвала от затваряне, а после е започвала наново след отмяната на локдауна.

Първолаците не успяват да приемат, че вкъщи може да е „в клас“

Както първолаците, така и учениците от другите начални класове, са имали трудност да пренесат рамката на училищната среда в дома си, т.е. кога е време за учене, кога за игра, хранене и т.н. За тях домашната среда е свързана с едни дейности и те не могат да направят тази среда в ума си като място за други дейности – например класна стая.

По думите на психолога, причината за тази трудност при пренасянето на действителността е, че до 11-12 г. децата нямат напълно развито абстрактно мислене. След тази възраст нашето когнитивно развитие навлиза в „Стадия на формалните“ операции и ние вече можем да мислим върху възможните изменения на реалността (т.е. да си кажем сега сме вкъщи, но всъщност сме на училище и там трябва да правим определени неща).

По-големите могат и да степенуват по важност (сега съм си вкъщи, но е по-важно да слушам в онлайн часовете, отколкото да играя), обясни Михайлов.

Много често, за да се случат тези две неща (да се пренесе рамката на училищната среда и да се степенува по важност), гаранти бяха родителите, които учиха заедно с децата си, коментира психологът.

За някои деца пандемията е била шанс да повишат училищните си постижения. Това се случва при такива, които имат проблематични взаимоотношения със съучениците и учителите. Когато тези взаимоотношения отпаднат, като фактор при онлайн обучението, ученикът може да повиши успеха си.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *