fbpx

Bloomberg: САЩ и Русия пред сблъсък в Черно море, потенциална гореща точка (ВИДЕО/СНИМКИ)

флот Русия

Адмирал Джеймс Ставридис*

Путин изтегля войски от сухопътната граница, но се държи по-смело по вода. Миналия месец украинците въздъхнаха с облекчение, когато руският президент Владимир Путин заяви, че ще изтегли повечето от 100 000 военнослужещи, дислоцирани на руско-украинската граница.

Облекчението на украинците беше споделено от САЩ, НАТО и цяла Европа.

Но никой не трябва да въздъхва с облекчение: Путин не е от онези, които ще отстъпят. И така, къде да очакваме следващата провокация? Най-вероятно във водите на Черно море.


През 2014 г. Русия нахлу в Украйна и откъсна от нея стратегически важния полуостров Крим. Това беше най-голямото отнемане на територия от суверенна държава през този век. Оттогава Русия финансира, обучава, предоставя оръжия и военни съветници на сепаратистките сили в района на Донбас в югоизточната част на Украйна.


Скорошното трупане на войски вероятно беше послание към Запада за това колко неумолим е Путин в натиска върху Украйна. Той също така говори за дълбокото отхвърляне на влизането на Украйна в НАТО. Освен това този ход отвлече вниманието от преследването на опозиционния лидер Алексей Навални и повлия добре на подкрепата за Путин в Русия, тъй като по времето на анексията на Крим рейтингът му за одобрение рязко се повиши. И накрая, тази войскова маневра се оказа доста ефективно учение за руските военни, в случай че Путин реши да поеме риска и да премине границата.

Въпреки че способността на Путин да изненадва своите геополитически противници не бива да се подценява, настоящият момент не изглежда подходящ за пълномащабно наземно нашествие. Путин вече харчи много за чуждестранни приключения. Възстановяването на Сирия няма да е евтино. Подкрепата на украински сепаратисти също е скъпа. Освен това Путин се отличава с жаждата си за нови скъпи оръжия (милитаризацията на космическото пространство, например). В същото време страната все още е под значителни санкции от Запада.https://zashtoto.com/2021/04/21/rusiya-v-edin-den-rech-na-putin-i-aresti/

Вместо това Путин може да реши да се обърне към морето и да засили контрола над водите на Черно море.


Минал съм половин дузина пъти през тесния турски Босфор, който ми позволява да вляза в тази значителна водна зона и всеки път бях изумен от стратегическото му значение. Черно море, с размерите на една трета от Мексиканския залив, измива бреговете на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Съчетанието от езици, култури, членство в алианси и икономически размери на тези страни е също толкова поразително, колкото и дългата история. Според древните гърци Язон и аргонавтите са пътували по тези води, а според някои учени и изследователи на Библията, също и Ноевият ковчег.

От тези държави три са членки на НАТО (Турция, Румъния и България), а две държави – Украйна и Грузия – са близки партньори на алианса (Русия окупира част от територията и на двете). Подобно на Южнокитайско море, Черно море е потенциална морска гореща точка. Освен това, според скорошно проучване на Атлантическия съвет, регионът вероятно ще се превърне в богат източник на въглеводороди, което само ще увеличи напрежението.

Русия искаше да се докопа до Крим главно заради чудесните му пристанища (украинският флот беше базиран тук, когато посетих региона като командващ НАТО) и управлението на морските маршрути между Русия и Украйна. Събитията от края на 2018 г. могат да служат като пример за това какво може да провокира морски конфликт. Тогава руският флот и бреговата охрана задържаха три украински военни кораба, докато се опитваха да влязат в Черно море през Керченския проток, тесен проход, разделящ Русия и полуостров Крим.


Нивото на напрежението се връща. В средата на април Пентагонът обяви, че ще изпрати два ракетни миноносеца в Черно море, решение, което заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков нарече „откровено провокативно“. Въпреки че САЩ рязко се отказаха от разгръщането на кораби, Кремъл затвори крайбрежните райони на Крим за чужди военни кораби.

Когато Русия нахлу в Украйна през 2014 г., военните на Путин се възползваха от „магьосническа отвара“ от тактики и процедури, които включват нападателна кибервойна, специални сили без отличителни знаци (т.нар. зелени човечета), тайни атаки срещу транспортни центрове, пропаганда в социалните медии и мълниеносни традиционни удари. Няма съмнение, че Путин има и морска версия на тази методика.

Bloomberg: САЩ и Русия пред сблъсък в Черно море, потенциална гореща точка (ВИДЕО/СНИМКИ) - Zashtoto

Офанзивата вероятно ще се състои от няколко елемента, включително бързи патрулни лодки с крилати ракети „повърхност-повърхност“ и крилати ракети за наземни цели; хеликоптери за дислокация на специални сили, разположени на десантни кораби; подводници за атака на украински военни и граждански цели; кибератаки за парализиране на украинското командване и контрол; кацане на ключови стратегически кръстовища зад украинския фронт. Руснаците ще смажат украинците, а НАТО, дори и да иска, не може да пристигне достатъчно бързо.

Bloomberg: САЩ и Русия пред сблъсък в Черно море, потенциална гореща точка (ВИДЕО/СНИМКИ) - Zashtoto

Военният министър на Русия Шойгу (в средата) наблюдава учебен десант в Крим в края на април


Сред задачите ще бъдат неутрализиране на военноморските сили на Украйна, придобиване на пълен контрол над северната част на Черно море, отрязване на украинските военни сили от каналите за доставка и получаване на господство над сушата, която може да свърже Русия с Крим (сега те са разделени от голяма част от украинска територия.)

САЩ и НАТО ще възразят категорично (държавният секретар Антъни Блинкен ще телефонира в Киев тази седмица за ободрение). Украйна обаче не попада под гаранцията за сигурност на НАТО „нападение срещу един – нападение срещу всички“.

Както е известно по време на Американската революция Пол Рийвър използва фенерите на Старата северна църква в Бостън, за да сигнализира на настъплението на британците: „един – по суша, два – по реката“. Ако Путин реши да тръгне към Украйна, той може да разчита на два фенера.

* Джеймс Ставридис е пенсиониран адмирал от ВМС на САЩ, бивш върховен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Юридическия факултет „Флетчър“ в университета Тафтс.

СНИМКИ: БГНЕС

Последвайте ни в социалните мрежи FacebookTwitter и Instagram.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *