fbpx

Защо в Западна Европа обявиха машинното гласуване за непрозрачно, непроверимо и скъпо

Защо в Западна Европа обявиха машинното гласуване за непрозрачно, непроверимо и скъпо - Zashtoto

От Тиери Ноазет, сп. L’Obs (от 1964 до 2014 г. – Le Nouvel Observateur), публикувано на 03 март 2017 г.

Ирландия, Холандия, Германия, наред с други, се опитаха и след това се отказаха от гласуването с електронни машини – което отнема всякакъв контрол от избирателя и всъщност би струвало повече от гласуването на хартия.


Еманюел Макрон публикува в четвъртък своята програма, в която един раздел е посветен на „Политически и обществен живот“. Той гласи по-специално:

„По-голямата ефективност е и по-дигитална: трябва да дигитализираме нашата демокрация, като въведем електронно гласуване, което ще разшири участието, ще намали разходите за избори и ще модернизира имиджа на политиката.“

Защо в Западна Европа обявиха машинното гласуване за непрозрачно, непроверимо и скъпо - Zashtoto


Малко по-надолу дори е обявен краен срок: „Всеобща употреба на електронното гласуване до 2022 г.“



„Непрозрачно и непроверимо“

За „модернизиране на имиджа на политиката“ (а не на нейната практика?), каква лъжливо добра идея да се прибегне до машинно гласуване, „непрозрачно и непроверимо“ за избирателя, както посочва в доклад от 2006 г. компютърната специалистка Шантал Енгеар? Конституционният съвет, макар и благосклонен по този въпрос, призна през юни 2007 г .:



„Натрапването на машини за гласуване (…) прави видимото непрозрачно. Слага край на „гражданското общение“. То лишава избирателите от колективно наблюдение на операции, в които е въплътено всеобщото избирателно право“.


Съществува богата правна, политическа или техническа литература за електронното гласуване и Еманюел Макрон трябва да разгледа какво се случва в чужбина, преди да тръгне по изпитан и изоставен от други държави път.



Ирландия: 50 милиона евро в кошчето

В Европа и извън нея няколкото държави, експериментирали с машинно гласуване, не са отишли ​​по-далеч от изпитанията, други са го опитали в голям мащаб и често са обръщали решението си:

Холандия се отказа от машинното гласуване през 2008 г. (един от основните производители на компютри за гласуване, Nedap, е от Холандия), спряно предишната година.

Германският конституционен съд постанови през 2009 г., че електронното гласуване е противоконституционно, тъй като не позволява на избирателите да контролират напредъка или да проверяват резултата.


Ирландия се отказа от гласуването с машини през 2012 г., освобождавайки се от машини за гласуване на стойност от над 50 милиона евро (по 9,30 евро излезе всяка една от тях да стане на скрап) . Комисията по електронно гласуване в Университета в Дъблин е счела за недостатъчна сигурността на компютрите за гласуване, с риск от „байпас“ за промяна на броя на гласовете.

В Канада повтарящите се местни неуспехи (като 45 000 гласа, преброени два пъти в Монреал) накараха избирателните служби да го изключат на федерално ниво през 2014 г.

Скептичен доклад на Сената

Доклад на Сената от 2014 г. на Ален Анциани (Социалистическата партия – PS) и Антоан Лефевр (Съюз за народно движение – UMP) показа голяма предпазливост по въпроса. В него се отбелязва, че „разпитва дипломатическите представителства в Париж на дузина западноевропейски държави. Техните отговори потвърждават общото разочарование, но и невъзможността да се съчетаят напълно техниката на електронното гласуване с основните принципи на избирателната демокрация: искреността (честността) на гласуването и тайната на гласуването. „

Докладът също така отбелязва бюджетния аспект:



„Организаторите на електронно гласуване го представят като източник на икономии за общините. Други хора обаче отбелязват високата цена на машините (4000 до 6000 евро) и допълнителните разходи за техническа помощ, обучение, поддръжка и надстройки.
В резултат на това таксите за общините накараха няколко от тях да се откажат от машини поради тази причина.“


В Белгия, където Валонският парламент през 2015 г. поиска отказ от електронно гласуване, беше отбелязано, че „цената на електронното гласуване на избирател ще бъде по 1,37 евро, според указ на правителството на Валония, срещу 0,10 евро за гласуването на хартия“ (през 2005 г. струва „само“ 3 пъти по-скъпо).


Повишено участие? Съвсем не е гарантирано

И накрая относно участието, което, според аргумента на Еманюел Макрон, щяло да бъде „разширено“ чрез използване на дематериализирано гласуване, докладът на Сената заключи през 2014 г., че то е несигурно.

„В зависимост от общините, участието е над или под средното за всички общини, независимо от начина на гласуване – хартиен или електронен. (…) В чужбина посолството на Обединеното кралство е посочило на вашите докладчици, че в тази страна електронното гласуване не е увеличило процента на участие, въпреки че се упражнява основно от разстояние, чрез интернет…

Повечето избиратели, регистрирали се за електронно гласуване, биха гласували по обичайния начин при такава възможност.

Има въпросителни и за очаквания резултат: независимо дали гласува в урната или с машина, избирателят трябва да отиде до своята избирателна секция. Ще бъде ли привлекателността на технологията такава, че да промени поведението му? Допустимо е да се съмняваме в това.“

За да привлече повече избирателите, означава ли жаждата за „модерност“ тук, че кандидатът повече клони към дистанционно гласуване – от вкъщи по интернет? През 2006 г., що се отнася до гласуването на французи, живеещи в чужбина, два доклада на компютърни експерти стигнаха до заключението, че този метод на гласуване не е достатъчно сигурен. Още през 2003 г. експертът по ИТ сигурност Брус Шнейер обясни, че гласуването в Интернет не е нито сигурно, нито се доближава до това.

Последвайте ни в социалните мрежи FacebookTwitter и Instagram.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.