От поничка всеки ден до края на годината, през безплатен канабис и безплатна бира – американците предлагат всякакви идеи за увеличаване на темпото на имунизацията. Най-големият стимул в момента е възможна печалба от милиони, пише кореспондентката на „Шпигел“ във Вашингтон. Инес Цьотъл.
В началото имаше поничка, след това дойде безплатната бира и джойнтът, сега привлича перспективата за милион долара: тази сряда щатът Охайо обявява първия победител в своята лотария „Vax-a-Million“. Всеки пълнолетен гражданин на щата има право на печалба, стига да отговаря на едно изискване – да бъде ваксиниран срещу коронавирусната инфекция.
Докато мнозина в Европа все още копнеят в очакване на инжекцията в рамото, в САЩ ситуацията се обърна: има достатъчно ваксина, но твърде малко американци, които я искат. В началото на април над 4 милиона дози бяха поставени за един ден, но към средата на миналата седмица броят им беше малко над милион. Експертите предупреждават, че целта за постигане на колективен имунитет ще се провали.
Според проучване от март 37% от американците не са склонни да се ваксинират. 13% категорично го отхвърлиха. За да променят мнението на съмняващите се, компаниите и политиците в сърцето на капитализма излязоха с очевидното решение: парична мотивация.
Всичко започна с веригата Krispy Kreme: Тези, които са били ваксинирани, могат да вземат там „Оригинална поничка с глазура“ – всеки ден до края на годината. Критиците се оплакват, че това замества риска от коронавирус с този от затлъстяване.
Губернаторът на Ню Джърси се опита да ускори степента на ваксинация с програма „инжекция и бира“. Много пивоварни с удоволствие участваха в PR кампанията.
В Мейн гражданите могат да избират между разрешително за лов или риболов или билет за бейзболен мач, наред с други неща.
В парка „Юниън Скуеър“ в Ню Йорк активисти раздадоха безплатна марихуана на ваксинирани възрастни срещу имунизиране (наскоро щатът узакони употребата на канабис).
Изобилието от награди вече е толкова голямо, че уебсайтове като people.com създават вече класации с най-добрите попадения. Но всичко беше тривиално, докато губернаторът на Западна Вирджиния не предприе решителната стъпка: Джим Джъстис реши да възнагради младите хора, които се ваксинират, с правителствена облигация от 100 долара.
Републиканецът определи цената на акцията на 27,5 милиона долара – платена от пакета за помощта за коронавирусната пандемия на правителството на Байдън във Вашингтон. Само през последната година Западна Вирджиния е похарчила 75 милиона долара за тестване за COVID-19, каза Джъстис. Ако паричните награди бяха използвани за спиране на пандемията, това ще се изплати на щата.
Не след дълго други политици се поддадоха на очарованието на идеята за лотарията. Докато Охайо играе на едро и изплаща по пет пъти по милион долара на всеки победител, Мериленд залага на по-малко пари за повече граждани: 40 пъти по 40 000 долара плюс голяма награда от 400 000 долара.
„Вземете спринцовката за шанса си да спечелите“, казва губернаторът на Мериленд Лари Хоган, за да подгрее настроението. Неговият болен колега от Ню Йорк Андрю Куомо раздава скреч карти. На влака се качи и управляваният от демократите щат Орегон.
Но дали икономическите експерименти в реално време наистина ще успеят?
Алисън Бутенхайм от университета в Пенсилвания, която изучава поведенческа икономика в здравеопазването, не е сигурна. Като цяло стимулиращият ефект от лотария е по-голям от този при (по-малко) плащане в брой, казва тя. Вместо 25 долара на ръка, много хора предпочитат перспективата за милионни печалби – дори ако накрая всички останат с празни ръце.
Всъщност процентът на ваксинация в Охайо се е увеличил с около 50% след обявяването на лотарията. Същевременно обаче беше одобрена и ваксинация за деца, което също увеличи броя. „И ние не знаем дали хората ще отидат за втората ваксинация“, предупреждава Бутенхайм.
В анкета на Университета в Калифорния около една трета от анкетираните заявиха, че 100 долара в брой ще увеличат желанието им да се ваксинират. Но поне за 15 процента офертата имаше обратен ефект: със сигурност не. Критиците твърдят, че недоверието нараства, когато на хората се плаща за нещо, което е в техен собствен интерес. А привържениците на медицинската етика имат и други опасения, например, че плащанията всъщност създават задължителна ваксинация за тези, които се нуждаят от парите.
Бутенхайм не е убедена от тези контрааргументи. В края на краищата беше прието по време на пандемията, че много хора трябваше да продължават да ходят на работа, защото бяха зависими от доходите си. Но тя вижда и друга спорна теза: трябва ли Америка наистина да плаща на своите граждани да се ваксинират, докато големи части от света нямат достатъчно ваксина?
СНИМКА: БГНЕС