„Върви, народе възродени” е най-възторженият химн, за който се сещаме на днешния празничен ден 24 май – Празникът на буквите. Как е обаче е бил създаден той и как се превръща от стихотворение във всенароден химн.
Текстът е създаден на 15 май 1892 г. от големия български писател Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия. Той написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“, което още същата година е публикувано в списание „Мисъл“.
Думите обаче придобиват известност няколко години по-късно, когато учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към тях. Историята разказва, че това е станало спонтанно, през 1901 г., в час по пеене в Ловченското мъжко училище. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението, учителят-композитор внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена от своя композитор, а учениците бързо я разучили.
Така се ражда всеучилищният химн „Върви, народе възродени”, от тогава досега няма празник, на който да не е изпълнявана.
Според някои източници това е станало за първи път официално на 11 май 1901 г., когато Църквата почита Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий, като празничен химн за възхвала на делото им и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.
Заради атеистичните убеждения на новата власт, след 1944 г. части от текста са променени. Така „и Бог ще те благослови“ е заменен с „напред и все напред върви“, а думите в четвъртия куплет „Духовно покори страните, които завладя с меч“ стават „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“. Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Това обаче е вече история.
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Български всеучилищен химн
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
–-
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
–-
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
–-
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
–-
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
–-
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
–-
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
–-
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
–-
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
–-
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
–-
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
–-
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
–-
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
–-
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!“
Русе, 1882, априлий 15
[сп. „Мисъл“, 1892, кн. IX-X]
Източник: БГНЕС