СНИМКА: БГНЕС
Независимо дали е музика, прически или дънки – режимът на Северна Корея се бори с всичко, което идва от Южна Корея. Сега държавната пропаганда изведнъж реши да се възползва от сериала на Netflix „Игра на калмари“, съобщава от Сеул кореспондентката на „Шпигел“ Катарина Граса Петерс.
Севернокорейците нямат достъп до безплатен интернет, така че е малко вероятно широката публика да е видяла хита на Netflix „Игра на калмари“.
Отделът за пропаганда и агитация в Пхенян обаче изглежда е запознат със сериала. „Игра на калмари“, се казва в уебсайта му „Arirang Meari“ в средата на октомври, показва „тъжната реалност на отвратителното южнокорейско общество, което подтиква хората към крайно съперничество и ги лишава от човечността им“.
В „Игра на калмари“ задлъжнели хора се борят в смъртоносна надпревара за високи награди; и подобно на отличения с Оскар (южнокорейски) филм „Паразит“, това е бруталната и впечатляваща социална критика на южнокорейски режисьор.
В съседна Северна Корея сега те служат като окончателно доказателство за това колко жесток е животът в капиталистическа Южна Корея.
„Паразит“ разобличава „гнило, болно“ общество „без надежда и бъдеще“, написа държавен уебсайт миналата година.
В продължение на десетилетия гражданите на Северна Корея са били бомбардирани с пропагандни послания как южнокорейците страдат от голяма бедност.
Ужасната визия, която пропагандаторите изготвят, има за цел да предупреди и възпира срещу капиталистическата система на юг – и в същото време да подчертае, че севернокорейците живеят в един вид социалистически рай.
„В училище учихме, че южнокорейските деца тичат голи, защото нямат пари за дрехи“, казва Канг Хан Джу, която е на 31 години и избяга от Северна Корея в Сеул преди две години. „Повярвахме на пропагандата. Но после започнахме да се съмняваме. „
Това, което светът знае за изолираната Северна Корея, се основава и на признанията на бежанци като Канг. Мнозина съобщават, че посланията на режима не се приемат от години.
Тъй като ежедневието на широките маси се характеризира с недостиг, особено младите хора вярват повече на себе си, отколкото на държавата. В същото време информация прониква от чужбина, особено в северните райони, граничещи с Китай.
Странно е, че управляващите в Пхенян сега канибализират сериали като „Игра на калмари“ за собствена пропаганда. Като същевременно режимът с всички средства се опитва да предотврати разпространението на южнокорейски филми и сериали.
Именно чрез контрабандни материали младите севернокорейци научават колко по-комфортен може да бъде животът на юг – и това може опасно да подкопае идеологията. Канг признава, че в един момент се е запитала: „Защо страдаме тук, в Северна Корея, а хората на юг се справят добре? Какво не е наред тук?“
Когато поп културата е подривна
Сега Канг живее със семейството си в столицата на Южна Корея Сеул. Някои роднини все още живеят на север, така че тя не иска да дава истинското си име, за да не ги застрашава.
Севернокорейският режим потиска народа си с бруталност и страх. Но не може да заличи естествената любознателност на хората и глада им за информация.
Всеки, който говори с бежанци като Канг, научава, че Северна Корея не е толкова изолирана, както често се предполага в чужбина.
Тъй като държавната разпределителна система не е в състояние да снабдява адекватно хората от 90-те години на миналия век, пазари се формират в цялата страна.
На щандовете тайно се продават и южнокорейски стоки, внесени контрабандно от Китай: шампоани, козметика и дрехи. Те са особено популярни поради високото си качество.
Филми, сериали или музика от Южна Корея и САЩ също се продават нелегално – на USB памети, SD карти или твърди дискове.
Черният пазар процъфтява преди кризата с короната, въпреки че диктаторът Ким Чен Ун ожесточи наказанията.
Всеки, заловен с големи количества материали и стоки от Южна Корея, САЩ или Япония днес е изправен пред смъртно наказание. Всеки, заловен от полицията да гледа сериали или филми, може да попадне в затворнически лагер за 15 години.
Някои бежанци съобщават, че присъдите са били драконовски по-рано, но мнозина са откупили свободата си с рушвети. И само малцина казаха, че санкциите са ги възпирали. „Знаехме, че е опасно“, каза това лято пред „Шпигел“ Юн Мисо, която напусна Северна Корея през 2010 г.
„Но и точно затова го искахме още повече.“
Юн каза, че за да гледат безопасно, тя и нейните приятелки са застлали прозорците с одеяла и чаршафи. Едно от момичетата заключило входната врата отвън, след което влязло вътре през прозореца – така изглеждало сякаш никой не е вкъщи.
Избягалата Канг съобщава за друг трик. Когато дойдат държавните инспектори, първото нещо, което правят, е да проверят дали телевизорът е топъл, казва тя. Канг разполагала с два твърди диска: един с южнокорейски, един със севернокорейски филми. Пред полицаите тя показва този с правилните филми, за да докаже, че гледа идеологически безвреден материал.
Ким Чен Ун предупреждава за „опасна отрова“
„Всичко, което дойде от Южна Корея, беше забавно“, казва Канг днес и се усмихва. Защото във филмите южнокорейците живееха в елегантни апартаменти, носеха шикозни дрехи и имаха красиви прически.
Дънките са забранени в Северна Корея. На жените е разрешено да носят само одобрени от държавата прически. Дори боядисаната коса е престъпление. А сериалът беше за копнежи и мечти – а не за отдаване на почит към диктатор като по севернокорейската телевизия.
Канг си спомня южнокорейски филм, в който прокурор осъди началника си за престъпление и го отведе в затвора. Тя помисли, че е преувеличено и си каза: „Подобно нещо не се случва в действителност“.
Когато президентът на Южна Корея Пак Кън Хе беше отстранен от поста през 2017 г. и осъден на лишаване от свобода, държавните медии на Северна Корея бързо разпространиха новината в цялата страна.
„Те казаха, „вижте, президентът им трябва да влезе в затвора. Това трябва да докаже колко корумпирана е Южна Корея“. Но това въздейства различно на хора като мен “, казва Канг. „В този момент разбрах, че е възможно да се лишат от власт управляващите.
Ким Чен Ун нарича идеите от чужбина „опасна отрова“. През април диктаторът призова Социалистическата младежка лига да преразгледа „езика, прическата и облеклото на младите хора“ и да бъде бдителна за „ненормални дейности и психологически промени“.
Ръководството на тоталитарната държава иска да контролира това, което хората виждат, чуват или четат до най-малкия детайл. Но според изявленията на бежанците от Северна Корея, по-специално по-младите хора искат да избягват все повече и повече от контрола.
Очевидно и южнокорейският жаргон се разпространява на север, така че вестник „Родонг Синмун“ през юли предупреди младите хора да носят подходящо облекло и прически, и да използват „правилно“ корейския език.
Според експерти държавната пропаганда също не може да избяга от чуждото влияние. Миналата година режимът пусна няколко канала в YouTube, вероятно за да промени външния поглед към царството на семейство Ким.
Режимът се опитва да предотврати навлизането на „империализъм“ в страната чрез южнокорейските медии, каза тогава южнокорейският политолог Канг Донг-ван. „Но също така имитира техните формати.“ Оттогава YouTube анулира тези канали.
В кризата с короната Северна Корея се изолира повече от всякога. Границите с Китай се следят стриктно. Това означава, че хората вероятно получават и по-малко информация от чужбина.
Много наблюдатели се опасяват, че има и липса на храни по щандовете на пазарите. Гражданите на Северна Корея страдат от санкциите, така че пазарите са от съществено значение за тях.
Канг Хан Джу съобщава, че мнозина в родния й град Чонгджин са изкарвали прехраната си от въглищната индустрия и улова на калмари и са загубили работа и доходи през последните години.
Животът в Северна Корея е труден, малко като „игра за оцеляване“, казва тя, намеквайки за борбата за оцеляване в сериала на Netflix „Игра на калмари“.
И в Южна Корея понякога животът не е лесен, признава Канг, но хората в демократичната държава разкриват проблемите и се опитват да ги решават.
А щом пропагандната машина на Северна Корея предупреждава срещу „Игра на калмари“, казва Канг, „това ще ме насърчи още повече да я гледам“.