Еврокомисар: Има голям риск от нова бежанска криза, ЕС чака да приеме 30 000 души

бежанци Афганистан

Не трябва да чакаме хората да дойдат на външната граница на ЕС, за да действаме, заяви в интервю за „Шпигел“ комисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон.

54-годишната шведка е изправена пред една от най-трудните задачи в ЕС. Комисарят по вътрешните работи трябва да помогне за разработването на единна политика в областта на убежището и бежанците в Европа.

Шведският социалдемократ е привърженик на миграцията, но досега не е постигнат решителен напредък по пътя към обща политика на ЕС. Преди да встъпи в длъжност като комисар, Илва Йохансон заемаше три различни министерски служби в Швеция.


– Г-жо Йохансон, колко сте притеснени от нова бежанска криза?

Йохансон: Има голям риск това да се случи. Нямам илюзии относно талибаните. Знаем на какво са способни. Във всеки случай съществува опасност от сериозна хуманитарна криза в Афганистан.

– Как ЕС трябва да реагира на това?

Йохансон: Ако искаме да избегнем нова миграционна криза, трябва да подкрепим афганистанците в тяхната страна. В началото на годината имахме почти три милиона души в рамките на Афганистан, които бягаха, 80 процента от тях са жени и деца. Ако е възможно, трябва да помогнем на тези хора да се върнат по домовете си.

– Как би трябвало това да работи сега, когато талибаните са взели властта навсякъде и Западът е изтеглил войските си?

Йохансон: Трябва да подкрепим организациите, които все още са в страната. Имам предвид например агенцията на ООН за бежанците, която все още присъства в Афганистан.

– Няма гаранция, че ще останат.

Йохансон: Точно така, затова трябва внимателно да следим ситуацията. Особено важно е да защитаваме афганистанските жени и момичета в самия Афганистан и в съседните страни. Те са най-застрашени от талибаните. И трябва да избягваме ситуация, при която хората се насочват контрабандно към ЕС.


– Всички са съгласни за целта, но не и как ще се постигне. Трябва ли ЕС да договори това с талибаните?

Йохансон: Не, мисля, че това е грешно. Не вярвам, че талибаните ще се развият по такъв начин, че да могат да бъдат събеседник за ЕС. Видяхме насилието, на което са способни, особено срещу жени и момичета. Нямам илюзии по този въпрос.

– По-подготвен ли е ЕС за движение за бежанци, отколкото през 2015 г.?

Йохансон: Най-важният урок от 2015 г. е, че не можем да чакаме хората да са на външната граница на ЕС. Трябва да се намесим много по-рано. Ето защо е толкова важно да подкрепяме афганистанските бежанци директно в съседните страни и в целия регион.

– Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Турция вече декларира, че няма да има нова сделка, при която получава бежанци срещу повече пари. Какво е състоянието на преговорите с Анкара?

Йохансон: Възнамерявам скоро да отида на конференция на високо ниво по миграция в Турция. В момента няма преговори с турското правителство по този въпрос.

– А какво да кажем за Иран? Свързвали ли сте се вече с новото правителство там?

Йохансон: Мисля, че това е въпрос, на който представителят на външната политика на ЕС Борел трябва да отговори. Във всеки случай трябва да действаме заедно по различен начин, отколкото през 2015 г. в ЕС. Това също означава, че ние взимаме в ЕС тези, които са в непосредствена опасност, т.е. активисти за правата на жените, журналисти и служители на неправителствени организации. Държави като САЩ и Канада са предоставили щедри разпределения за тези презаселвания. ЕС трябва да направи това сега.

– Точно обратното се случва сега. Някои държави като Полша или Австрия вече заявиха, че няма да приемат бежанци от Афганистан.

Йохансон: Не можем да принудим никого. Имам впечатление обаче, че повечето държави-членки искат да защитят онези, чийто живот и здраве са застрашени.

– За колко хора говорим?

Йохансон: До 15 септември държавите от ЕС трябва да декларират колко души искат да приемат. Надявам се да получим общо около 30 000 души. Остава да видим колко от тях ще са афганистанци.

– Това е изключително малко, като се има предвид, че Канада и Великобритания искат да приемат по 20 000 афганистански бежанци.

Йохансон: В миналото ЕС е имал най-големите програми за презаселване. Надявам се да остане така и в бъдеще.

– Не е ли кризата допълнително доказателство, че ЕС не е постигнал никакъв напредък по пътя към обща политика за убежище и бежанци? Германският вътрешен министър Хорст Зеехофер заяви, че не иска никакви бежански контингенти, защото това изпраща грешен сигнал. Австрия дори иска да продължи да депортира афганистанци.

Йохансон: Аз го виждам много различно. Миграцията не е единственият въпрос, по който ЕС има много различни позиции. И все пак обикновено успяваме да постигнем споразумение за компромис. Убедена съм, че и в случая ще е така.

СНИМКА: БГНЕС

Последвайте ни в социалните мрежи Facebook, Twitter, Instagram

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *