Не трябва да чакаме хората да дойдат на външната граница на ЕС, за да действаме, заяви в интервю за „Шпигел“ комисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон.
54-годишната шведка е изправена пред една от най-трудните задачи в ЕС. Комисарят по вътрешните работи трябва да помогне за разработването на единна политика в областта на убежището и бежанците в Европа.
Шведският социалдемократ е привърженик на миграцията, но досега не е постигнат решителен напредък по пътя към обща политика на ЕС. Преди да встъпи в длъжност като комисар, Илва Йохансон заемаше три различни министерски служби в Швеция.
– Г-жо Йохансон, колко сте притеснени от нова бежанска криза?
Йохансон: Има голям риск това да се случи. Нямам илюзии относно талибаните. Знаем на какво са способни. Във всеки случай съществува опасност от сериозна хуманитарна криза в Афганистан.
– Как ЕС трябва да реагира на това?
Йохансон: Ако искаме да избегнем нова миграционна криза, трябва да подкрепим афганистанците в тяхната страна. В началото на годината имахме почти три милиона души в рамките на Афганистан, които бягаха, 80 процента от тях са жени и деца. Ако е възможно, трябва да помогнем на тези хора да се върнат по домовете си.
– Как би трябвало това да работи сега, когато талибаните са взели властта навсякъде и Западът е изтеглил войските си?
Йохансон: Трябва да подкрепим организациите, които все още са в страната. Имам предвид например агенцията на ООН за бежанците, която все още присъства в Афганистан.
– Няма гаранция, че ще останат.
Йохансон: Точно така, затова трябва внимателно да следим ситуацията. Особено важно е да защитаваме афганистанските жени и момичета в самия Афганистан и в съседните страни. Те са най-застрашени от талибаните. И трябва да избягваме ситуация, при която хората се насочват контрабандно към ЕС.
– Всички са съгласни за целта, но не и как ще се постигне. Трябва ли ЕС да договори това с талибаните?
Йохансон: Не, мисля, че това е грешно. Не вярвам, че талибаните ще се развият по такъв начин, че да могат да бъдат събеседник за ЕС. Видяхме насилието, на което са способни, особено срещу жени и момичета. Нямам илюзии по този въпрос.
– По-подготвен ли е ЕС за движение за бежанци, отколкото през 2015 г.?
Йохансон: Най-важният урок от 2015 г. е, че не можем да чакаме хората да са на външната граница на ЕС. Трябва да се намесим много по-рано. Ето защо е толкова важно да подкрепяме афганистанските бежанци директно в съседните страни и в целия регион.
– Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Турция вече декларира, че няма да има нова сделка, при която получава бежанци срещу повече пари. Какво е състоянието на преговорите с Анкара?
Йохансон: Възнамерявам скоро да отида на конференция на високо ниво по миграция в Турция. В момента няма преговори с турското правителство по този въпрос.
– А какво да кажем за Иран? Свързвали ли сте се вече с новото правителство там?
Йохансон: Мисля, че това е въпрос, на който представителят на външната политика на ЕС Борел трябва да отговори. Във всеки случай трябва да действаме заедно по различен начин, отколкото през 2015 г. в ЕС. Това също означава, че ние взимаме в ЕС тези, които са в непосредствена опасност, т.е. активисти за правата на жените, журналисти и служители на неправителствени организации. Държави като САЩ и Канада са предоставили щедри разпределения за тези презаселвания. ЕС трябва да направи това сега.
– Точно обратното се случва сега. Някои държави като Полша или Австрия вече заявиха, че няма да приемат бежанци от Афганистан.
Йохансон: Не можем да принудим никого. Имам впечатление обаче, че повечето държави-членки искат да защитят онези, чийто живот и здраве са застрашени.
– За колко хора говорим?
Йохансон: До 15 септември държавите от ЕС трябва да декларират колко души искат да приемат. Надявам се да получим общо около 30 000 души. Остава да видим колко от тях ще са афганистанци.
– Това е изключително малко, като се има предвид, че Канада и Великобритания искат да приемат по 20 000 афганистански бежанци.
Йохансон: В миналото ЕС е имал най-големите програми за презаселване. Надявам се да остане така и в бъдеще.
– Не е ли кризата допълнително доказателство, че ЕС не е постигнал никакъв напредък по пътя към обща политика за убежище и бежанци? Германският вътрешен министър Хорст Зеехофер заяви, че не иска никакви бежански контингенти, защото това изпраща грешен сигнал. Австрия дори иска да продължи да депортира афганистанци.
Йохансон: Аз го виждам много различно. Миграцията не е единственият въпрос, по който ЕС има много различни позиции. И все пак обикновено успяваме да постигнем споразумение за компромис. Убедена съм, че и в случая ще е така.
СНИМКА: БГНЕС
