Техеран отвърна с атаки по Бахрейн, Катар, ОАЕ и Кувейт

Техеран отвърна с атаки по Бахрейн, Катар, ОАЕ и Кувейт - Zashtoto

Съобщения за експлозии в Бахрейн, Катар, Обединените арабски емирства и Кувейт, точно както Техеран предупреди, че ще направи в случай на агресия, съобщава „Ел Паис“.

Държавната информационна агенция на Бахрейн потвърди три атаки срещу страната в събота сутринта. Поне една от тези атаки е била насочена към американски военни съоръжения в Бахрейн. Агресията идва, след като Белият дом и Израел обявиха война на Иран часове по-рано, като и двете правителства заявиха в събота, че се стремят да сложат край на Ислямската република.

Атаки и експлозии бяха съобщени и в Абу Даби, столицата на Обединените арабски емирства (ОАЕ), Кувейт и Катар, според доклади, събрани от Ройтерс и катарската медия Ал Джазира. Тези страни от Персийския залив реагираха, като затвориха въздушното си пространство.

Иранските власти предупреждават, че всяка атака срещу тяхна територия автоматично ще направи военни цели както Държавата Израел, така и американските бази в региона.

В следобедните часове зачестяват съобщенията, че режимът в Техеран е наредил затварянето на стратегическият Ормузк проток. Протокът между оманския полуостров Мусандам и Иран е най-важният маршрут в света за износ на петрол.

Според представител на военноморската мисия на ЕС „Аспидес“, Иранската революционна гвардия е забранила на корабите да преминават през Ормузкия проток, както съобщава агенция Ройтерс. Екипажите са получили съобщение по УКВ радиостанция, в което се казва, че „никой кораб няма право да преминава през Ормузкия проток“, каза представителят, пожелал да остане анонимен. Няма официално потвърждение от Иран за подобна заповед.

Данните от уеб портала MarineTraffic обаче показват, че редица танкери и други плавателни съдове избягват или се връщат през пролива, включително KHK Empress. Нефтен танкер, плаващ под сингапурски флаг, е напуснал оманското пристанище Мина Ал-Фахал близо до столицата Мускат на Арабско море в петък. Преди няколко часа той е влязъл в Персийския залив, но след това се е обърнал в морето и оттогава отново е напуснал залива.

Трябва да се има предвид, че при военен сценарий Иран не е необходимо да затваря Ормузкия проток, за да се стесни още повече: протокът е едва 50 километра широк и сравнително дълбок – не повече от 60 метра – така че конфликт в района би представлявал опасност за всеки кораб, колкото и свободен да е проходът.

Основният икономически губещ от затварянето на пролива би била Саудитска Арабия, тъй като това е страната, която пренася най-много суров петрол през Ормузкия проток, около 40% от общия обем. Между 2020 и 2025 г. (в този случай, данни към края на първото тримесечие) страната е пренасяла средно по 6,05 милиона барела на ден, почти двойно повече от 3,1 милиона барела на Ирак, втория по големина превозвач на петрол през пролива.

Иран изпраща само 1,1 милиона барела на ден, по-малко също от Обединените арабски емирства (1,9 милиона) и Кувейт (1,6 милиона).

Струва си да се отбележи също, че суровият петрол, преминаващ през Ормуз, не се разпределя равномерно по света, а се насочва предимно към Китай, който от 2020 г. насам получава средно 31,45% от общия обем (4,65 милиона барела на ден).

За сравнение – оттам Съединените щати получават само 530 000 барела (3,6%), а Европа като цяло – 700 000 (4,7%). Индия е дестинацията за почти 15%, Япония (11,6%) също би била сред по-засегнатите страни, ако трябва да търсят алтернативни маршрути.

Очакваното време за транзит между Персийския залив и Съединените щати е между 32 и 36 дни през Суецкия канал (в този случай достига до източното крайбрежие на САЩ), докато ако трябва да се заобиколи канала и да се обиколи Африка, очакваното време се увеличава до 47 дни в най-оптимистичното изчисление на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) – 51 дни в най-лошия сценарий.

Третият маршрут е през Тихия океан, който отнема между 39 и 43 дни. Във всички случаи началната точка е в източна Саудитска Арабия, което изисква преминаване през Ормузкия проток.

Както Саудитска Арабия, така и Обединените арабски емирства разполагат с инфраструктура, способна да отклонява суров петрол към други маршрути, което според EIA би могло да „смекчи до известна степен прекъсванията през пролива“.

1201-километров нефтопровод (построен през 80-те години на миналия век именно поради опасения, че ирано-иракската война ще затвори Ормузкия проток) свързва източна и западна Саудитска Арабия, улеснявайки по-директен маршрут до Суецкия канал. Капацитетът му обаче е само 5 милиона барела на ден, една четвърт от обема петрол, който преминава през пролива.

Освен това организацията посочва, че тръбопроводите обикновено не работят с пълен капацитет, като по някои преценки двете страни биха могли да транспортират само около 2,6 милиона барела на ден, поне в краткосрочен план.

В средносрочен и дългосрочен план тази цифра може да се увеличи: през 2019 г. Saudi Aramco преустрои газопровод, успореден на нефтопровода, който пресича страната хоризонтално, така че да може да транспортира суров петрол, увеличавайки капацитета до 7 милиона барела на ден. Междувременно ОАЕ разполага с тръбопровод, способен да изпраща 1,8 милиона барела на ден от нефтените находища във Фуджейра до Оманския залив.