Атаката на американците и израелците не е насочена само към отделни ирански военни съоръжения, но и към ръководството в Техеран. Това е война с непредвидими последици за Близкия изток – и за света, предупреждава в анализ за Der Spiegel Бернхард Цанд.
Първите удари поразиха центъра на Техеран. Около 10:00 ч. местно време в събота сутринта, стълбове дим се издигнаха над квартал Джомхури в иранската столица.
Там се намира Бейт-е Рахбари, щабквартирата на върховния лидер на Иран Али Хаменей.
Това предполага обезглавяващ удар срещу ръководството на Иран. Целта: смяна на режима в Ислямската република – и по този начин фундаментална реорганизация на Близкия изток.
„Държавата Израел предприе превантивен удар срещу Иран, за да елиминира заплахите срещу Държавата Израел“, заяви министърът на отбраната Израел Кац. Атаката беше координирана със САЩ.
Малко повече от час по-късно президентът на САЩ Доналд Тръмп се появи пред камерите и обяви война на иранското ръководство.
Let the world know that we did not start this war pic.twitter.com/9G3vbJYw1D
— Iran Military Monitor (@IRIran_Military) February 28, 2026
САЩ бяха започнали „мащабна и продължителна операция“ от въздуха и по море.
Въпреки всички предупреждения, режимът започна да възстановява ядрената си програма, която беше сериозно повредена в така наречената Дванадесетдневна война през юни 2025 г.
Или военното ръководство ще сложи оръжията си, каза Тръмп, или ще срещне „сигурна смърт“. Той призова иранския народ: „Поемете управлението. То е ваше.“
Дипломацията се провали.
Думите на Тръмп не оставят никакво съмнение: Дипломацията се провали. Сега оръжията ще говорят.
А военният удар, предвидим от седмици, от който мнозина се страхуваха, а други настояваха за него, не е насочен към отделни ядрени или военни съоръжения.
Не е насочен към оказване на натиск върху ръководството в Техеран.
Това е атака срещу Ислямската република като такава; става въпрос за уреждане на сметки с режим, който в продължение на почти 50 години е виждал САЩ като „големия дявол“, а Израел като „малкия дявол“.
От отвличането на американски дипломати след Ислямската революция през 1979 г., през бомбардировките срещу американски войници в Ливан през 1983 г., атаките на подкрепяни от Иран милиции срещу американски войски в Ирак, до бруталното потушаване на протестното движение миналия януари – Тръмп изброи всички тези действия и злодеяния на режима.
Никой от неговите предшественици не е бил готов да го възпре. Но сега той е готов да го направи.
Какво означава това за Иран и Близкия изток?
Иран, около 47 години след основаването си, е изправен пред края на Ислямската република. Според съобщенията, неговият лидер, аятолах Али Хаменей, вече не е в Техеран.
Където и да е той, израелските и американските специалисти по планиране на целите ще се опитат да го открият. Ако го намерят и убият, в момента е напълно неясно кой би могъл да го наследи.
Повечето експерти наскоро предположиха, че първоначално властта ще поемат сили на Революционната гвардия, хора като Али Лариджани, генерален секретар на Съвета за национална сигурност, Али Шамхани, ръководител на Съвета за отбрана, който беше възстановен след Дванадесетдневната война, или Мохамед Багер Галибаф, говорител на иранския парламент.
Дали САЩ ще предадат властта на такъв режим – както направиха след отвличането на венесуелския лидер Николас Мадуро – ще зависи от хода на войната.
Близкият изток, особено регионът на Персийския залив, от който светът все още получава голяма част от петрола си, е изправен пред мащабни сътресения.
Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и другите държави в региона се опитваха напразно до последния момент да предотвратят атаката на САЩ срещу Иран.
В краткосрочен план те трябва да очакват ответни удари от иранските въоръжени сили – а в дългосрочен план трябва да очакват най-големият им съсед да изпадне в политически хаос.
В сравнение с последиците от последния голям смут в Иран през 1979 г., това е мрачна перспектива.
Иран е повече от три пъти по-голям от Ирак. Етническите и сектантски разломи, които преминават през страната, се простират далеч отвъд нейните граници и имат потенциала да потопят в конфликти региона от Персийския залив до Централна Азия, от Хиндукуш до Левант.
Последиците от тази война за САЩ и техния президент, които се въздържаха от „мащабна и продължителна операция“ като тази, която сега обявиха, също са непредсказуеми.
И с основание: Както САЩ научиха от интервенциите си в Афганистан и Ирак, дори „ограничените“ или „слабите“ военни операции вече не са наистина предсказуеми, след като първият изстрел е произведен.