Димитровден е национален и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети великомъченик Димитър Солунски. Според народното поверие от Димитровден стартира зимата, национална сентенция гласи: “ Георги носи лято, Димитър — зима “.
Днес би трябвало да почерпят всички, които носят имената: Димитър, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита.
Според легендата Св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по—голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — „Дойде ли Димитър, идва и снегът “. Като предвестител на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е една от най-големите Задушници.
На Димитровден се прибират ралата на изсъхнало, редят се дървата за зимата, чакат се първите снегове. Димитровден е признат също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в областта на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженери те и металурзите.
Димитровден се характеризира с обредно полазване — гадаене по първи посетител. Обредът тук се назовава булезен, булезване или полязка. Вярва се, че в случай че първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и заможен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.
На Димитровден стартират годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските региони наблюдават в случай че против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще са цялостни с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца. Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Свети великомъченик Димитър бил родом от Солун и живял в края на трети и началото на четвърти век. Получил добро образование и заради качествата му на мъдър и храбър воин бил поставен на висок военен пост – хилядник.
В определен момент от служението си Димитър се запознал с християнската вяра, обикнал я и се покръстил. Затова, макар да получил заповед от император Максимиан да преследва християните, той не само не ги гонил, но дори ги защитавал.
Това негово поведение стигнало до ушите на императора, който на връщане от поход на Изток спрял в Солун и настоял Димитър да се откаже от вярата си в Иисус Христос. Увещанията се оказали напразни, затова го затворили в тъмница.
А когато устроили тържество в цирка, Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял в един ров с копия, забити с острието нагоре.
Тогава оръженосецът на Димитър, Нестор, също християнин, взел разрешение от господаря си да премери сили с Лий. И наистина го победил.
Императорът, гневен, че загубил своя борец, наредил да обезглавят Нестор, а Димитър бил прободен с копие в килията му. Така и двамата починали заради вярата си в 306 г.
По-късно над лобното място и гроба на свети Димитър в Солун бил построен храм и тогава намерили мощите на мъченика. От тях изтичало благоуханно миро и затова светецът е наречен Мироточиви. За това има сведения още от десети век.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в средновековна базилика и в деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.
Почитта към великомъченик Димитър Солунски се разпространила широко на Балканите. Името му е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година на 26 октомври братята боляри Асен и Петър обявили в Търново свободата на България от византийско господство, отбелязва БТА.