Оттеглянето на международните войски оставя вакуум на властта в Хиндукуш. Какво планират държавите, от какво се опасяват и кой може да се възползва от този вакуум, на това опитва да отговори Бернхард Занд в „Шпигел“.
Америка взе решение: след 20 години САЩ ще се изтеглят от Афганистан, заедно със съюзниците, които ги последваха там след нападенията на 11 септември 2001 г.
Това, което остава, е държава, която от десетилетия не е контролирана изцяло от нито един орган и която отново е изправена пред конфликти между съперничещи си центрове на власт. В момента радикалните ислямски талибани завладяват провинция след провинция, понякога в кървави схватки, понякога без бой, чрез активиране на мрежи, създадени през последните години.
Изтеглянето на американските войски е не само повратна точка за самия Афганистан, но и може да промени геополитическото равновесие в региона. Страната, с почти двойно по-голяма територия от Германия, граничи с 6 съседи, а друга държава, с която няма пряка граница, е Русия, която преследва собствените си интереси в Хиндукуш.
Подобно на оттеглянето на съветската армия през 1989 г., оттеглянето на западната коалиция създаде вакуум, който други регионални сили могат да запълнят. Ситуацията напомня за изтеглянето на американските войски от Ирак, което се проточи от 2007 до 2011 г. По това време предимно Иран разшири политическото си влияние, а малко след това и радикалното движение на „Ислямска държава“, което постави под свой контрол големи части от страната – с драматични последици далеч извън Ирак.
Все още е твърде рано да се прогнозират подробно последиците от изтеглянето на Запада от Афганистан. Но мотивите на съседите на Афганистан могат да бъдат описани. И така, кой може да бъде победител и губещ?
Иран
По принцип правителството на Иран приветства изтеглянето на западните войски от съседите си. Както и в Ирак преди десет години, за Техеран само по себе си е ценно неговият върховен враг САЩ да продължи да се оттегля от региона.
Но за разлика от преобладаващо шиитския Ирак, Техеран винаги се е борил с предимно сунитския Афганистан, особено с талибаните. Иранският външен министър Джавад Зариф предупреди през април, че ако те запълнят вакуума, оставен от западните войски, това е „рецепта за нова война в Афганистан“. Държавите от региона не могат да понесат допълнителна тежест. След съветската инвазия в Афганистан, стотици хиляди, според правителството дори милиони, са избягали в Иран.
Ръководството все още не е постигнало съгласие дали оттеглянето на Запада има повече предимства или недостатъци за Иран. Службите на Иран, включително Революционната гвардия, са в контакт с отделни фракции на талибаните от години, особено в Западен Афганистан. Изглежда, че надграждат върху намаляването на влиянието на още по-радикални групи в Афганистан. Консервативният всекидневник „Джомхури Еслами“ предупреждава по принцип срещу „талибанските терористи“ от другата страна на границата.
Пакистан
Пакистан има значително по-добри отношения с талибаните от Иран – и традиционно незначителни с афганистанското правителство. Кабул например не се е примирил с така наречената линия на Дюран между Британската империя и Емирството на Афганистан в края на 19 век и която днес формира границата с Пакистан. Афганистан „никога няма да признае“ тази граница, заяви бившият президент Хамид Карзай през 2017 г.
На пръв поглед отслабването на афганистанското правителство и възхода на властта на талибаните след изтеглянето на американските войски би трябвало да играят в полза на Исламабад. Но талибаните са труден и в никакъв случай послушен партньор дори за Пакистан. Колкото по-силни стават, толкова по-малко влияние ще има Пакистан върху тях. Подкрепата на Исламабад за други радикални групи също затруднява отношенията му със САЩ и с Индия, съперника на Пакистан.
Въпреки това, поради своите географски и исторически близки връзки със съседната си страна, Пакистан вероятно ще окаже силно влияние върху бъдещата й съдба. За да защити собствените си интереси обаче, Исламабад е изправен пред балансиращ акт: Пакистан иска талибаните да бъдат на власт, но не и те да доминират в Афганистан. В същото време правителството в Кабул не трябва да бъде твърде силно, но също така не трябва да бъде толкова слабо, че да избухне поредната дълга гражданска война.
Китай
Критиците на оттеглянето във Вашингтон предупреждават, че Китай ще бъде един от печелившите от изтеглянето на американските войски. Пекин само чака, за да използва свободния път, от който Америка се отказва.
Всъщност, подобно на Иран, Китай е доволен, че Америка и нейните съюзници си тръгват без победа след 20 години. Истина е също, че Пекин има планове да включи Афганистан в своята глобална инициатива „Път на коприната“ – с енергийни и търговски коридори, проекти за добив и транспорт.
Но радостта на някои американски коментатори, които виждат, че Китай се проваля като следващата империя в „гробището на империите“, може да е преждевременна. Вместо да увеличи присъствието си в Афганистан (както направи Китай в Ирак след оттеглянето на САЩ), Пекин прибра 210 китайски граждани миналата седмица. Много китайски работници вече са напуснали страната през последните няколко месеца.
Понастоящем за Китай Афганистан е не толкова инвестиционна дестинация, колкото проблем за сигурността – в самата страна и в автономния регион Синдзян, където Китай е свързан с Афганистан с граница от почти 80 километра. Пекин се опасява, че конфликтите, които предстои да настъпят в Афганистан, могат да се разпространят на китайска територия. Мюсюлманското уйгурско малцинство, потиснато от Пекин, живее в Синдзян. Китай твърди, че уйгурски бойци са използвали границата за контрабанда на оръжие и са провеждали тренировъчни лагери в Афганистан.
Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан – и Русия
Правителствата на съседите на Афганистан на север също имат подобни опасения. Туркменистан съобщи за сблъсъци на границата в началото на юли, Узбекистан създаде палатков лагер близо до град Термез „за неочаквани събития“ – както и Таджикистан, където над 1000 афганистански войници вече намериха убежище от настъпващите талибани.
Представители на талибаните в Москва се зарекоха, че няма да пренасят конфликтите си в чужбина: „Нашата територия никога няма да бъде използвана срещу съседни или приятелски страни“. Но нито Русия, нито трите други бивши съветски републики, които са жертви на Афганистан, изглежда се доверяват на тези обещания. Историята припомня, че нахлуването в страната през 1979 г., което приключи 10 г. по-късно, се оказа решаващ фактор за разпадането на Съветския съюз .
В началото на август Русия, Узбекистан и Таджикистан ще проведат съвместни военни учения, за да симулират, според руски генерал-лейтенант, „изселването на забранени въоръжени банди, нахлули на територията на съюзна държава“. Местоположението е зона за обучение на север от афганистанско-таджикската граница, недалеч от Мазар-и-Шариф и Кундуз, където до преди няколко седмици бяха разположени германски части.
Тъй като оттеглянето на Запада разшири пространството за маневриране на съседните държави в Афганистан, те все още колебливо обмислят възможностите си. За повечето от тях опасенията за сигурността надвишават политическите и икономическите планове, които могат да имат дългосрочно. Все още на хоризонта няма победители или победени.
Всички те чакат да видят как ще се развие ситуацията във вътрешността на страната – също доказателство за това колко малко е променил Западът в Афганистан през последните 20 години.
СНИМКА: БГНЕС