Китай прави революция в армията си с появата на първия в света командир с изкуствен интелект, който превъзхожда хората, съобщи испанският в. „Ел мундо“.

Учените твърдят, че той има способността да идентифицира заплахи, да разработва ефективни планове за осуетяване на намеренията на врага и да ръководи войските на бойното поле.

Той е скрит в армейска лаборатория и работи по разработването на бойни тактики, които могат да се използват както при бойни действия, така и в киберпространството.

Учените, които са създали този командир с изкуствен интелект, твърдят, че той има способността да взема собствени решения, след като имитира – и усъвършенства – командните модели на генерали ветерани от плът и кръв.

Създателите му уверяват също, че той е готов да ръководи войските на бойното поле.

„В няколко военни симулации командирът с изкуствен интелект е успял да идентифицира основните заплахи и да разработи ефективни планове за осуетяване на врага“, съобщава военно списание от Пекин, което преди няколко месеца представи първия в света проект за оформянето на този виртуален военен командир на Народноосвободителната армия (НОАК).


Командирът използва различни аватари, а инженерите, които са го разработили, обясняват, че той е съумял да имитира основните качества на двама исторически стратези на китайската армия: генерал Пън Дехуай, известен с агресивната си бойна тактика, който всява хаос в американските сили по време на Корейската война, и по-умерения и методичен генерал Лин Бао, известен с победите срещу японските нашественици през Втората световна война.

Сега Пекин може да се похвали с нов командир в армията си, който преди всичко е и неподкупен.

Последното е още по-важно на фона на мащабната кампания за борба с корупцията, която помете много висши военни, като се започне от бившия министър на отбраната Ли Шанфу, 66-годишен генерал-ветеран, който миналата година беше официално изключен от Комунистическата партия.

„Възползвайки се от позицията си, той се обогати с огромни суми пари, за да търси лични неправомерни облаги“, бе официалното съобщение в китайската преса, което не подлежи на обратна връзка и/или опровержение.

В медиите в страната бе обявено също за падението на друг бивш министър на отбраната, Вей Фънхе (заемал поста между 2018 и 2023 г.), който бил изключен от партията за друг случай на корупция.

Ресорът на отбраната, който и Ли, и Вей са заемали, за разлика от колегите им на Запад или в други азиатски държави, е по-скоро дипломатически и церемониален, отколкото за вземане на политически решения.

В Китай влиятелната Централна военна комисия е тази, която наистина управлява военните дела. Този орган се състои от седем души, включително министъра на отбраната, но винаги е под ранга на двамата вицепрезиденти и президента Си Цзинпин в командната верига.

Вездесъщият лидер оглавява и тази комисия като най-висш военен орган в страната.

Падането на Ли, заедно с девет други доверени генерали, които също ще бъдат съдени от военен трибунал, е свързано с нерегламентирано закупуване на военно оборудване.

Твърди се, че е станало по времето, когато бившият министър е бил ръководител на Силите за стратегическа подкрепа. Тази организация отговаря за пенсионирането на старите армейски командири и задвижването на правилните чипове за модернизацията на НОАК, като се започне с придобиването на военно оборудване като руски изтребители Су-35 и ракетни системи за противовъздушна отбрана С-400.

През декември миналата година Пентагонът публикува доклад за военния напредък на Китай, в който отбеляза, че продължаващата чистка на корумпирани лица на най-високо ниво в НОАК възпрепятства усилията на Китай да постигне планираната модернизация на най-голямата бойна сила в света.

В Пекин източници виждат нещата по обратния начин: чистката е необходима, за да се отърват от военните командири ветерани, които се стремят единствено да се обогатяват, по пътя към изграждане на „армия от световна класа“, най-мощната от всички.

Държавните медии непрекъснато изтъкват нови сложни оръжия: първия изтребител от шесто поколение „стелт“, който беше забелязан да лети над провинция Съчуан, безпилотни самолети, които могат да бъдат изстрелвани от подводници, и микровълново оръжие с висока мощност (МВМ), способно да генерира електромагнитни импулси с интензивност, сравнима с ядрена експлозия, които могат да нарушат или дори да унищожат електронни компоненти във вражеските системи.

От Вашингтон много военни анализатори често посочват, че една от слабостите на китайската армия е, че й липсва боен опит и все още наваксва с много от високотехнологичните оръжия.

Но те също така са съгласни, че предимството на САЩ пред Китай по отношение на военната сила намалява.

„Китайските военновъздушни сили са постигнали значителен напредък в модернизирането на своите самолети, включително модернизирани изтребители и бомбардировачи, и бързо се доближават до стандартните за САЩ технологии в областта на безпилотните летателни системи [дронове]“, се отбелязва в доклада на Пентагона.

Международни изследвания на ядрените оръжия, като например тези на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), показват, че Китай значително увеличава ядрения си арсенал: над 600 ядрени бойни глави до 2024 г. в сравнение с 200 през 2020 г. Това все още е далеч от повече от 3700-те оперативни бойни глави, с които разполагат Съединените щати.

„Китайският ядрен арсенал нараства не само по отношение на броя на оперативно разположените бойни глави, но и по отношение на известно разнообразие и сложност“, продължава Пентагонът.

Очаква се до края на това десетилетие азиатската суперсила да надхвърли 1000 ядрени бойни глави, които могат да бъдат носени от междуконтинентални балистични ракети като тази, която китайските военни изстреляха в Тихия океан през септември миналата година – първият известен тест от този вид от 44 години насам.

В бъдеще подобни ракетни изпитания може да се ръководят и от командири с изкуствен интелект.