Никога не се е водила война от такъв мащаб между двама президенти, които имат едно и също име, израснали са говорейки един език и един ден са имали един и същи паспорт. Може да остане само един, отбелязва в обширен анализ Хавиер Колас в испанския в. „Ел Мундо“.
Путин написа през 2021 г., че руснаците и украинците са „един и същ народ“. Две години по-рано тези украинци избраха Володимир Зеленски – рускоезичен, от източната част на страната, в културно отношение най-близо до Москва, и известен като обичайно лице по руската телевизия.
Очевидно изборът му доказа близостта между двете страни въпреки обидата от анексирането на Крим.
През последните години обаче презрението на Путин към Зеленски се превърна в смъртоносна омраза. Отвъд разменените обвинения и войната има скрити причини, които карат Путин да мечтае да види Зеленски мъртъв.
Според Путин украинската идентичност е измислица от началото на 20 век.
Подлизурковците около него знаят как да угодят на „царя“. Един следобед преди две години председателят на Конституционния съд Валерий Зоркин дойде при руския лидер, като поднесе на Путин карта от 17-ти век, открита в архивите на съда.
„Защо го донесох, Владимир Владимирович?“, попита Зоркин: „Защото Украйна не се появява“. Президентът го изгледа очарован: „Разбира се“.
Наскоро Путин настоя за установяване на „преходна администрация“ в Украйна, обещавайки, че неговата армия ще „довърши“ украинските войски.
Той твърди, че Зеленски няма легитимност, тъй като мандатът му е изтекъл миналата година.
Украинците избират своите президенти за петгодишен мандат, а този на Зеленски трябваше да приключи през май 2024 г. Украйна е под военно положение поради руската инвазия.
Дори Доналд Тръмп, който от месеци повтаря аргументи от руската гледна точка, сега признава, че е „ядосан“ от настояването на Путин да „се занимава с легитимността на Зеленски“, вместо да „преговаря с него“ веднъж завинаги.
Руският диктатор, който е на власт от 25 г. и е многократно преизбиран на избори без същинска конкуренция – последния път с всички дисиденти мъртви, в затвора или в изгнание – обвинява Украйна, че не е демокрация от самото начало на нашествието.
Една военна авантюра, в която той парадоксално разчита на тоталитарни като по учебник съюзници.
В първите дни на боевете неговите войски нахлуват и от Беларус, смятана за последната диктатура в Европа.
През последните месеци войски от Северна Корея, считана за най-силната и затворена диктатура в Северното полукълбо, дойдоха да помогнат на руския фронт в Курск.
В действителност старият агент на КГБ смята изчезването на Съветския съюз за трагедия, а Зеленски до известна степен символизира онова поколение украинци, за които СССР е нещо чуждо в техния живот на зряла възраст.
Зеленски говори руски, без да се чувства съветски човек, а Путин вярва, че съветското му влияние се простира до всяко кътче, където се говори руски.
Свалянето на украинския лидер не е нова идея, пусната в обращение от Москва, възползвайки се от идването на власт на Доналд Тръмп.
Инвазията през 2022 г. първоначално беше замислена като опит в Киев да се установи по-приятелски настроен към Москва.
В онази нощ, докато неговите командоси се движеха из украинската столица, за да убият или арестуват украинския лидер, Путин публично призова украинските генерали да свалят Зеленски.
След като не успя да превземе Киев, Русия измести подхода си към война на изтощение: отслабвайки както способността на украинската армия да удържа стотици километри фронтова линия, така и решимостта на Запада да подкрепи Украйна в битката.
И при първия, и при втория си подход руският лидер многократно обиждаше украинския президент, като дори го наричаше наркоман и ръководител на нацистка хунта.
Твърде млад, за да бъде оставен жив
„Путин иска да види Украйна управлявана от промосковска или неутрална администрация“, обяснява Марк Бенетс, британски кореспондент и писател, който през октомври ще публикува The Descent, личното му свидетелство за „руската спирала на лудостта при управлението на Путин“.
Бенетс смята, че Зеленски е за Путин „символ на това, което той смята за изкуствено западно лице на Украйна и нейния упорит отказ да се подчини на Москва“.
Враждебността на Путин има и личен компонент… Зеленски е по-млад, вероятно по-здрав и ще надживее Путин.
Съзнателно или несъзнателно, Путин вероятно преглъща това доста зле“, добавя Бенетс.
Настоящият руски лидер дойде на власт през 2000 г., с излъчване на младост, което контрастираше с неговия предшественик, грохналия Борис Елцин.
Путин беше на 47 години, точно възрастта, на която е сега Зеленски.
А Путин днес е по-възрастен от своя предшественик (Елцин), когато той му предаде властта.
Путинизмът се лансира в първите мандати в надпревара за премахване на ограниченията върху властта, „отслабвайки руските институции“, както посочва политологът Михаил Комин.
В своята последна фаза той се е впуснал в битка с времето.
На институционално ниво, нарушаване на обещанието да не се променя конституцията, за да остане на власт: рокадата Путин-Медведев от 2008 г. не може да се повтори, защото Путин вече няма цялото време на света.
И на политическо ниво, премахване на врагове, които биха могли да се засилват в бъдеще: десетилетие в затвора като това, което изпита олигархът Михаил Ходорковски, вече не беше достатъчно, защото сега не се знае какъв ще бъде режимът след 10 години.
Борис Немцов и Алексей Навални, двама дисиденти, по-млади от Путин, бяха убити: Руският режим отдавна не е взимал пленници.
Константин Скоркин, независим изследовател от Центъра Карнеги, е съгласен с тезата за омразата между поколенията: „Зеленски е млад човек, а Путин е по-възрастен и само това е достатъчно основание за омраза“.
И не забравяйте, че „Зеленски обеща, че ще надживее Путин“ и като се има предвид, че „Немцов и Навални направиха подобни изявления, Зеленски трябва да бъде много внимателен, защото Путин е отмъстителен, злобен и суеверен“ в това отношение.
Идеята за убийството на единствения лидер от еврейски произход в Европа, докато се леят антинацистки обиди срещу него, не е отшумяла в умовете, които управляват Кремъл.
Украинският писател Ярослав Трофимов, автор на книгата за украинската война „Нашите врагове ще изчезнат“, припомня как Путин през 2008 г., когато се срещна с тогавашния американски посланик Уилям Бърнс, изрази откровено своята визия. „Но те не знаят ли, че Украйна дори не е истинска държава?“
„Въпросът за украинската идентичност е централен за мита за основаването на Русия и за сегашната й политика“, пише Трофимов.
Движещата сила зад инвазията е не толкова разширяването на Русия, колкото изчезването или ампутацията на Украйна, докато стане неузнаваема.
Зеленски, който беше непопулярен малко преди инвазията, днес олицетворява украинската воля за съпротива и това е връзката му с електората.
Дошъл на власт с доста ограничена политическа програма, основана на доста неясна идея за смяна на поколения, днес той е „с присъствието на Чърчил“, според определението на британския журналист Ник Пейтън Уолш. На човек, който „е принудил Европа да заеме морална позиция“ срещу лидер на Кремъл, който се е опитвал да я разделя и корумпира от години.
Зеленски накара ЕС да действа от идеализъм, докато Путин олицетворява обратното, жесток прагматизъм, който разбира интересите на другите, но мрази насърчаването на ценности, различни от тези у дома.
Комикът пенсионира „марионетките“
Сега Путин иска да убеди Тръмп как възможно най-скоро е необходимо да се организират „демократични президентски избори, които ще доведат до идването на власт на компетентно правителство, което има доверието на народа, и след това да започнат преговори с тези власти за мирно споразумение“.
Днес Зеленски щеше да спечели тези избори.
Но той винаги ще бъде досадно присъствие, защото появата му в политиката бележи края на старата украинска избирателна карта, разделена на два цвята: националистически запад и проруски изток.
Изборният успех на бившия комик до голяма степен се основава на източната част на Украйна, феодално владение на последователните прокремълски партии, управлявали страната.
Москва едва понасяше идването и оттеглянето от властта на своите, но на изборите, които Зеленски спечели, украинските партньори на Москва не бяха нито победителите, нито победените, нито правителството, нито опозицията, а само част от фона.
Ето защо украинският лидер, първоначално пренебрегнат за това, че е комик без политическо минало, олицетворява нещо, което руският национализъм мрази: функционирането на Украйна като нормална държава, в която гражданите гласуват въз основа на обещания и действия, а не според исторически или езикови разделения.
Различни представители на западното разузнаване смятат, че ако всичко беше вървяло по (руски) план през 2022 г., Виктор Медведчук – прокремълски украински политик и приятел на Путин – щеше да бъде поставен като марионетка, която да замени Зеленски.
Медведчук трябваше да бъде кандидатът още през 2004 г. вместо Виктор Янукович, но украинските бюрократи го определиха като „неизбираем“, според руския историк Михаил Зигар.
Той е толкова непопулярен, че нито лобизъм, нито подкупи, нито удари биха могли да направят кандидатурата му полезна.
Путин никога не е имал късмет на изборите в Украйна. Кандидатът, който мрази най-много, винаги печели.
Освен това единственият път, когато неговият човек спечели – Янукович през 2010 г. – той го направи с неблагоприятна проевропейска програма, от която по-късно беше принуден да се откаже, което предизвика бунтовете на Майдана през 2014 г.
В годината преди войната Зеленски започна да закрива прокремълските медии в Украйна, а след началото на инвазията постави Медведчук под домашен арест за сътрудничество с Путин.
Но най-болезненото е, че той вече бе спечелил на своя страна проруските си избиратели.
Когато държава, смятана за второстепенна като Украйна, се опитва да претендира за същото достойнство като голяма, от гледна точка на Путин (и на Тръмп) тя извършва злоупотреба.
Европейската упоритост на Зеленски е опиянение, което Москва смята за нелечимо.
Кремъл предпочита да управлява лидери, вдъхващи страх – никога обичани – които се нуждаят от неговата помощ, за да продължат да управляват чрез принуда, защото са непопулярни (както Александър Лукашенко в Беларус) или защото са неефективни (като субсидирания Рамзам Кадиров в Чечня).
Зеленски, без предишни контакти в политиката, дойде на власт благодарение на популярността си.
Путин знаеше от самото начало, че не може да го превърне в послушен бюрократ, но смяташе, че новодошлият може панически да избяга, както направи самият Янукович или предишният лидер на Афганистан Ашраф Гани.
„За Путин Зеленски символизира провала на неговия блицкриг през 2022 г. Той не се страхуваше от Путин, не бягаше и стоеше твърдо, което е достатъчно Путин да го мрази“, добавя Скоркин.
Тези танкове, които тръгнаха към Киев, са скрап. Сега руската рецепта е натиск от страна на САЩ за отстраняване от властта на този „неопитен клоун“.