Руският президент разполага с най-страховитото оръжие, което може да си представите: той успя да постави на върха на съперничещата си суперсила човек, който споделя неговите възгледи, идеи и аморалност, отбелязва в коментар за мадридския в. „El Pais” Луис Басетс.
Путин печели. Тази война не се разиграва на бойните полета, а в променящите се съюзи на международната сцена.
И той разполага с най-страховитото оръжие, което може да си представите: успя да постави на върха на съперничещата свръхсила човек, който споделя възгледите му, идеите му и аморалността му.
В случай, че досега е имало някакво съмнение, той демонстрира своите агенти във Вашингтон, а именно президента Доналд Тръмп и неговия придворен вицепрезидент Джей Ди Ванс.
Които показно подложиха държавния глава на Украйна Володимир Зеленски на публично унижение – истинска пропагандна и дипломатическа победа в триумфалната сметка на Кремъл, следвайки наръчника на Кремъл за най-истинските кремълски техники на властта.
Путин и самият Сергей Лавров не биха могли да се справят по-добре. Имперска, след това съветска, а сега путинска Русия е виждала много сцени като петъчната в своята история.
Необичайното беше, че именно в Овалния кабинет се разигра сцената с полицейски привкус, в която един човек е поставен под натиск.
Той е лидер на суверенна и независима европейска нация, която се бори за оцеляването си срещу нахлуваща ядрена сила.
Той беше призован в Белия дом точно така, както Сталин или Брежнев призоваваха васалите на съветския блок. А Путин призовава Александър Лукашенко и ще го направи с този, който замени Зеленски, ако успее да го отстрани.
Зеленски устоя на натиска, не подписа споразумението с Тръмп и отговори с кураж и изстрадано достойнство на тези, които го подложиха на тази обсада.
Той не прояви неуважение към никого, най-малко към Съединените щати.
Напротив, Тръмп и Ванс бяха тези, които позорно не уважиха чуждестранен държавен глава, който досега беше съюзник на Вашингтон.
А също така не уважиха и себе си като президент и вицепрезидент на Съединените щати.
Но изглежда, че Тръмп и Ванс, които са толкова невежи за историята, знаят наизуст наръчника за разпит на дисиденти на онова КГБ, което някога се ръководеше от Путин.
Zelensky: “Have you ever actually been to Ukraine to see the problems we have?”
— NEXTA (@nexta_tv) February 28, 2025
JD Vance: “I've been to…. I've actually seen and watched the stories.” pic.twitter.com/ZXhMsF9ngM
Споразумението за експлоатацията на полезни изкопаеми в Украйна, което трябваше да предшества прекратяването на огъня, остана без подписа на Зеленски. Без достатъчни гаранции за сигурност то е мъртва буква или още по-лошо – предаване на украинските ресурси в замяна на следващото руско нахлуване.
Нарушаването на прекратяването на огъня, когато мастилото върху споразумението е още прясно, е специалитет на Путин.
Неговата дума и подпис нямат никаква стойност. Украйна може да подпише само ако знае, че Русия няма да го използва, за да подготви следващото нападение, както е правила много пъти от 2014 г. насам, когато войната в Донбас започна истински и с анексирането на Крим.
Не са гаранция всички икономически споразумения, които Украйна може да подпише с Тръмп, който също се интересува от бизнес с Русия и е готов да смени партньорите си, ако обстоятелствата го изискват.
Единствено възпирането може да гарантира, че Путин няма да се върне към старите си методи, а възпирането може да дойде само директно от Вашингтон, от НАТО чрез член 5, който предвижда партньорска намеса в случай на вражеско нападение.
Или от значително европейско военно участие, подкрепено от американската логистика, сателити и разузнаване.
Нищо от това не е включено в документа и Зеленски е прав да не го подпише.
Сега всичко изглежда по-ясно. На Тръмп не може да се разчита. На Тръмп разчита Путин.
От европейците зависи да предприемат действия по въпрос, в който свободата и бъдещето на континента са заложени на карта, независимо дали са членове на ЕС, на НАТО или и на двете.
Да бъде оставен Зеленски да загуби е грешка, както и политическо престъпление.