Американски и британски учени анализираха радиовъглеродните и палеоекологичните данни от Великденския остров и стигнаха до заключението, че не е имало демографски колапс, за който преди се смяташе, че е довел до упадъка на цивилизацията. Изследването е публикувано в списание Nature Communications.
Досега хипотезата за демографския колапс беше основна версия за изчезването на цивилизацията на Великденския остров. Тя предполага, че хората векове наред изсичали дървета, за да използват всеки квадратен метър земя за земеделие и за издигане известните гигантски статуи.
Освен това, около 1500 г., се наблюдава промяна в амплитудата на Южните колебания – периодични колебания в температурата на повърхностния воден слой в екваториалния Тихи океан, което има забележим ефект върху климата. В резултат климатът в Рапа Нуи станал сух и това довело до упадък. Когато първите европейци пристигнали на острова през 1722 г., населението му не надвишаваше три хиляди души.
За да разберат дали демографският колапс наистина се е случил и да оценят мащаба му, изследователи от държавния университет в Бингхамтън в Ню Йорк, заедно с британски колеги от Кеймбридж, решават да проучат нивата на населението на остров Рапа Нуи на различни етапи от историята му.
„Голяма част от научния и популярен дебат за Рапа Нуи е съсредоточен около идеята, че е имало демографски срив, който с течение на времето корелира с промените в климата и околната среда“, казва изследователят антропологът Робърт ДиНаполи.
Археолозите често използват радиовъглеродно датиране, за да преценят размера на древното население. Но що се отнася до свързването на радиовъглеродните данни с промените в околната среда и климата, възникват несигурности, които не могат да бъдат разрешени със стандартни статистически методи за обработка. За да се избегне неточност в данните, авторите прилагат приблизителния байесов изчислителен метод за моделиране.
По този начин те са успели да установят, че островът е преживял постоянно нарастване на населението от момента на първоначалното му заселване до контакта с европейците през 1722 година. След тази дата моделите показват стабилността на населението на острова или неговия лек спад.
По отношение на обезлесяването, учените са установили, че то е продължително и постепенно, не е хищническо и не води до катастрофална ерозия, както предполагаше хипотезата за колапса. Освен това островитяните заменили дивите дървета с градински дървета, а почвата била мулчирана с камък, което увеличило производителността на земеделието. Накратко, преди нашествието на европейците, островът никога не е имал повече от няколко хиляди жители и броят им се е увеличавал, а не намалявал.
„Привържениците на теорията за катастрофата на Великденския остров са склонни да възприемат изменението на климата като причина, но това абсолютно не е така“, казва авторът на изследването Карл Липо, професор по антропология и екологични изследвания в Университета в Бингамтън.
„Съществува естествена тенденция, да мислим, че в миналото хората не са били толкова умни като сега и че по някакъв начин са допуснали всички тези грешки, но всъщност е точно обратното. Въпреки че тяхната технология може да е по-проста от нашата, все още има какво да научим и да разкажем как са успели да оцелеят“, разкрива още той.
Авторите вярват, че именно устойчивостта на икономиката е помогнала на островитяните да оцелеят през климатичните промени.