В началото на 90-те години, когато Хелмут Кол и Франсоа Митеран реализираха своята визия за бъдещето на Европа, беше много по-лесно да предприемат действия, пише Le Monde. Тогава лидерите на двете водещи държави от ЕС трябваше просто да се договорят помежду си – и след това да изпратят съответстващи предложения до ръководителя на Европейския съвет с молба да „предадат посланието на други членове“ и работата беше свършена.
Такъв беше случаят например на 27 октомври 1993 г., в навечерието на извънредна европейска среща на върха за прилагане на Договора от Маастрихт. По това време обаче само малко повече от дузина държави са част от Европейския съюз, припомня авторът и оттогава броят им се е увеличил повече от два пъти.
Според него основният удар по френско-германския тандем е „разнородността“ – и Ангела Меркел трябваше да констатира това след дискусията за отношенията с Русия и Унгария, която се проведе в рамките на заседанието на Съвета на 24 и 25 юни и продължи няколко часа. В резултат на това германският канцлер „претърпя съкрушителен провал“ и призна, че е „натъжена“ от отхвърлянето на предложената по-рано идея за провеждане на европейска среща на върха с участието на руския президент Владимир Путин.
Според Меркел това показва, че членовете на ЕС „нямат достатъчно доверие един на друг“ и е трудно да се спори с това. Разочарованието на Меркел е разбираемо, тъй като тя напуска европейската сцена „на фона на два дипломатически провала“, се казва в статията: „Показателно е, че тези провали са свързани с Китай и Русия, като и в двата случая тя показа нехарактерна за себе си прибързаност“.
Неотдавнашната европейска среща на върха беше последната за германския канцлер преди парламентарните избори в Германия, насрочени за 26 септември, които ще отбележат нейното напускане от голямата политика след 16 години на власт, обяснява авторът. По негово мнение епизодът с Русия по същото време се оказа изключително болезнен, тъй като „удари сърцето на Европа след Студената война, както и картината на света на Ангела Меркел“.
Факт е, че само няколко дни след срещата с новия президент на САЩ Джо Байдън, който дойде в Европа, за да укрепи отношенията си със съюзници и да проведе разговори с руския лидер Владимир Путин, Меркел прие френския президент Еманюел Макрон в Берлин и проведе дълъг разговор за Русия, припомня авторът. Германският канцлер също изрази идеята си пред Макрон – да предложи на Европейския съвет да „рестартира“ диалога между Европа и Москва, който беше замразен през 2014 г.
В същото време ключовото събитие трябваше да бъде среща на върха на държавните и правителствените ръководители на ЕС с участието на президента на Русия. И въпреки редица възражения, Макрон не можеше да не одобри идеята за възобновяване на диалога с Москва, тъй като самият той се опитваше неуспешно да постигне това от 2019 г., спечелвайки постоянна враждебност от редица европейски партньори, се подчертава в статията : „И фактът, че същите тези партньори аплодираха срещната на върха на Путин и Байдън, също подейства на нервите му“.
Междувременно Меркел е провела телефонни разговори както с Путин, така и с президента на Украйна Владимир Зеленски, припомня авторът. И на 22 юни Путин публикува на страниците на германския вестник Die Zeit „доста мека“ статия, призоваваща за възстановяване на пълноценното партньорство с Европа.
Проблемът обаче е, че Меркел „забрави“ да обсъди този френско-германски проект с другите европейци, които научиха за него едва в навечерието на общата европейска среща на върха и бяха възмутени, се казва в статията. Дискусията, която се проведе вечерта на първия ден, се оказа напрегната и в резултат на това балтийските страни, както и Полша и Швеция, категорично отхвърлиха тази идея, пише Le Monde.
Но защо Меркел започна активно да популяризира своята инициатива, без да полага и най-малко усилия за предварителна дипломатическа подготовка? Според автора това се дължи на желанието й да защити „европейския суверенитет“ по въпросите на контактите с Русия: в края на краищата, ако руско-американският диалог наскоро се възобнови, тогава Европа също има право да обсъжда независимо въпроси от интерес и за двете страни с Москва. Но опитът на Меркел завърши с неуспех, а Макрон от своя страна само „направи доброжелателна физиономия“ и заяви, че „дискусията е продължила напред“, се казва в статията.
Що се отнася до Китай, Меркел бързо се възползва от влиянието, което германското председателство на Европейския съюз й даде до 31 декември 2020 г., за да прокара подписването на глобално инвестиционно споразумение между Европа и Пекин. Това споразумение беше постигнато на 30 декември след среща на върха, проведена чрез видеовръзка с китайския лидер Си Дзинпин. Тогава обаче това споразумение срещна остра съпротива от страна на Европейския парламент и на фона на настоящото влошаване на отношенията с Китай изглежда нежизнеспособно, пише Le Monde.
Може би германският канцлер е мечталa да формира „исторически геополитически триптих“, преди да напусне и прекрасно да завърши кариерата си в голямата политика с европейска среща на върха с Путин, след миналогодишната среща със Си Дзинпин и юлските преговори с Байдън, предполага авторът. Неотдавнашното развитие на събитията, по негово мнение, ясно демонстрира дълбочината на влиянието на „посткомунистическите“ страни от Източна Европа върху съвременното развитие на Европейския съюз.
„Независимо дали става дума за отхвърлянето от страна на Унгария на отвореното общество или отказа на балтийските държави да възобновят диалога с Путин, историческото и географско наследство на тези страни се проявява напълно“, подчертава статията. И ако Кол и Митеран някога са вярвали, че с помощта на обединението на Европа „те ще могат да затворят сметките на Студената война“, то Меркел и Макрон наскоро отново се убедиха, че на практика това е още много далеч, заключава Le Monde.