Климатичната криза превръща лятото във време на все по-опасни горещини. Тази седмица в тихоокеанския северозапад (на Северна Америка) температурните рекорди не просто се чупят, те се заличават. Температурите достигнаха шокиращите 47,9° C в Британска Колумбия, Канада. При температурите, които по-често се срещат в пустинята Сахара, десетки са умрели от топлинен удар, изтъква в „Гардиън“ Саймън Люис, професор по наука за глобалните промени в Лондонския Университетски колеж и Университета в Лийдс.
При поредната гореща вълна по-рано през юни в 5 страни от Близкия Изток температурите достигнаха 50° C. Екстремните горещини не подминаха Пакистан, където 20 деца от един клас са изпаднали в безсъзнание и имали нужда от болнично лечение от топлинен стрес. За щастие всички те оцеляха.
Допълнителното затопляне от емисиите на парникови газове означава, че такива екстремни топлинни вълни стават все по-вероятни и учените вече могат да изчислят увеличаването на тяхната вероятност. Например европейската гореща вълна през 2019 г., която уби 2500 души, бе пет пъти по-вероятна, отколкото щеше да бъде без глобалното затопляне.
На повечето места екстремните горещи вълни извън обичайния за даден регион диапазон ще създадат проблеми – от нарушаване на икономиката до широко разпространена смъртност, особено сред младите и възрастните. И все пак на места в Близкия изток и Азия се появява нещо наистина ужасяващо: топлина, при която няма живот.
Докато хората могат да оцелеят при температури над 50° C, когато влажността е ниска, когато температурите и влажността са високи, нито изпотяването, нито накисването ни могат да ни охладят. Важна е температурата на т. нар. „мокра крушка“ – дава я термометър, покрит с мокра кърпа – това е температурата, при което се получава изпаряващото охлаждане от потта или водата. Хората не могат да оцелеят при продължително излагане на температура на мокра крушка над 35°С, защото тогава няма начин да охлаждаме телата си. Нито на сянка, нито дори с неограничено обливане с вода.
Някога се смяташе, че температура на мокра крушка от 35° С е невъзможна. Но миналата година учените съобщиха, че на места в Персийския залив и долината на река Инд в Пакистан вече са достигнали този праг, макар и само за час-два и то само на малки площи. Тъй като изменението на климата води до повишаване на температурите, горещите вълни и придружаващите ги температури, при които не може да се живее, се предвижда да продължават по-дълго и да се появят в по-големи области и на нови места, включително части от Африка и югоизточната част на САЩ, през следващите десетилетия.
Какво могат да направят правителствата, компаниите и гражданите? Първо, да се прекъснат все по-екстремните топлинни вълни, с намаляване наполовина на емисиите на въглероден диоксид през това десетилетие, за да се достигнат нетни нулеви емисии до 2050 година.
Второ, да се подготвят за неизбежните горещи вълни в бъдещето. Аварийното планиране на общественото здраве е първоначалният приоритет: получаване на важна информация за хората и преместване на уязвими хора в климатизирани места. Прогнозите за топлинните вълни трябва да включват температури на влажните крушки, за да могат хората да се научат да разбират опасностите.
Плановете трябва да отчитат факта, че топлинните вълни засилват структурните неравенства. По-бедните квартали обикновено имат по-малко зелени площи и така се затоплят повече, докато работниците на открито, често лошо платени, са особено уязвими. Богатите също така купуват охлаждащо оборудване на високи цени, след като горещата вълна е в ход, и имат много повече възможности да избягат, подчертавайки важността на планирането на общественото здраве.
Освен управлението на кризи, правителствата трябва да инвестират, за да накарат страните да функционират в новия климат, който създаваме, включително в крайностите. По отношение на политиката в областта на климата това е известно като „адаптация“.
От първостепенно значение са енергийните доставки, устойчиви на топлинни вълни, тъй като хората ще разчитат на електричество за охлаждане от климатични инсталации, вентилатори и фризери, които спасяват живота в гореща вълна. По същия начин интернет комуникациите и центровете за данни трябва да бъдат защитени от бъдещето, тъй като това са основни услуги, които могат да пострадат в жегата.
Освен това са необходими нови разпоредби, които да позволят на сградите да се охладят, а транспортните системи, от пътища до влакове, да могат да работят при много по-високи температурни крайности.
Много от тези промени могат да отговорят на други предизвикателства, като пренастройването на домове, за да бъдат енергийно ефективни, за да ни охладят. Например инсталирането на електрически термопомпи за отопление на къщи през зимата означава, че през лятото те също могат да бъдат превключени да работят обратно като охладителна система. Градовете могат да се поддържат по-хладни със зелени покриви и повече зелени площи, което също ги прави по-добри места за живеене.
Крайната задача е защитеното в бъдеще земеделие и по-широките екосистеми, на които в крайна сметка всички разчитаме. Топлината може да причини хаос в растениевъдството. В Бангладеш само два дни горещ въздух през април тази година унищожи 68 000 хектара ориз, засягайки над 300 000 фермери със загуби от 39 милиона щатски долара. Новите топлоустойчиви сортове култури се нуждаят от разработване и внедряване. Алтернативата е по-високи разходи за храна и скоковете на цените на храните с увеличаване на бедността и граждански вълнения, които обикновено ги съпътстват.
Предвид тези огромни предизвикателства, как се справят правителствата с адаптацията към климата? Много лошо. Парижкото споразумение за изменението на климата задължава страните да представят своите планове за адаптация, но само 13 държави са го направили. Една от тях е Обединеното кралство, но правителствените планове бяха оценени от собствените й независими съветници, че „не се справят с влошаващата се реалност на климатичния риск“.
Преговорите за климата ще трябва да насочат вниманието към планирането на адаптацията и финансирането за уязвимите страни. За да се ограничат въздействията на все по-свирепите топлинни вълни, намаляването на емисиите ще трябва да върви ръка за ръка с адаптирането към все по-горещия свят, който създаваме.
Стабилизирането на климата до 2050 г. е в рамките на един работен живот, както и адаптирането, за да ни позволи да просперираме в този нов свят. Няма време за губене.