Москва продължава да използва Украйна, за да продава гориво на ЕС, преди договорът за газопровода да изтече в края на годината. Този за петролопровода е до 2030 г. Което е жесток парадокс на „реалполитиката“, констатират Кристиан Сегура и Инясио Фариса в анализ за испанския в. „Ел Паис“.
Украйна продължава да пренася руски газ и петрол към Европейския съюз чрез украинския транзитен газопровод и петролопровода „Дружба“.
И докато Русия бомбардира градовете й всеки ден и окупира една пета от нейната територия, газът и суровият петрол от Сибир, Каспийско море и Урал продължават да циркулират през земята на нападнатата страна по пътя им към ЕС.
В края на годината изтича договорът, подписан през 2019 г. между руските и украинските държавни компании – съответно „Газпром“ и „Нафтогаз“, за транспортиране на газ.
Бяха различни времена: отношенията между Москва и Киев бяха обтегнати – никога не са спирали да бъдат такива след незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. – но все още имаше канали за комуникация.
Днес, с широкомащабна инвазия, отприщена през 2022 г., украинското правителство няма намерение да поднови споразумението. Но това отваря вратата за други европейски оператори да се споразумеят директно с Русия за използването на тяхната инфраструктура.
Аномалията може да продължи след 31 декември 2024 г., въпреки че Брюксел вече изпраща повече или по-малко завоалирани сигнали, че първото му намерение е да спре да получава газ по този маршрут. Дори ако това означава добавяне на още пикантерии към пъзела на няколко държави – става въпрос за доставките на газ към Унгария, Чехия, Словакия, Австрия и дори Италия, третата икономика в еврозоната, които продължават да зависят от руския газ и петрол през Украйна.
За разлика от руския суров петрол, който пътува по море, този, който влиза по тръбопроводи, не е засегнат от санкциите, с които ЕС се опитва да намали приходите на Кремъл.
В случая с газа недостигът на доставки – въпреки чудото на втечнения природен газ (LNG), който пристига с кораби от половината свят – накара ЕС да избегне пътя на санкциите. Засега.
С „Турски поток“ през България
Парадоксът означаваше, че украинският транзит днес, заедно с Турски поток, който пресича Турция и навлиза в територията на общността през България и Румъния, е единственият газопровод, по който тече руското гориво към ЕС след взривяването на емблематичния „Северен поток“ и краят на преноса през „Ямал“, който пресича Беларус, преди да стигне до Полша.
Украйна всъщност е основният входен маршрут днес: малко над 300 милиона кубични метра на седмица, наполовина по-малко отколкото преди войната, но двойно повече от миналата година.
Ако се запази сегашното ниво на доставките, руският газ, преминаващ през Украйна, ще достигне малко над 16 милиарда кубически метра (bcm) през 2024 г.
Важна цифра – и преди всичко натоварена със символика – но малка спрямо общото търсене, което, според Международната агенция по енергетика (МАЕ), ще бъде около 500 млрд. куб. м тази година.
Най-големият източник на доставки отново ще бъде втечненият газ LNG: инструментът, който позволи на 27-те от ЕС да преодолеят най-сложния период в цялата си енергийна история.
Споразумение за милиони, което Русия не спазва
В замяна на възможността да използва украинския транзит „Газпром“ предвижда плащане от 7 милиарда долара (6,46 милиарда евро) на украинската „Нафтогаз“ за пет години.
В случая с петрола преносът на руски суров петрол през тръбопровода „Дружба“ включва плащане от 150 милиона долара годишно (138 милиона евро) от руската компания „Транснефт“. Договор, който е в сила до 2030 г.
Роман Ницович, директор по проучванията в украинската консултантска фирма Dixi, припомня, че руската газова компания „Газпром“ не спазва напълно договорените плащания с аргумента, че циркулацията на газ е по-малка.
През септември 2022 г., половин година след началото на инвазията, „Нафтогаз“ започна арбитражен процес пред Международната търговска камара, за да поиска неизплатените пари.
Правителствата на Унгария и Словакия – зависими от руската енергия, където пристига петролът на Дружба – също са и най-близки до Владимир Путин.
Прекъсването на доставките на руски петрол би било възможно, макар и с риск да се плати по-висока цена за продукта и да се провокира дипломатически конфликт.
Това се случи през август 2022 г., когато „Укртранснафта“, която управлява „Дружба“ през Украйна, спря крана поради различия с плащанията от руската страна.
Ситуацията беше разрешена в рамките на няколко дни, но Унгария повиши тона дотам, че нейният премиер Виктор Орбан спешно свика Унгарския съвет по отбрана.
„Европа би могла да покрие търсенето си без руски газ, независимо от този, който пристига през Украйна, „Турски поток“ или този, който пристига по море“, казва Георг Захман от мозъчния тръст „Брюгел“.
„За Словакия, Австрия, Унгария и самата Украйна обаче краят на потока през украинския транзит ще наложи пренастройка и ще гарантира, че и до тях ще достига втечненият газ, който пътува с кораб, обработен в отдалечени морски терминали.
Технически е възможно, но вероятно ще доведе до по-високи разходи за газ в тези страни и до понижаване на търсенето“.
Хенинг Глойщайн от рисковата консултантска компания Eurasia е съгласен с това и смята, че ако ЕС все още не се е отказал от руския газ, който пристига по тръби и кораби, то е защото иска да затвори по-рано настоящия зимен сезон.
„Брюксел си играе с времето“, казва той по имейл. Подобно на много други анализатори, Глойщайн бе убеден, че движението на газ през Украйна ще приключи в първите седмици на войната.
„Очевидно сме сгрешили. В ретроспекция може да се каже, че Русия иска както да запази приходите си, така и да избегне да ощети Орбан, който е единствената й подкрепа в ЕС.
И Украйна изглежда заинтересована да продължи да получава руски плащания за транзита, който тя изненадващо продължи да извършва дори в разгара на инвазията“, отбелязва Глойщайн.
Украински ангажимент към ЕС
Украйна не иска да се откаже от ангажиментите си към партньорите в ЕС. Това беше подчертано през октомври миналата година от президента на „Нафтогаз“ Олексий Чернисов, когато потвърди, че неговата компания няма да поднови през 2024 г. споразумението с „Газпром“ за доставка на газ за Европа.
Същевременно Чернисов признава моралната дилема на ситуацията: „Износът на природен газ и петрол е едно от основните оръжия на Русия във войната й срещу Украйна.“
Украйна също е законово задължена да поддържа тези договори поради различни правни връзки.
Първият и най-важен е Споразумението за асоцииране, което Радата (украинският парламент) одобри през 2017 г. Също така и европейското законодателство за потреблението на газ, което Украйна е подписала, както обяснява Ницович.
Газопроводът „Северен поток“, който свързва Русия с Германия, беше основният маршрут за достъп на руски газ до Европа, докато една атака прекрати дейността му през септември 2022 г.
Германското, датското и шведското правосъдие – в допълнение към американските разузнавателни служби – предполагат, че екип от украински специални сили е отговорен за атаката.
Президентът на „Нафтогаз“ също призна, че спирането на зависимостта на ЕС от руския газ „ще отнеме време“: „Всички осъзнаваме ограниченията на капацитета и доставките, особено на втечнен газ (LNG“).
В края на януари Съветът на министрите на Украйна съобщи, че въпреки че споразумението няма да бъде подновено, вратата за преговори със страните-членки на ЕС за „използване на инфраструктура за пренос на газ“ е оставена отворена.
Ницович уточнява, че протоколите на украинския газопроводен оператор ГТСУ позволяват на европейска компания да сключи договор за мрежата и тази компания да преговаря с руската страна.
100% национално производство
За 27-те членки на ЕС важността на Украйна в енергийната област – и по-специално в газовата област – надхвърля украинския транзит.
Нейните колосални подземни складове превръщат тази страна в нещо като удобен швейцарски армейски нож в тревожни времена: въпреки че сега – по очевидни причини, тя вече не получава руски газ за вътрешно потребление и съхранение (газовите резерви са на една пета от складовия капацитет), тя може да съхранява под земята три пъти повече гориво от Испания или Полша например. Едно мощно оръжие срещу бъдещо изнудване на Кремъл.
Всичко това се случва в исторически момент за Украйна, по думите на нейния министър-председател Денис Шмихал, защото за първи път през този януари потреблението на газ в страната се обляга изцяло на местно производство.
„Нафтогаз“ уверява, че Украйна, с третите по големина газови запаси в Европа, има за цел да стане износител, за да помогне за прекъсване на европейската зависимост от Кремъл.