Бившият вътрешен министър Бойко Рашков, който в това си качество громеше корупцията по времето на ГЕРБ, е напуснал антикорупционната комисия на Народното събрание. Това става ясно от негово изявление. На негово място вече има и нов член на комисията.

Вероятно до това решение на Рашков се е стигнало, след прекрояването на КПКОНПИ. Нито Рашков, нито от ПП са направили коментар по темата.

В началото на тази седмица само след две заседания парламентарната правна комисия приключи гласуването на новия антикорупционен закон на второ четене.

Вместо седем членове, както предвиждаше първоначалният проект на Закон за противодействие на корупцията, внесен от ГЕРБ, тя ще се състои само от трима души, избрани от парламента с мандат от шест години, като всеки от тях ще председателства комисията на ротационен принцип за по две години. Членовете на бъдещата Комисия за противодействие на корупцията трябва да са юристи и да имат минимум пет години професионален стаж, а не най-малко 10 години юридически стаж, както беше предвидено в проекта, приет на първо четене, съобщава „Капитал“.

И на този трумвират със спорни професионални и експертни качества ще се дадат значителни правомощия. Те ще получават и проверяват декларациите за имущество и интереси на елита на държавния апарат, включително президента и вицето му, депутати и евродепутати, членовете на правителството, Конституционния съд, БНБ и всички регулаторни и контролни органи и т.н. – огромен брой от институции и позиции. Те ще решават въпроси за конфликт на интереси на целия този публичен спектър, ще ръководят и вземат решения по разследвания на най-сложните корупционни престъпления по Наказателния кодекс, извършвани от инспекторите към комисията, ще решават кога да обжалват отказите на прокуратурата за образуване на наказателно производство, ще искат прилагане на специални разузнавателни средств, в случай че получат данни за корупция, на които трябва да реагират веднага.

Партиите в управляващото мнозинство елиминират възможността на президента да предлага един член на новата антикорупционна комисия, но и перспективите да се реализират предложения от опозицията.

Единственият, който още в петък сериозно възрази срещу този нов формат на комисията, е бил депутатът от ПП Бойко Рашков.

„Предлагате някой на два петъка служба, който е бил юрисконсулт в някоя фирма, да се занимава с въпроси от изключително държавно значение“, заяви той в присъщия си тон и попита колегите си дали имат „някакви конкретни кандидати на по две-три години служба“.

Рашков припомни, че Съдът в Страсбург вече е задал критериите, на които трябва да отговарят членовете на подобни органи. Става дума за решението по делото „Асоциация за европейска интеграция и Михаил Екимджиев срещу България„, в изпълнение на което беше създадено и Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, на което Рашков беше първият председател. В това решение, каза Рашков, беше посочено, че членовете му трябва да отговарят на изискванията за върховен съдия.

Точно затова, според него, е важно да се конкретизира и какъв е професионалният опит на тези хора. „Тази комисия ще се занимава с разследване, не може такава дейност да се възлага на човек, който няма необходимите познания и опит. Става дума за подкуп, за престъпления по служба и на човек, който идва от университета или от едно предприятие, ще му кажем: наблюдавайте и вземайте решения за подкуп. Това е шега! Тази комисия трябва да взема убедителни решения, които не могат да бъдат съборени от съд“, заяви Рашков.

Той се възпротиви и на намаляването на броя на членовете, като обяви, че в момента в България няма друг подобен орган, съставен само от трима души. В залата депутати припомниха, че комисията по досиетата например, която е със затихващи функции, се състои от девет членове.

Комисия от трима души, която трябва да взема решения с повече от половината от присъстващите, ще бъде практически блокирана, ако един от членовете се разболее или отсъства по някаква друга причина. Това означава, че един от членовете може да осуетява дейността й, когато не иска дадено решение да бъде прието.

Аргументите на Рашков не бяха приети, което вероятно е и повода за неговата оставка.

В крайна сметка депутатите решиха, че кандидати за членове на новата комисия ще могат да бъдат номинирани както от депутати, така и от неправителствени организации. Те ще бъдат пресявани от специална номинационна комисия, която ще се състои от петима души – по един представител на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата.Номинационната комисия ще разглежда предложенията на депутатите и на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, като ще се запознава с професионалните и нравствените качествата на всеки един от кандидатите. Отхвърлено бе обаче предложението в закона да се запише, че номинационната комисия изготвя подробен и мотивиран доклад за качествата на кандидатите, който да съдържа и становище за представянето на кандидата, изготвено след изслушването му пред комисията, заключение за изпълнението на законовите изисквания за длъжността, наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените му качества, неговата квалификация, опит, добра репутация, както и специфичната му подготовка и мотивацията му.

С преходните разпоредби към закона пък депутатите сътвориха друг абсурд, който някои юристи определят като правно несъстоятелен. Настоящата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, което означава, че КПКОНПИ ще продължи да съществува и да изпълнява функциите само на комисия по конфискацията до избирането на нови членове, което означава и до премането на нов закон. Преназначават се и съответната част на служителите в нея със запазване на всички права.

Това е първият случай, когато със закон се преназначават членове на изборен орган, коментира за „Капитал“ юрист, пожелал анонимност.