Михаил Зигар: Русия на Путин няма нужда от образовани и интелигентни граждани

Михаил Зигар: Русия на Путин няма нужда от образовани и интелигентни граждани - Zashtoto

Първо това засегна директорите и елитните училища, а сега – самите млади хора: Русия изтласква тийнейджърите извън училище още след девети клас – и често ги праща в армията. Тя се превръща в държава, която държи гражданите си в невежество, посочва в колонката си в Der Spiegel Михаил Зигар*, руски журналист и автор, който след началото на агресията в Украйна живее в изгнание.

Михаил Зигар: Русия на Путин няма нужда от образовани и интелигентни граждани - Zashtoto

Руското ръководство е в процес на пълно унищожаване на образователната система. Дори при управлението на Путин тя остана твърде либерална за вкуса на представителите на Кремъл.

Те не крият факта, че нямат нужда от прекалено добре образовани граждани: според тях мнозина от тях биха били нелоялни и не биха желали да отидат на война.

След разпадането на Съветския съюз Русия така и не се превърна в пълноценна демокрация.

Въпреки това се появиха две важни обществени институции, които държавата никога не успя напълно да подчини: независимите медии и образованието.

Редакциите, университетите и училищата работеха според собствените си професионални стандарти за качествена дейност.

Путин започна кампанията си срещу независимите медии веднага след встъпването си в длъжност.

Първоначално цялата стойностна журналистика беше изтласкана в интернет пространството, а след това – в изгнание.

През 2022 г. правителството лиши голяма част от независимите медии от правото им да работят в страната.

Законите срещу предполагаема „дезинформация“ относно армията изложиха журналистите на риск от съдебно преследване заради отразяването на войната.

Всички независими медии се преместиха в чужбина и сега работят от Берлин, Рига, Вилнюс и Амстердам.

Путин започна да демонтира образователната система много по-късно – непосредствено преди мащабното нападение срещу Украйна.

До 2021 г. образованието запазваше своята независимост. Дори държавното финансиране не означаваше, че някой държавен чиновник може да диктува какво се преподава в лекциите.

В най-добрите университети преподаваха хора с различни политически убеждения, студентите водеха дебати помежду си, а сътрудничеството със западни колеги се смяташе за предимство.

Войната позволи на властите драстично да засилят съществуващия натиск върху училищата и университетите: уволняване на преподаватели, закриване на специалности и изискване за политическа лоялност от онези, които останаха.

Това започна с демонтирането на най-престижните висши учебни заведения, които заемаха челни позиции в международните класации.

Наказателно право срещу интелектуалния живот

Първата мишена беше Московското Висше училище по икономика (Национальный исследовательский университет „Высшая школа экономики“ – НИУ ВШЭ), най-прогресивният руски университет през последните десетилетия.

Това беше държавен университет, свързан с правителството, но същевременно и един от най-важните центрове на либералния интелектуален живот.

През юли 2021 г. неговият съосновател Ярослав Кузминов – който, между другото, е съпруг на управителя на Централната банка Елвира Набиулина – подаде оставка като ректор под натиска на правителството.

В университета започна чистка, насочена срещу най-добрите – и следователно най-либералните – преподаватели. След нахлуването в Украйна десетки професори от НИУ ВШЭ напуснаха страната.

Бяха образувани наказателни производства и срещу ръководители на други университети.

Сергей Зуев, тогавашен ректор на Московското висше училище за социални и икономически науки (известно като „Шанинка“), беше задържан под стража през 2021 г.

През 2024 г. той беше осъден на четири години условно.

Владимир Мау, ректор на Руската академия за народно стопанство и държавна служба към президента на Руската федерация, беше поставен под домашен арест през 2022 г.

Той подаде оставка през януари 2023 г., въпреки че делото срещу него беше прекратено поради липса на доказателства. Зуев и Мау, по-конкретно, разполагаха със сериозни връзки и бяха част от руския политически елит.

Преследването им изглеждаше като опит да бъдат използвани за назидание.

Според проучване на независимата медия „Т-инвариант“ в периода между 2012 г. и август 2025 г. 97 ректори на университети са били обект на наказателно преследване.

Повечето от тях, разбира се, са обвинени в корупция – в съвременна Русия това е най-лесният начин някой да бъде отстранен от ръководен пост.

Сред преподавателите по история отново стана актуална една печално известна фраза, приписвана на Ленин: „Ние не разстрелваме достатъчно професори“.

Тази вълна от репресии не е останала незабелязана от нито един ректор или професор: да управляваш университет в Русия днес е една от най-опасните професии, които могат да се си представят.

Онези, които успяват да запазят постовете си, знаят, че само лоялността не е достатъчна. Човек трябва да предугажда волята на началниците си.

Репресиите не се ограничават само до университетите.

През март 2025 г. беше арестуван Вадим Мошкович – основателят на „Летово“, най-престижното частно училище в Москва.

През 2022 и 2023 г. то заема първо място в класацията „Global Top IB Schools“. Тази класация оценява резултатите в системата „Международен бакалауреат“ (IB) – международно призната квалификация за завършване на средно образование.

Официално обвиненията срещу Мошкович не са свързани с образователните му проекти, а с бизнес дейността му в селскостопанския сектор.

Всички в Москва обаче знаят, че Мошкович щеше да е на свобода, ако просто беше останал верен и политически незабележим, вместо да инвестира в бъдещето на Русия и в качественото образование.

Действията срещу Мошкович съвсем не бяха случайни: през август 2025 г. Генералната прокуратура на Русия обяви „Международния бакалауреат“ за „нежелана организация“.

Училище „Летово“ също използваше неговата учебна програма.

От прокуратурата обвиниха организацията, че „формира руската младеж по западни модели“, като изрично посочиха възможността за следване в чуждестранни университети след завършване.

С това властта открито призна, че разглежда обучението в чужбина като заплаха за собствената си сигурност.

Образованите граждани са нежелани

Това лято борбата срещу образованието достигна ново ниво.

Преди държавата се прицелваше в образователните институции, а сега се стреми да удари самите учащи.

И все пак, според статистиката, нивото на образование в Русия стабилно се повишава през последните години: само по време на управлението на Путин делът на хората с висше образование се е удвоил.

При преброяването през 2021 г. той е бил 32,4%, докато в Германия през 2024 г. е малко под 20%.

Руското ръководство очевидно възприема това като пречка. Затова, от началото на тази година, се предприемат безпрецедентни мерки за ограничаване на достъпа на ученици до университетите.

Руската училищна система функционира по следния начин: след девет години в общообразователно училище учениците полагат заключителни изпити.

След това те могат да преминат в професионално училище – така наречения техникум.

Друга възможност е да продължат обучението си в гимназиален етап до единадесети клас и да положат допълнителни финални изпити.

Едва тогава те могат да постъпят в университет.

Тази година безпрецедентен брой училища отказват на учениците си достъп до десети клас.

Това масово отстраняване шокира както учениците, така и техните родители.

Защото са наясно, че според руското законодателство следването в университет осигурява отсрочка от военна служба, докато младежите, завършили само девет класа, обикновено подлежат на призив в армията.

Очевидно точно това цели държавата: да изпрати младите хора на война, вместо в университет.

В резултат на това все повече родители се обръщат към прокуратурата или предприемат правни действия.

Под натиска на тези жалби, през август 2026 г. Върховният съд на Русия постанови, че всеки ученик има право да продължи в десети клас – дори и да не е постигнал отлични резултати на изпитите си.

Въпреки това, министърът на образованието Сергей Кравцов с удовлетворение обяви тази година, че броят на завършващите училище, които продължават образованието си в университет, е спаднал рязко: през 2026 г. 63 процента от деветокласниците са се насочили към професионални училища.

За сравнение, през 2019 г. този дял е бил едва 48 процента.

Същевременно университетите също са лишени от възможността да приемат повече студенти.

През октомври 2026 г. министърът на науката и висшето образование Валерий Фалков съобщи, че са премахнати близо 97 000 платени места в университетите по 40 специалности.

Още през юни Фалков заяви: „Не е необходимо всеки да има висше образование“. Той обоснова това с нуждите на пазара на труда.

Какво учат децата в училище

След мащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., учебните програми в Русия претърпяват основна реорганизация.

Ранните признаци за това включваха задължителни часове по патриотично възпитание, озаглавени „Разговори за важни въпроси“, както и общоруска поредица от стандартизирани учебници по история, съавторствана от бившия министър на културата Владимир Медински и Анатолий Торкунов.

Тази поредица възхвалява империята, царете и диктаторите.

В тома за десети клас авторите дори се опитват да оправдаят сталинските репресии от 30-те години на миналия век.

Според тях, изправен пред заплахата от световна война, Сталин е сметнал за необходимо „окончателно да потисне“ вътрешната опозиция.

В случай на вражеско нахлуване, тази опозиция би се превърнала в „пета колона“, която да забие нож в гърба на армията и държавата.

Истинските промени в училищата обаче тепърва предстоят.

През учебната 2026/27 година часовете по чужд език в пети клас ще бъдат намалени до два на седмица.

Поради това изучаването на чужд език ще стане значително по-трудно.

Бившият руски президент Дмитрий Медведев – понастоящем напълно развихрил се пропагандист – е главен редактор на нова поредица учебници по обществени науки (социални дисциплини), които са задължителен предмет в руските училища.

Този предмет обхваща политика, право и обществени институции.

Общият хорариум за него обаче е намален наполовина: от 272 на 136 часа.

От втората половина на учебната 2026/27 година учениците в пети клас ще трябва да изучават нов предмет – „Духовно-нравствена култура на Русия“.

Според министър Кравцов той се основава на „пантеон от герои, одобрен на федерално ниво“.

Длъжностни лица определят чии житейски истории да служат като пример за подражание за децата и правят тези биографии задължителни за изучаване. Списъкът е изумителен.

Наред с руски императори и православни светци, в него фигурира и свещеникът Михаил Василиев. Той е представен като образец за подражание в раздела „Нравственият идеал за човека в традиционните религии“.

Още през октомври 2022 г. Василиев заявява, че колкото повече деца е родила една жена, толкова по-лесно ще ѝ бъде да ги изпрати на война. На следващия месец самият Василиев загива в Украйна.

В този пантеон, редом до Достоевски, Толстой и Чехов, стои Нурмагомед Гаджимагомедов – офицер от руските въздушнодесантни войски.

Той загива на 24 февруари 2022 г., в деня на нахлуването в Украйна, и посмъртно е удостоен със званието „Герой на Русия“.

В учебната програма той е включен в раздела „Хармонично развитие на личността: баланс между ум, тяло и дух“.

На този фон Валерий Фадеев, председател на Съвета по правата на човека към руския президент, предложи учебните програми по математика, физика и химия да бъдат съкратени с 20 до 30 процента.

Много учебни курсове са претоварени с „излишна информация и знания“, обясни той.

Подготовката за война вече е част от задължителната учебна програма.

В предмета „Основи на националната сигурност и отбраната“ половината от учебното време е посветена на начална военна подготовка.

Учениците се учат да боравят с оръжие и да управляват дронове.

Обучават ги да изработват материали за армията, а в училищата се канят ветерани.

Но това очевидно е само началото. В стремежа си да превърнат колкото се може повече деца в войници, управляващите стигат до абсурдни крайности.

Миналата седмица стана ясно, че издателство на учебници е цензурирало стихотворението на Александър Пушкин „Зимна вечер“, което от десетилетия е част от учебната програма за трети клас.

В него младият поет, заточен в провинцията заради критики към властта, се обръща към бившата си бавачка и оплаква тежката си съдба, като произнася и следните думи:

„Да пием от мъка; къде е чашата? / На сърцето ще му стане по-весело“.

От издателството обясниха съкращението с аргумента, че дори споменаването на алкохол в училищен учебник е недопустимо.

Посоката е ясна. Още преди войната образованието се смяташе за незаменимо за развитието на путинска Русия.

Властта призоваваше руските учени, заминали в чужбина през 90-те години, да се върнат, за да направят Русия по-конкурентоспособна.

Тази цел вече не съществува. Сега става въпрос единствено за укрепване на личната власт на Путин.

И ако това означава, че населението трябва да стане значително по-малко интелигентно – така да бъде.

* Роденият през 1981 г. Михаил Зигар от 2010 до 2015 г. е главен редактор на независимия руски телевизионен канал „Дожд“.

През 2015 г. публикува бестселъра „Ендшпил: Метаморфозите на Владимир Путин“. Автор е на редица други книги и създател на онлайн проекта за Руската революция „1917: Свободна история“.

След руското нахлуване в Украйна той инициира онлайн петиция срещу войната и малко след това напуска Русия. Оттогава Зигар живее предимно в Берлин.

През 2023 г. издателство „Ауфбау“ публикува книгата му „Война и изкупление: Дългата борба на Украйна срещу руското потисничество“. Наскоро от същото издателство излезе и най-новата му книга – „Бъдещето, което така и не настъпи: Как разпадането на Съветския съюз продължава да оказва влияние“.