Легендарният Карл Луис: САЩ избраха най-лошия човек на света за президент, той разруши всичко

Легендарният Карл Луис: САЩ избраха най-лошия човек на света за президент, той разруши всичко - Zashtoto

Девет златни олимпийски медала, 12 световни рекорда и незаличима следа не само в леката атлетика, но и в световния спорт. „Синът на вятъра“ Карл Луис беше много повече от най-бързият човек на планетата. Тридесет години след пенсионирането си, той запазва авторитета си и говори с Исмаел Поведа от EL MUNDO за спорт и политика.

С увереността на легенда спокойно очаква въпросите. Той знае, че наследството му никога няма да бъде поставено под въпрос, защото е неоспоримо.

Десет олимпийски медала, девет от които златни, и цели 12 световни рекорда в спринтове, щафети и скок на дължина. Емблематичен спортист, за мнозина най-добрият в историята. „Синът на вятъра“ сега размишлява върху кариерата си в момент, когато наближава 30-ата годишнина от прекратяването на спортната му кариера след Олимпийските игри в Атланта през 1996 г.

Той прави това от Световния бизнес форум на WOBI, проведен в Общинския дворец IFEMA в Мадрид, където присъства като водеща фигура в спорт като леката атлетика, който никога не е бил същият след него. Ефектът на легенда.

EL MUNDO: Винаги съм искал да знам какво е първото нещо, което минава през ума на човек, когато след хаоса, който идва с успеха, най-накрая се окаже напълно спокоен и може да размисли. Чувствате ли, че животът ви се е променил завинаги?

Карл Луис: Трудно е да се обясни, защото все още сте същият човек. Искате да продължите да живеете собствения си живот и оттам нататък се опитвате да бъдете нормален човек, особено със семейството и приятелите си. Победата беше невероятно преживяване и нещо, което никога не съм приемал за даденост. Никога не съм си мислил, че ще продължи вечно.

EL MUNDO: Какво е да живееш с титлата най-бързият човек в света?

Карл Луис: Да бъда най-бързият човек в света беше много важно за мен, защото беше титла, която всички разбираха. Да бъдеш най-добрият скачач на дължина в света е нещо, с което всеки може да се идентифицира, защото може да каже: „Ти скачаш по-далеч от мен“, но аз не го възприемам като титла.

EL MUNDO: Смятате ли, че вашето наследство е засенчено от по-късната поява на фигура като Юсейн Болт?
Карл Луис: Вече бях пенсиониран от години, когато Юсейн Болт се появи, а освен това моят рекорд вече беше счупен. Юсейн принадлежи към съвсем различно поколение и не мисля, че има истинска връзка между нас.

EL MUNDO: Мислите ли, че рекордът на 100 метра, който в момента е 9,58 секунди, може да бъде счупен?

Карл Луис: Да, мисля, че всички рекорди могат да бъдат подобрени – този също, въпреки че ще бъде много трудно.
EL MUNDO: Вие бяхте жертва на последиците в спорта от допинга в случая с Бен Джонсън от 1988 г., за който по-късно възтържествува справедливост. През май в Лас Вегас се проведоха Разширените игри, състезание, в което на спортистите беше позволено да се допингират. Какво е мнението ви за този тип събития?

Карл Луис: Това беше неуместно събитие, това е моето мнение. Милиони бяха похарчени за организирането му, а после никой всъщност не се интересуваше какво ще се получи от това. Точно това си заслужаваха.

EL MUNDO: В предишното си интервю за този вестник изразихте подкрепата си за Камала Харис преди президентските избори в САЩ. В крайна сметка това не се получи много добре. Какво е мнението Ви сега за администрацията на Доналд Тръмп и победата на демократите на междинните избори?

Карл Луис: Изключително съм доволен от резултатите от изборите. Доналд Тръмп е най-лошият президент в историята на САЩ и ще ни отнеме много време, за да си върнем уважението и надеждата в очите на останалия свят.

Мисля обаче, че Тръмп е отражение на това какво е американското общество, с поведение, основано на женомразство, расизъм, злоба и егоизъм.

Това са неща, които виждаме всеки ден, и проблеми, с които трябва да се справяме, особено като чернокож човек. Време е да се изправим срещу причините, поради които Тръмп беше избран, и да бъдем честни за това, за да можем да решим проблемите, които в крайна сметка го доведоха на власт.

Според мен расата изигра голяма роля. Бяхме след епохата на Барак Обама, американец, когото хората обичаха и уважаваха, но голяма част от страната мразеше да вижда чернокож на власт, така че в отговор избраха най-лошия човек на света.

Намираме се в момент, в който трябва да бъдем прогресивни. Не става въпрос само за това да си демократ, защото има демократи, с които не съм съгласен, включително лидери в нашата партия.

Мисля, че те не са достатъчно прогресивни и трябва да продължим напред. Хората искат прогресивни политики за своите семейства, приятели и страна.

EL MUNDO: Как си представяте първия ден след Тръмп?

Карл Луис: Ами, надявам се да е още утре, въпреки че ще отнеме повече от ден, за да се поправят всички щети, които той нанася. Ще е нужно цяло поколение, за да се отървем от него. Няма да има просто „денят след него“ – ще минат 15 години, защото той разруши икономиката, разруши политическата ни система и разруши отношенията с целия свят.

EL MUNDO: Изминаха 30 години от пенсионирането Ви от пистата. Кой е най-големият урок, който научихте през това време?

Карл Луис: Най-големият урок, който научих, е нещо, което за щастие направих, макар и несъзнателно. Когато си млад, работи, работи усилено. Положи основите за останалата част от живота си.

Сега съм на 65 години и целта ми е да достигна 100. Така че имам още 35 години, а се пенсионирах преди 30.

Така че, ако работите усилено сега, докато сте млади, останалата част от живота ви ще бъде добра.

Най-важното нещо, което трябва да кажете на младите хора, е да спрат да мислят: „Ще чакам.“ Не, работете, докато сте млади, за да можете да имате дълъг и успешен живот и да правите нещата, които искате.