Бившият премиер на Австралия Ръд: Военно завземане на Тайван от Китай би било изключително кърваво

Бившият премиер на Австралия Ръд: Военно завземане на Тайван от Китай би било изключително кърваво - Zashtoto

В интервю пред Бернхард Занд за „Der Spiegel“ бившият австралийски премиер Кевин Ръд предупреждава, че евентуално военно завземане на Тайван от страна на Китай би имало катастрофални последици.

Бившият премиер на Австралия Ръд: Военно завземане на Тайван от Китай би било изключително кърваво - Zashtoto

69-годишният Кевин Ръд е заемал почти всички ключови постове, свързани с външната политика на Австралия. Бил е дипломат в Европа и Китай, министър на външните работи и министър-председател. От 2023 г. до март 2026 г. заема поста посланик на Австралия в САЩ.

Днес той е президент на „Asia Society“ – организация, която насърчава обмена между азиатските държави и останалия свят. Ръд е китаист (синолог) и един от малкото политици, които са разговаряли с китайския президент Си Цзинпин на китайски език.

Ръд е известен с директния си стил на общуване и е автор на няколко книги по международна политика, сред които „Избегнатата война“ (2022 г.) – посветена на опасността от война между Китай и САЩ, както и „За Си Цзинпин“ (2024 г.), базирана на докторската му дисертация, защитена в Оксфордския университет през 2022 г.

DER SPIEGEL: Г-н Ръд, срещата в четвъртък между президентите Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин в рамките на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС/APEC) в Китай породи опасения в Европа, че това трио от „тежка категория“ може да си раздели света помежду си, сякаш е печено месо. Споделяте ли тези притеснения относно завръщането към епоха на имперско договаряне?

Ръд: Хубавото е, че китайците имат историческа памет и помнят, че през XIX век самите те са били част от „менюто“ на трапезата.

Първо, смятам, че няма никакъв шанс за създаване на „Г-2“ (G2), просто защото стратегическите различия между Китай и САЩ са твърде големи.

От гледна точка на Си Цзинпин, подобен сценарий би бил неустойчив, тъй като той вероятно преценява, че Тръмп е твърде непредсказуем, а и от страна на САЩ липсва системна подкрепа за подобно нещо.

По време на президентството на Барак Обама имаше опити за лансиране на идеята за нов тип отношения между великите сили – концепцията за „Г-2“ (G2). Но този влак вече е заминал, както се казва. Възможността е безвъзвратно изпусната.

А щом не може да съществува „Г-2“, то „Г-3“ (G3) просто няма как да проработи.

DER SPIEGEL: И все пак, тримата току-що се срещнаха в Шенжен (Шънджън).

Ръд: Тръмп има склонност да се среща със силни лидери (автократи) по целия свят. Но дали това реално би довело до някакъв конкретен резултат – например по въпроса за Украйна?

Предвид разминаващите се интереси на участниците, оставам силно скептичен – още повече сега, когато сме изправени пред перспективата за един крайно враждебно настроен Конгрес (на Съединените щати с превъзходство на демократическата партия – бел. ред.).

DER SPIEGEL: За изненада на мнозина, по време на втория си мандат Доналд Тръмп се оказа най-големият почитател на Китай в собствената си администрация. Дали провалът на републиканците на междинните избори ще промени политиката на САЩ спрямо Китай?

Ръд: В рамките на администрацията съществува широк спектър от възгледи относно стратегията спрямо Китай – в Пентагона, Държавния департамент, това, което е останало от Съвета за национална сигурност (СНС), Министерството на финансите и разузнавателната общност.

Тъй като през последните три години бях посланик във Вашингтон, а и предвид личния ми опит с Китай, съм добре запознат с тези различни гледни точки.

Но характерна черта на администрацията на Тръмп е, че има само един човек, който държи конците и взема окончателните решения – и това е Доналд Дж. Тръмп.

Така че въпросът е дали неговите собствени възгледи ще се променят и дали това ще бъде повлияно по някакъв начин от перспективата за враждебно настроен Конгрес.

Бъдещите председатели на съответните комисии в Сената – всички те заемат твърда, безкомпромисна позиция спрямо Китай.

DER SPIEGEL: Ще успеят ли те да променят политиката на Тръмп спрямо Китай?

Ръд: С демократическо ръководство, всички тези комисии ще бъдат много по-активни и настоятелни в контрола си върху стратегията на администрацията спрямо Китай. Това е единият фактор.

Но решаващият фактор за самия Тръмп ще бъде дали Китай ще направи отстъпки по въпроса за критичните суровини и редкоземните елементи.

Това – а не обкръжението му в останалата част от мандата на администрацията – ще определи курса му.

DER SPIEGEL: Изглежда, че Тръмп и Си Цзинпин се разбират добре на лично ниво. Ще има ли това значение и занапред?

Ръд: От гледна точка на китайските сметки, това няма значение. Китайската система е марксистко-ленинска.

Си Цзинпин гледа на мощта на другите държави без никакви сантименти.

А когато преценява силата на другите страни, той се фокусира преди всичко върху мощта на Съединените щати.

Така че, независимо дали сегашните САЩ са приятелски или неприятелски настроени, дали отношенията са лични или не – за Си Цзинпин от значение е реалната мощ на САЩ и техните съюзници, както и политическата воля на американския президент да използва тази мощ при определени обстоятелства.

Това е моето виждане за значението – или по-скоро липсата на такова – на онова, което в нашите среди наричаме „топли и сърдечни отношения“.

DER SPIEGEL: Позициите на Тръмп са отслабени заради ситуацията с Иран и междинните избори в САЩ. Освен това той даде да се разбере, че не се интересува от война заради Тайван. Възможно ли е Пекин да възприеме това като възможност за действия срещу Тайван още сега?

Ръд: Предвид интелектуалната си подготовка, политическия си опит и семейната си среда, Си Цзинпин не е човек, който поема безразсъдни рискове. Той обаче е склонен към пресметнат риск.

Вече видяхме доказателства за това – например при изграждането на изкуствени острови в Южнокитайско море, налагането на Закона за националната сигурност в Хонконг и решимостта му да прокарва своята техно-индустриална стратегия в световен мащаб, без да се съобразява особено с реакцията на европейците.

Важно е да разберем каква е призмата, през която той възприема лидерството.

DER SPIEGEL: Вярва ли Си, че Тръмп би защитил Тайван?

Ръд: Китайските въоръжени сили – Народноосвободителната армия (НОА) – възприемат военната мощ на САЩ като внушителна.

Към това трябва да се добави и оценката на НОА за изчерпването на американските военни запаси вследствие на войната с Иран. Това ще бъде фактор. Доколко значим е той – трудно е да се изчисли.

Качественият фактор е преценката на Си относно политическата воля на президента Тръмп да задейства военни ресурси, за да докаже убедителността на доктрината за възпиране.

Декларативните изявления на президента Тръмп бяха по-слаби от тези на неговите предшественици. Това е очевиден факт.

Но в същото време пред китайците стои следната дилема: ако решат да се възползват от „опцията 2028“…

DER SPIEGEL: …тоест президентските избори в Тайван, насрочени за януари 2028 г., на които се очаква отново да се кандидатира настроеният скептично към Пекин президент Уилям Лай.

Ръд: Ако използват тази дата като спусък, те рискуват да накарат Тръмп да изглежда слаб.

А Доналд Тръмп – такъв, какъвто го познавам и наблюдавам от времето си във Вашингтон и преди това – е човек, когото в никакъв случай не бива да оставяш да изглежда слаб.

Той автоматично ще направи всичко възможно, за да демонстрира отново силата си – ето защо например всички сме загрижени какво може да предприеме той по отношение на евентуална втора военна офанзива срещу Иран.

Като вземем предвид всички тези фактори, не смятам за вероятно Си Цзинпин да прибегне до военни действия срещу Тайван преди края на 2028 г.

Но все пак съществува повишена вероятност китайците да го направят. Повишена възможност, но все още не и вероятност.

DER SPIEGEL: Има ли Си Дзинпин същата фиксация върху Тайван, каквато има Владимир Путин върху Украйна?

Ръд: Не съм експерт нито по Русия, нито по Украйна.

Но според мен Си Цзинпин е по-силно решен да върне Тайван под китайски суверенитет, отколкото който и да е друг китайски лидер след Мао. Мога да направя такова сравнение.

DER SPIEGEL: Има ли начин той да бъде разубеден от това си намерение?

Ръд: Има два отговора. Трябва внимателно да разгледаме неофициалния график на самия Си.

Той например е заявявал, че „великото възраждане на китайската нация“ не може да бъде осъществено без „обединението“ с Тайван.

А като краен срок за постигането на това „велико възраждане“ е посочена 2049 г.

Това означава, че в китайското стратегическо мислене сценариите за Тайван са преминали от сферата на неопределеното бъдеще към нещо, което има времеви хоризонт от не повече от следващите 20 години…

DER SPIEGEL: …и което вероятно трябва да бъде съобразено с очакваната продължителност на живота на самия Си.

Ръд: Си Цзинпин е на 73 години и предполагам, че ще остане върховен лидер на Китай още около 15 години.

Неговият мандат не е ограничен във времето, но той няма да бъде на власт през 2049 г.

Това ще създаде специфична динамика през следващите 15 години.

DER SPIEGEL: Може ли тази динамика все още да бъде забавена отвън?

Ръд: Има само един фактор, който някога е възпирал китайските лидери от това да превземат Тайван – и това е силата на американското възпиране.

Докато Си Цзинпин смята уравнението на възпирането за надеждно, той няма да изложи режима на риск. Щом обаче започне да го смята за ненадеждно, навлизаме в сферата на пресметнатия риск.

DER SPIEGEL: Появиха се слухове за здравословното състояние на Си. Твърди се, че той е напуснал срещата на върха на БРИКС в Ню Делхи по-рано от предвиденото, а по време на срещата си с Тръмп във Вашингтон е настоял да му бъде осигурено помещение за почивка в Белия дом. Какво мислите за тези слухове?

Ръд: Мисля, че австралийската школа за анализ би подходила така: смятаме, че това са пълни глупости.

Нямаме никакви доказателства, въз основа на които да заключим, че преждевременното му заминаване от Ню Делхи се дължи на нещо друго, освен на това, че му е било скучно – а той, също като Доналд Тръмп, наистина изпитва скука.

В Белия дом той просто е искал да си почине.

А ако и на мен ми предстоят два дни интензивни срещи с американското ръководство, и аз бих искал да си почина.

Ако погледнете всеки показател за работоспособността на Си Дзинпин – участието му в Централния комитет, кадровите назначения в навечерието на 21-вия конгрес на партията – ще видите, че той е напълно ангажиран и действа всеобхватно.

DER SPIEGEL: Освен американското възпиране, какво могат да направят така наречените „средни сили“, за да разубедят Китай от нападение над Тайван?

Ръд: Смятам, че тук е необходим един аналитичен подход: да се опише – както на американците, така и на китайците – как би изглеждала една реална война.

Нещо, което всички ние („средните сили“) не успяхме да направим през август 1914 г., когато се превърнахме в „сомнамбули“, вървящи към война – ако перифразирам моя сънародник Кристофър Кларк.

Освен това, средните сили носят отговорност за поддържането на структурата на системата на ООН – нейния институционален апарат, финансовата ѝ основа и ключовия ѝ кадрови състав.

DER SPIEGEL: Как според Вас би изглеждала една война за Тайван?

Ръд: Тайван няма да рухне вследствие на блокада. На острова има твърде голяма национална политическа устойчивост за подобно нещо.

Следователно, рано или късно, една блокада би прераснала във военен конфликт.

Като хора, изучаващи историята, трябва внимателно да разгледаме събитията между 1938 и 1949 г.

Китайската комунистическа партия (ККП) се оттегля във вътрешността на страната, в Янан.

Там тя се прегрупира и наблюдава ситуацията. Тя не участва във войната срещу Япония, а вместо това се съсредоточава върху възстановяването на своето ръководство.

Едва след като в края на 1947 г. цялото съветско въоръжение пристига по Транссибирската железопътна магистрала, Мао предприема решителен и мащабен удар срещу националистите (членовете и поддръжниците на Китайската националистическа партия – Гоминдан, които се оттеглят на остров Тайван под ръководството на генералисимус Чан Кайши през 1949 г.). Кампания, която се разгръща на юг с такава скорост, че войната е спечелена в рамките на две години.

DER SPIEGEL: Какви изводи си правите от това?

Ръд: Изводът, до който Народноосвободителната армия (НОА) е стигнала въз основа на опита си от военни конфликти, е никога да не предприема атака, освен ако не разполага с решителен капацитет за постигане на целта си.

Но когато атакува – да го прави с пълна мощ.

Така че, ако разгледаме сценариите за Тайван – по-конкретно военното завземане на острова, – дори при отсъствието на Съединените щати, това би било изключително кървава операция, която би довела до десетки, ако не и стотици хиляди жертви сред цивилното население.

Самото пресичане на Тайванския проток би накарало десанта в Нормандия през 1944 г. да изглежда като неделен пикник.

Тайванският проток е четири пъти по-широк от Ламанша. Степента на трудност, както и потенциалните загуби на китайски животи, са огромни.

DER SPIEGEL: Какви биха били икономическите последици от една такава война?

Ръд: Представете си, че TSMC – най-важният производител на високотехнологични чипове в света – трябва да спре доставките си за останалата част от планетата.

Търсенето на тези чипове вече е толкова голямо, че те се разпределят чрез квоти за купувачи по целия свят години напред…

DER SPIEGEL: …което е и причината TSMC да бъде наричан „силициевият щит“ ​​на Тайван. Какво въздействие би имала една такава война върху финансовите пазари и световната търговия?

Ръд: Според мен това би предизвикало поне глобална рецесия, а вероятно и нещо много по-лошо, тъй като съществува риск двете най-големи икономики в света да влязат във война помежду си.

Следователно, очертаването на картината как би изглеждала подобна война ни връща към добре познатата тема за необходимостта възпирането – взаимното възпиране – да бъде ефективно.

DER SPIEGEL: В момента Европа е изправена пред предизвикателства не само заради непредвидимостта на Тръмп и войната на Путин срещу Украйна, но все повече и заради индустриалната мощ и мащабния износ на Китай. Ако трябваше да съветвате Германия и ЕС, каква политика спрямо Китай бихте препоръчали?

Ръд: Техно-индустриалната стратегия на Китай не е случайна. Тя е резултат от целенасочен замисъл.

Си Цзинпин се стреми към доминиране в световното производство и технологии, водещ се от своята концепция за икономическа сигурност и национална самостоятелност.

В резултат на това Китай винаги ще дава приоритет на производството и инвестициите пред потреблението.

Стратегическата му цел е да спечели технологичната надпревара със Съединените щати – и по-конкретно състезанието в сферата на изкуствения интелект.

Това означава, че Китай залага още по-силно на своята техно-индустриална стратегия, разчитайки на мащабността, тъй като според Пекин именно мащабът е ключът към надмощието.

DER SPIEGEL: Какво означава това в конкретен план?

Ръд: Когато поддържате свръхпроизводство, надвишаващо вътрешното търсене с 25 процента – както прави Китай – последствията са две.

Или закривате тези производствени мощности в Китай, или продавате продукцията си на световните пазари, често под себестойността ѝ.

Оттук идва и въздействието върху германската и европейската индустрия като цяло.

Фундаменталният проблем на китайския икономически модел е липсата на стимули за вътрешното частно потребление, които биха могли да променят това уравнение.

Нито потреблението, нито жилищното строителство движат растежа на БВП (на Китай).

Основният двигател на растежа е техно-индустриалната стратегия, наред с нетния износ, чиито обеми надхвърлят всичко, познато в икономическата история.

DER SPIEGEL: Възможно е през 2026 г. Китай да постигне търговски излишък от над 1,2 трилиона долара.

Ръд: Когато икономистът Адам Смит пише „Богатството на народите“ през 1776 г., той не си е представял държава, управлявана от една партия, която действа като монополен доставчик на 30, 40 или 45 процента от световното производство.

Това разрушава модела. Но именно това е суровата икономическа реалност, с която се сблъскват Югоизточна Азия, Европейският съюз и Съединените щати.

Единственият начин да се реагира е да се покаже на Китай, че страните ще действат колективно и решително, за да защитят своите интереси.

Не виждам обаче доказателства за подобен подход в контекста на последната официална мисия от Брюксел до Пекин.

DER SPIEGEL: Някои твърдят, че Китай е просто поредният пример за икономически успех – подобно на Германия, Япония и Южна Корея в миналото, но в много по-голям мащаб. Както отбелязва икономическият историк Адам Туз: „Китай надмина германците в това, в което те са най-добри“. С какво се отличава Китай?

Ръд: Голямата прилика с германското производство през XIX и началото на XX век се крие в изключителната научна и инженерна основа.

Всъщност австралийската система от технически колежи е създадена по германски, а не по британски модел.

Китайците пък са изградили своята по съветски модел.

Но ето къде е разликата – и тя съвсем не е за подценяване: става въпрос просто за мащаба.

Няма значение дали говорим за някакъв дребен детайл, чук или промишлен инструмент, използван в Щутгарт, или пък за следващото поколение роботика.

Китайската теза е: когато става въпрос за мащаб, ние печелим. И с цялото ми уважение към наследството на германското промишлено производство през XIX и XX век – вие все пак не сте достигали до такива нива, нали?

Просто не сте били толкова много на брой.