Украйна порази Керченския мост, въпреки ограниченията от САЩ на сателитната мрежа Starshield

Украйна порази Керченския мост, въпреки ограниченията от САЩ на сателитната мрежа Starshield - Zashtoto

В продължение на години на Украйна беше отказван достъп до крилати ракети, особено подходящи за поразяване на мостови опори – още при предишния американски президент Байдън. Сега страната намери собствено решение – като направи значителна модификация на управляемата ракета FP-5 „Фламинго“ (Flamingo), за да постигне целта си, отбелязват в обширен материал в „Шпигел“ Георг Фарион и Оливер Имхов.

Бяха нужни почти пет години и няколко опита – включително използването на камиони с експлозиви и морски дронове, – но Украйна постигна важна цел: централната част на Керченския мост вече лежи на морското дъно.

От характерните арки е останала само една, която е тежко повредена.

Така пряката връзка между окупирания Крим и Русия засега е прекъсната.

В неделя вечерта украински дронове атакуваха седемкилометровия мост, нанасяйки сериозни щети на една от арките му.

Ден по-късно последва атаката с крилати ракети.

Украинските сили използваха поне една ракета FP-5 „Фламинго“, за да поразят опорите на моста.

Тази сравнително остаряла ракета разполага с бойна глава от един тон, но се смята за неточна и лесна за прихващане.

Очевидно украинците са направили ключова модификация на ракетата – собствено производство – за да постигнат желания удар.

Изглежда, че ракетата е била управлявана ръчно, вместо да лети автоматично към предварително зададена цел.

Вследствие на детонацията основното пътно платно на моста е било съборено във водата.

По Керченския мост преминават автомобилен път и железопътна линия.

Предишни атаки вече бяха повредили съоръжението толкова сериозно, че по него можеха да се превозват само леки товари.

Снимки показват, че сега са нанесени допълнителни щети.

Според президента Володимир Зеленски в атаката са били използвани общо единадесет различни вида крилати ракети и дронове.

Големият брой ракети вероятно е претоварил руската противовъздушна отбрана.

Не е ясно как украинците са успели да поддържат стабилен видеосигнал, предвид факта, че американската сателитна услуга Starshield – защитена сателитна мрежа на компанията на Илон Мъск SpaceX, наскоро беше ограничена.

Вероятно затова украинците са преминали към израелска система, наречена Hisky.

Паметник на руския империализъм

С това мащабно съоръжение Владимир Путин се надяваше през 2014 г. да осъществи това, което нарече „обединение“ на украинския Крим с Русия.

Мостът беше построен възможно най-бързо, непосредствено след анексирането от Руската федерация на черноморския полуостров.

Съоръжението струва над три милиарда евро и свързва Керч, в окупирания от Русия Крим, с Таманския полуостров на руска територия.

600-те опорни стълба са закрепени в тинестата и песъчлива почва чрез приблизително 7000 пилона, забити на дълбочина до 105 метра в дъното на Черно море.

Украинците го възприемат като паметник на руския империализъм.

Успешната атака има голяма символична стойност и вероятно ще повиши допълнително бойния дух на украинците.

В момента те постигат малки териториални придобивки на фронта, докато руснаците понасят тежки загуби.

Малко вероятно е Керченският мост да бъде възстановен толкова бързо, колкото след предишни атаки.

Щетите по това ключово съоръжение са значително по-мащабни.

Освен това украинците разполагат с голям брой дронове и нарастващ арсенал от крилати ракети, с които вероятно ще атакуват и обектите, където се извършват ремонтни дейности.

Това създава проблеми за руския фронт на юг. В Крим възниква недостиг на провизии, а доставките за руските войници са затруднени.

Междувременно Украйна напредва все по-уверено към Велика Новосилка в южната част на Донбас.

Срутеният участък от моста блокира и единствения морски път от Черно море към Азовско море.

Украинците се опитват също така да прекъснат сухопътната връзка между Русия и Крим, преминаваща през окупираните територии в Югоизточна Украйна.

Те многократно нанасят удари по мостове край Чонгар – на границата с Крим, както и по мостове над река Миус в Ростовска област.
Контраудари по мостове

С този ход Украйна демонстрира готовността си да действа самостоятелно, ако й бъде отказана необходимата подкрепа от чужбина: в продължение на години Киев настояваше пред германското правителство в Берлин за предоставяне на крилати ракети „Таурус“ (Taurus), но многократно получаваше отказ.

Това оръжие, със своята специална тандемна бойна глава, се смята за изключително подходящо за поразяване на мостови опори.

Сега, чрез проекта „Фламинго“ (Flamingo) – който досега имаше само умерен успех – украинците намериха собствено решение.

Но и руснаците също атакуват мостове. В същата нощ, в която украинците атакуваха Керченския мост, те нанесоха удари и по две от основните пътни артерии на Киев: според украинския президент Володимир Зеленски, във вторник вечерта четири балистични ракети са поразили Южния мост над река Днепър, а три – Северния мост.

Сутринта кметът Виталий Кличко се появи на Северния мост, където огледа щетите – няколко големи дупки, пробити в пътното платно от снарядите.

И двата моста остават затворени за движение засега. Можеха да се видят пешеходци, пресичащи Северния мост пеша.

Това не е първият път, в който Русия атакува мостовете в Киев: в началото на октомври например реактивен дрон се вряза в Северния мост посред бял ден, точно когато германският канцлер Фридрих Мерц посещаваше града.

Руските атаки обаче все още не са нанесли непоправими щети: в края на октомври например при удар се образува голям кратер на Южния мост, но той беше бързо ремонтиран и скоро след това движението по него беше възстановено.

Стратегическото значение на киевските мостове вероятно е било напълно ясно за съветските им проектанти: през Втората световна война, когато съветските войски се изтеглят от Киев през 1941 г. пред настъпващите германци, те взривяват мостовете над река Днепър.

През 1943 г. германците правят същото, когато ходът на войната се обръща.

Проектантите са заложили щедри параметри по отношение на товароносимостта и пропускателната способност на мостовете.

Много жители на Киев са убедени, че те са били проектирани така, че да издържат на бомбардировки.

Това дали мостовете над Днепър ще останат годни за ползване, несъмнено може да повлияе на хода на войната.

В границите на Киев има осем моста, включително един пешеходен.

На север от града се намира стената на Киевското водохранилище, която служи и като пътен мост; надолу по течението от Южния мост в Киев следващият преход през реката е чак при Каневската ВЕЦ – на около 130 километра разстояние.

Освен това, в цялата страна са останали само няколко действащи моста, които свързват източната и западната част.

Пътните и железопътните мостове край Херсон, в долното течение на реката, например бяха взривени от руснаците по време на отстъплението им към левия бряг през 2022 г.

През тези мостове преминават не само военни доставки от западните части на страната към фронта на изток, но и важни електропроводи.

В столицата бизнес центърът и ключови индустриални зони са разположени на десния бряг, докато на левия бряг се намират големи жилищни райони, чиито жители разчитат на мостовете, за да стигнат до работните си места.

Евентуалното им разрушаване би оказало сериозно въздействие върху промишленото производство на Украйна.