В нощта срещу неделя, в 04:00 ч. сутринта на 25 октомври, стрелките на часовниците ще се върнат с един час назад – на 03:00.
Така от неделя сутринта в България и в повечето други европейски държави ще влезе в сила зимното часово време.
Тази практика е въведена в Германия през 1980 г. с цел пестене на енергия и по-ефективно използване на дневната светлина.
Стандартното (зимно) часово време ще остане в сила до 28 март 2027 г.
Лятното часово време трябваше да бъде премахнато отдавна. В онлайн проучване от 2018 г., проведено от Европейската комисия, 84 процента от участниците се обявяват за премахване на смяната на времето в ЕС.
Впоследствие ЕС предлага да се сложи край на смяната на времето, но все така липсва общоевропейско решение.
Държавите членки например не успяват да постигнат съгласие кое време да бъде въведено за постоянно: зимното (което съответства на стандартното време) или лятното.
Според скорошно проучване, постоянното стандартно време би било по-полезно за здравето, тъй като сутрешната светлина стабилизира вътрешния биологичен часовник на организма, съня и настроението.
От друга страна, привържениците на лятното часово време ценят дългите летни вечери.
С преминаването към зимно време през есента за много хора започва периодът на тъмнината, който често води до потиснатост и липса на енергия.
Според ново проучване, проведено в Германия, общественото недоволство от лятното часово време постепенно намалява. Макар 71% от анкетираните в анкетата на института „Forsa“, поръчано от здравноосигурителната компания „DAK-Gesundheit“, все още да искат премахването му, този дял е с 5 процентни пункта по-нисък в сравнение с миналата година – най-ниският показател от 2016 г. насам.
Най-силно изразено е било противопоставянето на лятното часово време през 2018 г., когато е достигало 80%.
Спадът в неодобрението е най-ясно изразен сред хората на възраст между 18 и 29 години – от 66% на 50% от анкетираните. Тази възрастова група показва и най-висока степен на подкрепа за смяната между лятно и зимно часово време – 39%.
29% от анкетираните са изпитвали проблеми, свързани със смяната на времето – било то физически или психологически. Жените са засегнати по-често (36%), отколкото мъжете (22%).
Хората, за които смяната на времето е особено трудна, най-често се оплакват от умора или отпадналост (80%). Други 63% съобщават за проблеми със заспиването или концентрацията, а 37% споделят, че са станали раздразнителни.
Около 20% съобщават и за депресивни настроения, които отдават на смяната на времето.
Иначе „късата клечка“ именно тази нощ, в която стрелките на часовниците се връщат с час назад, изтеглят хората, които карат нощна смяна: тя трае 60 минути повече.