Ник (Николай) Сторонски, основател и главен изпълнителен директор на банковия феномен Revolut, е категоричен: „В традиционните банки е практически невъзможно да се направи нещо ново.“
Визионерът, дошъл от Русия, се стреми да трансформира финтех компания (финансово-технологична компания), създадена, за да намали разходите за обмяна на валута, в първата глобална банка, без да губи скоростта на технологичен гигант, представя го в голям материал за испанския в. „Ел Паис“ Рикардо Собрино.
Ще задмине ли JPMorgan набиращата скорост и популярност британска финтех компания и дигитална банка Revolut, предлагаща на клиентите си мобилно приложение за управление на пари, плащания, обмен на валути и инвестиции?
Номер 116 на улица „Реомюр“ в Париж се намира между двата свята, които определят Revolut.
От едната страна е историческият квартал Bourse; от другата – кварталът Sentier, дом на голяма част от технологичната екосистема на френската столица.
На този кръстопът на финанси и технологии банката подготвя новата си централа за Западна Европа.
Вътре тя все още е в процес на изграждане: пластмасови фолиа на пода, защитна лента по стените и мирис на прясна боя.
Новите офиси са все още на месеци от завършването си, но в този ден атмосферата е като сцена, подготвена за специално посещение: това на основателя и главен изпълнителен директор на банката, Ник Сторонски.
Човекът, който революционизира финансите, не се вписва в традиционния калъп на банкера.
Russian-born founder and CEO of Revolut, Nik Storonsky, talks to the FT about building Europe’s most valuable start-up. https://t.co/ShgV3VWoZ9 pic.twitter.com/oP0Sc2P6XV
— Financial Times (@FT) September 21, 2026
Роден преди 42 години в Долгопрудни, град близо до Москва, и по-късно натурализиран британски гражданин, той не е прекарал десетилетия в изкачване по корпоративната стълбица на голяма финансова институция, нито пък е завършил класическо училище за банков мениджмънт.
Той също така не говори като някой, обсебен от промотирането на най-продаваните продукти.
Неговата мания е да открива проблеми и да намери най-ефективния начин за решаването им.
С опит в математиката, физиката и икономиката, неговите разсъждения и стил на говорене запазват част от обучението му с числа: откриване на недостатъци, измерването им и намиране на най-прекия път за отстраняването им.
Скоростта и конкуренцията са константи в живота му.
В младостта си той е бил състезател по плуване в Русия, а по-късно е пренесъл този състезателен устрем към банковата индустрия, която смята за изпълнена с грешки.
Нарастването на броя на клиентите на Revolut през годините (в милиони)

Сторонски не е изобретил кредитните карти или разплащателните сметки.
Нито пък е измислил заемите, застраховките или инвестиционните фондове.
Но той промени банковия сектор, като трансформира начина, по който се предлагат тези продукти, въвеждайки някои от правилата на големите технологични компании във финансирането: просто приложение за достъп до целия каталог, модел, базиран на месечни абонаменти, постоянни пускания на продукти и изживяване, изградено около клиента.
Той също така не се вписва в профила на технологичния визионер, който твърди, че от първия ден е знаел каква трябва да бъде една банка в дигиталната ера.
Първоначалната му цел е много по-скромна: да реши проблем, който самият той изпитваше, когато пътуваше: плащане с карта в други валути, без да харчи голяма част от парите си за такси.
След като реши този проблем, той потърси следващия.
BREAKING: The Russian-born founder of Europe's most valuable startup just went on record.
— Guillermo Flor (@guilleflorvs) September 22, 2026
Nik Storonsky built Revolut into a fintech giant worth more than most legacy banks.
Now he's talking to the FT about exactly how he did it.
This isn't a puff piece. It's a rare, direct… pic.twitter.com/H8eHl3sCHP
El Pais: Какви недостатъци все още виждате в банковата индустрия, срещу които бихте искали да се изправите?
Сторонски: Много, толкова много. Но това, към което все още трябва да се обърнем, е частното банкиране.
В момента таксите са много високи, продуктите са доста лоши и все още има много ръчни взаимодействия с клиентите.
Нуждаете се от частен банкер, който да ви се обади, вие му казвате какво искате да направите и след това той го изпълнява.
Като цяло, опитът е скъп, никак не е прозрачен и не съм сигурен, че добавя голяма стойност за клиентите.
El Pais: Вашата амбиция е да изградите първата наистина глобална банка. Защо никой не е постигнал това досега?
Сторонски: Един от основните проблеми с традиционните банки е, че те са изградени отдавна със стари системи.
Освен това много от тях дори не са притежавали собствени системи; те са ги възлагали на външни изпълнители.
В резултат на това са били оборудвани само за работа в една държава.
И след това, когато са искали да влязат в друга, вместо да разгърнат системите си, са купували друга банка.
В крайна сметка много големи групи са съставени от по-малки организации, всяка с различни системи, които не комуникират помежду си.
Нашето предимство е, че имаме централизирани системи, които можем да развием във всяка държава, просто като ги адаптираме към местния пазар, нещо, което други организации не могат да направят.
El Pais: Какво отличава Revolut от традиционна банка, когато се опитва да пусне нов продукт?
Сторонски: В традиционните банки е почти невъзможно да се пусне нещо ново.
Първо, защото им липсват процесите и възможностите, необходими за бързо пускане на продукти.
И второ, защото не само са силно регулирани, но и много от вътрешните им процеси са предназначени именно да задушават инициативите.
Ако правите малко нови неща, имате и по-малък шанс да нарушите разпоредбите.
El Pais: Споменахте преди, че първичното публично предлагане (IPO) би помогнало за генериране на повече доверие. Необходимо ли е Revolut да бъде листната, за да стане една от най-големите банки в света?
Сторонски: Реалността е, че [първичното публично предлагане] е свързано и с публичност.
Преди около десет години направихме няколко кръга на финансиране и не беше, защото трябваше да наберем капитал.
По-скоро ставаше дума за това хората да опознаят банката и да се придобият повече клиенти.
Ако имате клиенти, които са и акционери, те ще бъдат много по-ентусиазирани от продукта и ще говорят за банката на своите приятели, семейство и познати.
Същото се случва и с IPO. Не става въпрос само за доверие; то позволява на нашите клиенти да участват в растежа на компанията.
Те стават по-активни в обсъждането на нашите услуги и е по-вероятно да ги препоръчат.
El Pais: Revolut генерира значителни приходи, без да има огромното кредитно портфолио на традиционна банка, но кредитирането расте. Ще се промени ли този модел?
Сторонски: Нашата цел винаги е била да бъдем максимално сигурни и затова съзнателно навлизаме в повече транзакционни бизнеси, вместо да се фокусираме върху кредитирането.
Не искаме да навлизаме агресивно.
Ако погледнете съотношенията ни заеми към депозити, те са около 4%. Не мисля, че някога ще надхвърлим 10%, 15% или 20%, защото, повтарям, целта е да бъдем максимално сигурни и да не навлизаме в рискови бизнеси.
Revolut CEO Nik Storonsky in Paris told Challenges: “We are, in a way, the Amazon of banking.”
— Max Karpis (@maxkarpis) September 15, 2026
With the new French banking licence, he says Revolut wants to be customers’ primary bank in France🇫🇷 — savings, loans, wealth management, mortgages (prêt immobilier)…
Nik gave an… pic.twitter.com/RzmF7WhJ3w
Сторонски започва финансовата си кариера като търговец на деривати в Lehman Brothers и е свидетел на колапса на банката през 2008 г. от своето търговско бюро в Лондон.
След това продължава кариерата си в Credit Suisse. Неговият опит в традиционното банкиране не е само в разбирането как да се печелят пари на пазарите, но и в това да се види какво може да се случи, когато една институция загуби контрол над рисковете, които поема.
Този опит помага да се обяснят някои от решенията, които той ще вземе години по-късно в Revolut.
От основаването си през 2015 г., компанията се разраства около дейности като плащания, карти, обмяна на валута, абонаменти и инвестиции – бизнеси, които ѝ позволяват да генерира приходи, без да е необходимо да изгражда огромното портфолио от кредити, характерно за традиционните банки.
Класическият банков модел се състои в привличане на клиентски депозити и трансформиране на част от тези пари в заеми и ипотеки, върху които да се начислява лихва.
Revolut наруши този баланс и кредитът е само още един източник на доходи, дори не основният.
Този модел ѝ позволи да расте с бързи темпове, но такава главоломна скорост носи и своите усложнения.
Колкото повече клиенти, държави и продукти натрупва Revolut, толкова по-голям е механизмът, необходим за наблюдение на случващото се в банката.
И толкова по-голяма става и тежестта на регулациите. Тук възниква едно от основните предизвикателства, пред които е изправена компанията: поддържане на скоростта на технологична компания в една от най-регулираните индустрии в света.
През 2025 г. Европейската централна банка временно ограничи пускането на нови продукти, докато преглеждаше дали вътрешният контрол на Revolut е подготвен да се справи с рязкото увеличение на бизнеса.
В Обединеното кралство процесът на получаване на пълен банков лиценз също се проточи с години, тъй като британският банков надзорник искаше да се увери, че системите му за предотвратяване и контрол на финансовите престъпления са готови за предприятие с неговия размер.
Revolut CEO Nik Storonsky turned a scrappy startup into a fintech juggernaut. Now he has to convince the world that his company is as safe as a bank. Read The Big Take: https://t.co/LPxMJsrfbW
— Bloomberg (@business) June 3, 2026
📷️: Al Drago/Bloomberg pic.twitter.com/jXd4CSmnYy
El Pais: Как гарантирате, че контролът се развива със същия темп като бизнеса и иновациите?
Сторонски: Ние изграждаме собствени вътрешни инструменти, посветени на спазването на регулаторните изисквания и предотвратяването на финансови престъпления.
Имаме около 200 инженери, които разработват различни продукти, предназначени да гарантират спазването на разпоредбите.
А след това имаме друг екип от около 250 души – инженери, специалисти по данни, продуктови специалисти – също посветени на регулирането на финансовите престъпления.
Използваме технологии, за да решаваме проблеми, които банките исторически са решавали просто чрез наемане на повече хора.
El Pais: Изкуственият интелект е важен за технологична компания, но къде ще промени Revolut?
Сторонски: На практика във всяка област на банката. Вече използваме изкуствен интелект в инженерството, обслужването на клиенти, спазването на регулаторните изисквания и той се използва широко и в услуги, свързани с предотвратяването на финансови престъпления.
Вярвам, че всяка област ще бъде засегната от изкуствения интелект, особено в дигиталния бизнес.
El Pais: Revolut се превърна в една от големите технологични компании, създадени в Европа. Какъв е основният проблем в Европа, който пречи на появата на повече подобни компании?
Сторонски: Раздробеността. Ако погледнете Съединените щати, те успяха да създадат Силициевата долина, като произвеждаха компютри.
След това много от тези предприемачи забогатяха и започнаха да реинвестират в технологичната екосистема чрез стартиращи компании.
В резултат на това се разрасна друга вълна от компании, а след това още една, и още една. Създаде се екосистема.
Това липсва на Европа, защото никога не е имала тази първоначална технологична среда, нито хора, които са били успешни и след това са финансирали нови компании.
Да се надяваме, че ще имаме все повече и повече успешни компании и основателите на тези компании ще продължат да инвестират в местен бизнес.
Ето как създаваме нашата екосистема по начин, подобен на този в Съединените щати.
El Pais: Revolut вече не е стартираща компания. Все още ли е трудно да се развива в Европа?
Сторонски: Бих казал, че е трудно, да. Най-общо казано, има много регулации и много регулатори поради самия дизайн на системата.
Има много държави и всяка държава има свои собствени регулаторни органи. Когато съберете всичко това, ще откриете много повече регулации, отколкото в Съединените щати, които са единен пазар.
El Pais: Преди петнадесет години малцина биха могли да си представят банка, предлагаща абонаментен модел, предимства, ориентирани към пътувания, и услуги, свързани с начина на живот. Има ли място за нов начин на отпускане на заеми или ипотеки?
Сторонски: Бих казал „не“, защото кредитът е изключително регулиран в сравнение с продуктите, свързани с начина на живот.
И мисля, че е и доста комерсиализиран продукт. Може би последната иновация в кредитирането беше видяна с Klarna [с отложени плащания], но тя също така се оказа силно регулирана.
Мисля, че обществото като цяло, както и регулаторите, предпочитат по-малко рисковите кредитни продукти пред иновациите.
Защото, да, иновациите вероятно носят по-голяма ефективност, но могат да вкарат и по-голям риск.
🚨 𝘽𝙍𝙀𝘼𝙆𝙄𝙉𝙂: @Revolut co-founder Vlad Yatsenko is stepping down as CTO.
— Marcel van Oost (@oost_marcel) June 4, 2026
Here's what we know:
One of the most influential technology leaders in FinTech is moving into a new role.
Vlad Yatsenko, who joined Revolut before its official launch and helped build the company… pic.twitter.com/lFbzgQEAXH
Цифрите ни позволяват да измерим трансформацията на Revolut. През 2019 г. (първата година, за която се публикуват резултатите ѝ), банката имаше около 10 милиона клиенти и все още губеше пари – тя приключи тази година със загуби от близо 100 милиона паунда.
Шест години по-късно групата спечели 1,305 милиарда паунда и сега има над 80 милиона клиенти.
Единадесет бизнес линии вече генерират над 100 милиона британски лири приходи всяка година и само 21,6% от приходите идват от лихви.
Картите, абонаментите, инвестициите и валутните операции продължават да представляват по-голямата част от бизнеса.
В абсолютни числа Revolut все още е далеч зад европейските банкови гиганти от Испания – Santander е спечелила 14,101 милиарда евро през 2025 г., а BBVA – 10,511 милиарда евро.
Но когато се измерва по рентабилност, тя вече надминава водещите институции.
Revolut не публикува показателите си за рентабилност на банките, но независимо изчисление, базирано на нейните отчети, би я поставило на около 35% през 2025 г., докато Santander е завършила годината с 16,3%, а BBVA с 19,3%, като и двете банки се гордеят с две от най-високите нива на рентабилност сред големите европейски банки.
Сравнението не е напълно точно, защото публично търгуваните компании публикуват своите коефициенти, но показва до каква степен Revolut постига висока рентабилност с капиталова структура, която все още е много различна от тази на големите банки.
Този растеж също така е повишил цената, която инвеститорите са готови да платят за компанията.
Revolut все още не се търгува публично – Сторонски отбелязва, че това няма да стане преди 2028 г. – но вторично предлагане на акции това лято я оцени на около 115 милиарда долара.
Оттам нататък предизвикателството е да се възпроизведе банката глобално на една платформа.
El Pais: За да станете глобална банка, трябва да растете и в Азия, пазар, където европейските и американските банки се затрудняват повече. Какви са вашите планове там?
Сторонски: Да, някои азиатски страни са много по-конкурентни, като Китай.
Но други пазари все още са слабо развити, като Индонезия и Малайзия.
Така че имаме много планове да навлезем в Азия. Вече оперираме в Япония, току-що стартирахме пилотната си програма в Индия и имаме банков лиценз в Австралия. Имаме големи планове.
El Pais: Ще има ли скоро някакви стартирания?
Сторонски: Да, мисля, че ще бъде Нова Зеландия.
El Pais: Revolut е нараснала предимно органично. Но има много финтех компании с добри продукти, които може никога да не достигнат достатъчен мащаб. Обмисляте ли придобивания?
Сторонски: Да, анализираме много компании [Revolut получи одобрение от Централната банка тази седмица да придобие Banco Cetelem в Аржентина].
От една страна, може да купим компания, за да спечелим повече клиенти. Виждаме го като маркетингов канал.
Може също така да купим компания, която вече е изградила продукт, който ни е трудно да разработим.
А в други случаи купуваме банки, за да получим лиценз. Така че, нещата могат да се развият в три посоки.
Обикновено в първите два случая винаги правим анализ и в крайна сметка откриваме, че е по-евтино за нас да изграждаме вътрешно, отколкото да купуваме.
И в много случаи е по-евтино да придобием клиенти директно с нашия продукт, отколкото да купим платформа с много потребители и след това да се опитаме да ги мигрираме към Revolut.
El Pais: В кои случаи има смисъл да се закупи банка, вместо да се кандидатства за лиценз в страната?
Сторонски: На някои пазари е по-бързо да купите лиценз, защото има страни, където процесът е много дълъг.
Някои дори ви пречат да получите лиценз, освен ако не купите банка.
Пример за това е Турция. Те вече не издават лицензи там, защото искат да консолидират банковата индустрия.
И като нов играч, вие сте длъжни да купите банка. И има подобни случаи на други пазари.
Моделът на управление на Сторонски се стреми да намали нивата на власт. Той поставя цели, овластява екипите и измерва резултатите. Логиката, отново, е по-близка до тази на технологична компания, отколкото до голяма финансова институция.
Разработването на продукти също има лабораторно усещане.
Revolut тества няколко идеи едновременно, назначава сравнително малки екипи и концентрира повече ресурси там, където се появяват признаци на успех.
Сторонски признава, че дори той не винаги предсказва кои залози в крайна сметка ще бъдат печеливши.
Предимството се състои не толкова в това да си прав всеки път, колкото в това да можеш да тестваш, отхвърляш и бързо да ускоряваш това, което работи.
Но тази система е по-лесна за поддържане в стартираща компания, отколкото в компания, която защитава парите на десетки милиони хора и работи под надзора на регулатори в множество страни.
Тук се крие още един парадокс за следващия етап на Revolut: да расте достатъчно, за да се превърне в една от най-големите банки в света, без да се трансформира в бавната, бюрократична организация, на която трябва да се противопостави.
Yet another billionaire bails out of Britain.
— Cut My Tax (@CutMyTaxUK) October 7, 2025
Nik Storonsky, Revolut’s billionaire co-founder, has officially changed his residency from the UK to the UAE. Valued at $75bn Revolut is Europe’s most valuable fintech & Storonsky is its largest shareholder.
Another brilliant… pic.twitter.com/376Ohj5npJ
El Pais: Вашият стил на лидерство е различен от този на традиционните банкери. Но с разрастването на Revolut и неговото по-сериозно регулиране, налагало ли ви се е да промените стила си на управление?
Сторонски: Очевидно е, че трябваше да се адаптираме, но в основата си оставаме същите.
Искаме да правим иновации и да предоставяме стойност на нашите клиенти.
Но в същото време има ограничения и трябва да се съобразяваме с много регулации.
Ние правим иновации в рамките на тези ограничения. И е възможно да останем бързи, иновативни и креативни, като същевременно спазваме разпоредбите.
El Pais: Създадохте Revolut с ясна представа какво искате да правите, но организацията непрекъснато расте и екипът ви се е разширил изключително много. Какво все още зависи силно от вас?
Сторонски: Доста. Но предполагам, че това е вярно за всеки изпълнителен директор. Тяхна работа е да идентифицират големите проблеми, основните пречки, дори и да не са много видими.
Те може да са скрити. Тяхна отговорност е да гарантират, че всеки, който им се отчита директно, получава резултати и оттам цялата организация постига целите си.
El Pais: Revolut се роди напълно дигитален, но сега виждаме офиси като тези, в които сме сега, или банкомати в Испания. Ще включите ли други елементи от традиционните банки и ще ги преосмислите ли по някакъв начин?
Сторонски: Да, защото доверието и репутацията са изключително важни в банковата индустрия.
Инвестираме много пари, за да гарантираме, че сме надеждни не само от технологична гледна точка, но и по отношение на нашата марка.
И това, което открихме, е, че физическият свят генерира допълнително доверие и репутация за банките.
Ето защо навлизаме във физическия свят. Ако нямате физическо присъствие някъде, хората ще ви се доверяват по-малко като банка в сравнение с традиционните институции.
El Pais: Изглежда ролите се разменят, защото има банки, които копират бизнес модела на Revolut, докато вие пък включвате елементи от традиционното банкиране.
Сторонски: Да, защото става въпрос повече за маркетинг. Можете да харчите пари за реклама в Google, Facebook и Instagram и да генерирате импресии.
Или можете да отворите офис и да има хора, които минават покрай вас. И ако има един, два или три милиона души, може да си струва.
Трябва да изчислите цената на една импресия в дигиталния свят.
А във физическия свят може да излезе и по-евтино. И ако е по-евтино, тогава има смисъл да навлезете на пазара.
Interview: Nikolay Storonsky says Revolut will be the Uber of banking
— Chris Gledhill (@cgledhill) June 17, 2018
| The Sunday Times https://t.co/O7Y235hkZG #fintech #challengerbank pic.twitter.com/p7yjxbIvt7
Този парадокс обобщава настоящата ситуация на Revolut. Години наред той принуждаваше традиционните банки да се преместят в неговата дигитална територия.
Сега, докато се стреми да се конкурира с най-големите банки в света, Revolut е този, който включва някои от атрибутите на традиционното банкиране.
Предизвикателството вече не е да се демонстрира, че може да се вършат нещата по различен начин, а да се види докъде може да расте, без да губи това, което го е довело до предизвикателството към традиционното банкиране.
El Pais: Какво трябва да се случи след няколко години, за да можете да кажете, че Revolut е спечелила, че наистина се е превърнала в глобална банка и се конкурира с JPMorgan, Santander или BNP Paribas?
Сторонски: Надявам се, че мога да кажа, че сме спечелили, ако сме по-големи от JPMorgan [смее се]. Не съм сигурен, че това е възможно след 15 години.
Но ще видим.
