В продължение на месеци Доналд Тръмп искаше да анексира Гренландия, като дори не изключваше възможността за използване на войски. Сега президентът на САЩ обяви сделка. За какво става въпрос, пита в анализ кореспондентът на Der Spiegel в Ню Йорк Александър Сарович.
Great news, we've secured an imaginary deal with Denmark about Greenland that changes absolutely nothing at no additional cost! Wow! Gaslight some more pic.twitter.com/xycBwWd9k8
— Jay Rhodes (@JayRhodes2025) September 18, 2026
Това вероятно беше най-странният външнополитически ход по време на неговото управление: месеци наред Доналд Тръмп беше обсебен от идеята да „придобие“ Гренландия.
В началото на годината стремежът му към огромния остров в Северния Атлантик, който принадлежи на Дания, прерасна в открита заплаха към съюзниците на Америка.
Президентът на САЩ заплаши осем европейски държави с наказателни мита, ако не се стигне до „пълна и цялостна покупка“ на Гренландия от страна на САЩ.
Тръмп също така не изключи използването на военна сила. С това той вкара НАТО в може би най-сериозната криза в историята на алианса.
Едва по време на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, в края на януари, Тръмп временно се отказа от военния вариант.
Посланието му обаче беше само отчасти успокоително. Същевременно той даде ясно да се разбере, че е способен да анексира Гренландия със сила във всеки един момент.
Затова заяви, че датчаните трябва незабавно да започнат преговори за продажба.
Преговори все пак се състояха. Представители на САЩ, Гренландия и Дания се срещнаха във Вашингтон за поверителни разговори. Те очевидно са довели до пробив.
Не става въпрос за продажбата, която Тръмп анонсираше.
Вместо това вчера, в петък, президентът на САЩ обяви сделка от друг вид: „Съединените щати сключиха споразумение с Кралство Дания и Гренландия, което предоставя на САЩ постоянен контрол върху сигурността и всички други въпроси в Гренландия“, написа той в платформата си Truth Social малко след 17:00 ч. (на източното крайбрежие на САЩ).
Оттук нататък страната му ще може свободно да предприема необходимите действия за защита на острова.
Представители на Дания и Гренландия потвърдиха споразумението, макар и с по-сдържан тон.
Датският министър-председател Мете Фредериксен говори за „перспектива за добро споразумение“.
Правителството ѝ обяви в Twitter, че споразумението вероятно ще бъде подписано следващата седмица по време на Общото събрание на ООН, след което ще трябва да премине през съответните парламентарни процедури.
Точните подробности по споразумението все още не са ясни. Според Тръмп то позволява на САЩ „завинаги“ да предприемат необходимите мерки за защита на сигурността на Гренландия. Сега Америка ще започне да изгражда значително военно присъствие на арктическия остров.
Президентът определи сделката като „историческа“ и като „сбъдната мечта“, която решава всички опасения на страната му.
Остава неясно до каква степен споразумението подобрява съществуващите условия от гледна точка на САЩ. Споразумение с Дания от 1951 г. вече предоставя на американците широка свобода за експлоатация на военни бази в Гренландия.
В публикацията си Тръмп подчерта, че новото споразумение няма краен срок на действие. Същото обаче важи и за старото споразумение.
Истинският въпрос вероятно е съвсем друг: Тръмп многократно обосноваваше плановете си за Гренландия с геополитически интереси, като се позоваваше на съперничеството с Китай и Русия.
Новата сделка гарантира, че противниците на САЩ вече няма да могат да създават военни бази на острова или да правят „чувствителни инвестиции“ без одобрението на Вашингтон, похвали се американският президент в Truth Social.
Това не беше изрично предвидено в споразумението от началото на 50-те години. В действителност обаче е трудно да си представим, че подобно присъствие би било възможно против волята на Вашингтон.
Какъвто и да е окончателният вид на споразумението, едно нещо изглежда сигурно: Тръмп не успя да „придобие“ Гренландия.
Сделката признава суверенитета и териториалната цялост на Кралство Дания, както и правото на народа на Гренландия на самоопределение, се посочва в изявление на датското правителство.
Междувременно обаче Тръмп разклати НАТО из основи и трайно увреди доверието на най-близките съюзници на страната си.
Днес американският президент се намира в коренно различна ситуация в сравнение с пика на кризата около Гренландия през януари. Тогава той току-що беше наредил отвличането на венесуелския лидер Николас Мадуро и беше поставил режима в Каракас под свой контрол.
Той изглеждаше опиянен от този успех.
Днес външната му политика се превръща в тежест у дома. След по-малко от седем седмици американските граждани ще изберат нова Камара на представителите и ще гласуват за една трета от местата в Сената на междинните избори.
Ако се вярва на социологическите проучвания, хаотичната кампания на Тръмп срещу Иран заплашва да тласне неговите републиканци към изборна катастрофа.
Със сделката за Гренландия Тръмп все пак може да си припише успех във външната политика. Изглежда, че той е разрешил сериозен конфликт – конфликт със съюзници, който никога не би възникнал без неговата намеса.