Руският президент Путин може да се опита да изпробва решителността на НАТО да отговори на евентуална ограничена атака срещу съюзническа държава през следващите години. Това е залегнало в нови доклади на американското разузнаване, които очертават възможни сценарии, вариращи от кибератака до малко по мащаб наземно нахлуване, пишат във в. The Wall Street Journal репортерите по въпросите на сигурността Лара Селигман и Йоко Кубота.

Exclusive: Russian President Vladimir Putin could try to test NATO’s resolve with a limited assault on an allied country in the next few years, according to new U.S. intelligence reports https://t.co/1yLRylyrwN

— The Wall Street Journal (@WSJ) August 7, 2026

Оценките, описани от американски служители, идват на фона на недостиг на определени критични боеприпаси, от които военните биха се нуждаели, за да се противопоставят на Русия или Китай в потенциална бъдеща война.

САЩ значително са изчерпали запасите си от тези оръжия поради доставки до Украйна след руската инвазия, както и конфликта на САЩ с Иран от края на февруари.

Намалелите запаси включват високоточни ракети с голям обсег и армейски тактически ракетни системи (ATACMS), както и ракети земя-въздух Stinger с малък обсег, съобщиха други служители.

САЩ преди това бяха преценили, че Путин няма да провокира никоя страна от НАТО, докато продължава да нашествието в Украйна.

Но тази оценка се промени по-рано тази година, заявиха американски представители, тъй като Путин се оказва притиснат в ъгъла в Украйна и под натиск у дома да представи на руското общество някаква победа.

Дроновете на Киев причиняват все по-големи щети както на руската военна, така и на петролната индустрия, докато силите на Путин постигат все по-малък напредък на фронтовата линия с цената на тежки жертви.

Американските и европейските лидери виждат все повече признаци, че Русия провежда проучвателни атаки, за да изпита решимостта на НАТО, включително руски крилати ракети към Полша, и дронове, проникващи в Румъния.

Целта на Путин при евентуално атакуване на страна от НАТО по време на продължаващата вече пета година агресия срещу Украйна, би била да разбие Алианса, заявиха американски представители.

„Големият въпрос е как Съединените щати биха реагирали в този сценарий“, каза Хедър Конли, старши сътрудник в Американския институт за предприемачество, относно потенциално руско нахлуване.

„Целта (на Русия) винаги е била да подкопае доверието в НАТО и да отчужди Съединените щати от техните съюзници.“

Предвид трудността на Путин да увеличи желаните от него успехи в Украйна, служители на американското разузнаване анализират доколко Москва възнамерява да ескалира агресивните си действия срещу европейските съюзници в близко бъдеще, посочват източниците.

Американските служители обясниха, че Путин може да стане по-опасен, когато бъде притиснат в ъгъла.

Потенциалните заплахи варират от кибератака срещу страна от НАТО или разполагане на необозначени въоръжени групи за окупиране на територия, до ограничено нахлуване на източния фланг на Алианса.

Според оценките на американското разузнаване, времевата рамка за всякакъв ход на Русия се оценява на периода от тази есен до 2029 г.

Вероятността за най-екстремния сценарий – ограничено наземно нахлуване – е ниска, но рискът расте с течение на времето, според докладите.

Подобна маневра винаги е била считана за изключително малко вероятна, защото би задействала член 5 от НАТО, който ангажира членовете с колективна отбрана.

Член 5 обаче не е толкова ясно формулиран по отношение на реакцията на НАТО на кибер или хибридни заплахи.

„Реагирането на атака под прага на член 5 винаги е било голямо предизвикателство за НАТО и е съвсем вярно, че до този момент съюзниците от НАТО предпочитаха да не ескалират“, заяви Конли.

Когато Русия предприе серия от кибератаки срещу Естония през 2007 г., например, страната избра да управлява кризата двустранно.

Говорители на Министерството на отбраната и на Върховните съюзнически сили на НАТО в Европа отказаха коментар относно класифицираната разузнавателна информация.

И говорител на Службата на директора на националното разузнаване не отговори на искане за коментар.

„Винаги анализираме и се подготвяме за всякакви сценарии. НАТО е бдителна организация и готова да възпира и защитава, когато е необходимо, както продължаваме да демонстрираме“, каза полковник Мартин О’Донъл, говорител на НАТО.

Новите оценки засилват съществуващите опасения сред американските служители относно недостига на определени критични боеприпаси.

В допълнение към някои ракети с голям и малък обсег, други критични запаси от противовъздушна отбрана също са на изчерпване, включително прехващачи Patriot, SM-3 и THAAD (Terminal High Altitude Area Defense), както и радари THAAD и артилерийски подразделения за противовъздушна отбрана, съобщиха служители.

Говорителят на Пентагона Шон Парнел нарече твърденията за недостиг на боеприпаси неверни.

Говорителката на Белия дом Анна Кели пък увери, че американските военни разполагат с „повече от достатъчно“ боеприпаси, за да „постигнат всички стратегически цели на президента Тръмп“, добавяйки, че държавният глава е призовал отбранителните контрагенти да произвеждат повече боеприпаси.

„Имаме всичко необходимо, за да нанесем удар, когато и където президентът избере“, заяви Парнел.

„В рамките на множество бойни командвания вече сме извършили успешни операции, като същевременно поддържаме дълбок и готов арсенал за защита на нашия народ и нашите интереси.

Всеки противник, който бърка медийния шум с американската слабост, ще разбере каква е истината по трудния начин.“

В потенциален конфликт с Русия, оръжия като ракетите Precision Strike Missile и системите ATACMS (и двете изстреляни от високомобилната артилерийска ракетна система HIMARS) и ракетите Stinger са от решаващо значение за отблъскване на сухопътно нашествие, обясни Том Карако от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS).

Недостигът на критични боеприпаси предизвика дебат в правителството на САЩ относно намаляващите запаси от оръжие, докато Тръмп обмисля следващите си стъпки по отношение на Иран.

Генерал Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, наскоро предупреди Белия дом за намаления брой на прехващачите за противовъздушна отбрана, както вече беше съобщено от The Wall Street Journal.

Проблемът е причина за безпокойство за Кейн, който смята, че ниското ниво на запасите няма да попречи на възобновяването на големи бойни операции срещу Иран, но би добавило по-голям риск.

Анализатори извън правителството многократно са предупреждавали, че разходите за боеприпаси в Близкия изток биха могли да намалят способността на САЩ да възпират противниците си по целия свят, не само Русия, но и Китай.

Неотдавнашен доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания обхваща седемте ключови боеприпаса, използвани във войната с Иран.

Например, актуализираният доклад изчислява, че САЩ са използвали между 1060 и 1430 ракети Patriot във войната с Иран, оставяйки само 870 в американския арсенал.

„Ако ставаше въпрос само за борба с Иран, дори да сме използвали половината от ракетите-прехващачи или малко повече, все още имаме другата половина. Така че бихме могли да продължим да се борим с Иран доста дълго време“, каза Марк Кансиан, съавтор на доклада на CSIS. „Проблемът е, че Пентагонът сега е много загрижен какво би означавало това в Западния Пасифик по отношение на Китай.“