Никое германско кино не може да покаже „Одисея“ на Кристофър Нолан по начина, по който режисьорът е замислил своя филм. Дали това е загуба, размишлява, пита Волфганг Хьобел в германското издание „Шпигел“.
Сред фанатиците на филмовите технологии, режисьорът Кристофър Нолан е особено пламенен техен привърженик.
Веднъж той каза, че намира цифровите изображения и цифровите прожекции за „по-нискокачествени“.
И наистина, дори по-ранни филми на Нолан, заснети с различни аналогови камери, като например епоса му за Втората световна война „Дюнкерк“, се характеризират с такова феноменално качество на изображението, че упражняват мощно привличане на големи екрани, сякаш наистина биха могли да привлекат публиката в разказа на филма.
А в момента поредният успешен на Нолан „Одисея“ е първият в историята на киното, заснет изцяло на аналогова 70-милиметрова IMAX филмова лента в изключително широкоъгълно съотношение на страните 1.43:1.
Това изискваше заснемане със специално изработени IMAX камери на място, които за „Одисея“ включваха Исландия, Италия, Мароко и Гърция.
Един вече легендарен детайл е, че доста чудовищният дървен кон, оставен от гръцките воини в Троя, всъщност е трябвало да бъде влачен през истински плаж.
Производствените разходи на филма се оценяват на 250 милиона долара.
In the US, THE ODYSSEY showings in IMAX 70mm scheduled at 2am and 7am are completely sold out. pic.twitter.com/6C8abUa7Ad
— Christopher Nolan Archives (@NolanAnalyst) July 24, 2026
А проблемът? В света има само 41 кина, където избраният от Нолан формат може наистина да бъде вярно възпроизведен в максималния му технически блясък. Повечето от тях се намират в САЩ.
В континентална Европа има само 3 такива кина – в Брюксел (Белгия), Прага (Чехия) и Монпелие (Франция), плюс още 3 във Великобритания.
Има филмови маниаци, които пътуват до тези кина практически изключително за прожекции на „Одисея“.
Въпреки това, наистина ли си заслужаваха колосалните усилия, положени от този фанатик на качеството на изображението и звука, ако почти никой не може да види резултата?
В Германия нито едно кино не е способно да покаже филма в качеството, предпочитано от Нолан.
„Одисея“ се прожектира в германските кина в различни формати, включително Dolby Cinema, 70 мм и 35 мм.
И версиите наистина се различават визуално: 70-милиметровите и 35-милиметровите версии променят съотношението на страните съответно на значително по-тесни 2.20:1 и 2.39:1, като изрязват сцените отгоре и отдолу, но предлагат аналогово изживяване.
В света на дигиталния IMAX има няколко локации в Германия, от които да избирате, но на тях им липсват аналогови цветове и контраст, докато прожекциите на Dolby Cinema се отличават с по-голяма яркост и по-дълбоки черни тонове – въпреки че не се показват в оригиналното съотношение на страните.
ONE COPY OF THIS MOVIE WEIGHS 384 KILOGRAMS
— BuBBliK (@k1rallik) July 20, 2026
Christopher Nolan's The Odyssey was shot entirely on IMAX film.
A single 70mm print is so massive that Cinemark had to show people how it even gets loaded into the projector.
– One print stretches 640,000 meters of physical film
-… https://t.co/XioapgadPu pic.twitter.com/mGuXiz5J3E
Лошо ли е, че само малцина зрители могат да се насладят на оригинала?
Или само филмовите маниаци, за които наистина е важно какъв формат се прожектират филмите и с какъв технически финес достигат до очите и ушите ни?
Може би ентусиазмът към изключително големите и висококачествени формати на картина и звук, който кинематографични гении като Нолан и неговите последователи възхваляват, може да бъде съвсем уместно сравнен със също толкова неразбираемия ентусиазъм на особено запалените рок и поп фенове към изключително скъпите и прецизни озвучителни системи.
Това е очарователен, възхитителен култ от специалисти.
В същото време, всеки, който прави любовта си към филмите и музиката зависима от изящното качество на възпроизвеждане, трябва да приеме и това да бъде смятан за симпатичен ексцентрик.
Разбира се, приятелите на класическата музика или театъра ще настояват, че интерпретацията на шедьоврите зависи и от най-малките нюанси. Всяка нота, всеки образ трябва да бъде перфектен.
Но това отношение надценява влиянието на превъзходното техническо качество.
Добре осветеният сантиметър екран е за филмиране това, което е докосването на пианиста за соната: не става въпрос за самия екран, а за способността и силата да се предаде страстно артистично преживяване – и това понякога работи дори в най-малките кина, в киносалони с миниатюрни екрани.
The Odyssey in IMAX vs. regular screens.
— Popcorn Plug 🔌 (@PopcornPlug_) July 23, 2026
So much of the film is lost on a regular screen.
Nolan did a disservice to the majority of viewers who don't have access to IMAX. pic.twitter.com/HvIp7GB01z
The Odyssey has sold out in most IMAX 70MM cinemas for the next two months! Are you waiting to see it on the biggest screen format?
— Total Film (@totalfilm) July 23, 2026
Here's a reminder of how different types of screens compare 👇 pic.twitter.com/IHxhQDewKL
Как човек може да схване истинската магия?
Човек може да се запита обаче дали има долна граница на приемливото по отношение на размера на екрана.
Не са ли напълно тесногръди всички онези хора, които гледат филми като „Тенет“ на Кристофър Нолан, „Орландо“ на Сали Потър или „Новият свят“ на Терънс Малик на екраните на своите смартфони или iPad-и?
Ами феновете на Мона Лиза, които пропускат посещението на Лувъра и вместо това гледат шидьовъра на Леонардо да Винчи върху пощенската марка от 5 пфенига, издадена от Германската федерална пощенска служба през 1952 г.?
Този вид представяне е напълно адекватно като основна информация.
Но е малко вероятно точно по този начин да схванете истинската магия на творбата.
Което отнесено към филма на Нолан означава: посещението в киносалона определено си заслужава повече от гледането му на iPad, където евентуално ще бъде достъпен.
Но харченето на стотици или хиляди евро за пътуване до най-близкото аналогово IMAX кино вероятно е ненужно.
А „оригиналната версия“ така или иначе е малко сложно нещо: Омир, авторът на „Одисея“, не е мислил за малки или големи екрани или за богата озвучителна система.
Когато е включил на приемане с думите „Пей ми, Музо, делата на далечния пътешественик“, той е използвал формат, който остава ненадминат и до днес: директна линия към царството на боговете.